Определение № 185 от 29.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 101/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ловнорибарско дружество „Стрелец“ срещу въззивно решение № 148 от 24.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 162/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново, с коeто e потвърдено решение № 50/23.05.2022 г. по т. д. № 200/2021 г. на Окръжен съд Плевен за отмяна на решения, взети от общо събрание на сдружението на 30.10.2021 г.

В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а именно нарушение на материалния закон и необоснованост. Заявява се становище, че неправилно въззивният съд е приел, че от проверката на органа, чиято дейност е предмет на контрол и проверка от общото събрание, да зависи редовността на свикването на общото събрание. Незаконосъобразно съдът е отказал проверка по същество, а само на формално основание е уважил предявения иск. Отделно, въззивният състав необосновано е отказал да вземе предвид депозираните пред първа инстанция показания на свидетеля Й. К..

В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулирани са въпроси, които според касатора са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Представлява ли нарушение на чл. 26 ЗЮЛНЦ във връзка със Закона за лова и опазване на дивеча /ЗЛОД/ предоставянето на правото на органа, свикал общото събрание на сдружението – управителният съвет, освен изрично описаните права и задължения в закона, да притежава и правото да извършва проверка на законосъобразността на избора на делегати, като за целта валидира решението на ловната дружинка чрез утвърждаване на самия протокол?“

2. „В случай, че управителният съвет има правото да проверява законността на взетите решения на общите събрания на дружинките като част от процедурата за избор на делегати на общото събрание на сдружението, то липсата на такова „утвърждаване“ опорочава ли валидността на взетите в последствие решения от страна на общото събрание?“

На самостоятелно основание се релевира наличие на очевидна неправилност, което се аргументира с наличието на трайно създадена практика в сдружението по неприлагане чл. 34, ал. 5 от устава. При заявените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение да бъде допуснато до касация и отменено с присъждане на разноски като последица от това.

Ответникът по касационната жалба А. В. М. я оспорва като неоснователна. Заявява становище, че не е допустимо уставът да се прилага избирателно от органите на сдружението. Счита, че формулираните от касатора два въпроса не са от значение за изхода на делото и за формиране на решаващата воля на съда, както и, че не е налице и релевираният от касатора порок на въззивното решение - очевидна неправилност. Поради изложените доводи ответникът претендира постановяване на определение, с което да бъде отказан достъп до касация и присъдени разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

Предмет на исковото производство са предявени от А. В. М. искове с правно основание чл. 25, ал. 6, вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решения, взети от общо събрание на „Ловнорибарско дружество „Стрелец“ на 30.10.2021 г., поради нарушения на процедурата по свикване и провеждане на събранието.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените от М. искове са били уважени, Апелативен съд Велико Търново е приел за установени следните факти: ищецът е член на ответното сдружение; взето е решение от управителния съвет за свикване на общо събрание, за което е изготвена покана; на сочената дата 30.10.2021 г. е проведено заседание на общото събрание, на което са взети атакуваните решения за избор на управителен съвет и контролен съвет; на събранието са присъствали 42 от общо 61 делегати при определена от управителния съвет квота – един делегат на десет члена. Съдът е идентифицирал като основен спорен въпрос, поставен във въззивното производство, този по приложението на чл. 34, ал. 5 от устава на сдружението. В разпоредбата на чл. 34 е предвидена процедура за свикване и провеждане на общо събрание, която стартира с решение на управителния съвет или по искане на 1/3 от членовете на сдружението. В чл. 34, ал. 5, изр. последно е регламентирано, че решенията на общото събрание на всяка от дружините влизат в сила след утвърждаването им от управителния съвет на сдружението, включително тези за надлежен избор на делегати, с оглед проверка дали е спазен квотният принцип. Съдът е интерпретирал сочената разпоредба като гаранция за законосъобразен избор на делегати от дружините, съответно валидно и законосъобразно упражняване на правото на глас чрез представители. Счел е, че този текст на устава представлява пряко проявление на принципите, заложени в чл. 5 и чл. 6, ал. 2 и 4 на демократичност, равнопоставеност, гласност, изборност и законосъобразност при упражняване на дейностите. При безспорния по делото факт, че липсва изискуемото утвърждаване от страна на управителния съвет на решенията, приети от общите събрания на отделните дружинки, членуващи в „Ловнорибарско дружество „Стрелец“, съдът е счел, че е налице нарушение на устава, което пряко рефлектира върху членския състав, участвал в общото събрание и гласувал оспорените решения. Съставът на Апелативен съд Велико Търново не е споделил довода на въззивника, че нормата на чл. 34, ал. 5 от устава не следва да бъде спазвана, тъй като е незаконосъобразна. При тези изводи съдът е потвърдил мотивите на първостепенния съд, че взетите на общото събрание от 30.10.2021 г. решения се явяват незаконосъобразни поради противоречие с устава и това обуславя тяхната отмяна. Поради съвпадане на решаващите им изводи въззивният съд е потвърдил постановеното от Окръжен съд Плевен решение.

Не са налице посочените от касатора основания за селектиране на въззивното решение с цел осъществяване на касационен контрол за законосъобразност.

И двата въпроса предполагат проверка на въззивното решение по същество и не притежават характеристиката, разяснена с т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, да поставят общовалиден материалноправен или процесуалноправен проблем за разрешаване, вън от казуистиката на конкретното дело. Както е изяснявано многократно в актове на касационната инстанция в производството по селекция съдът не проверява правилността на въззивното решение. В случая релевантен би бил въпросът дали разписаното в чл. 34, ал. 5 от устава на сдружение с нестопанска цел „Ловнорибарско дружество „Стрелец“ противоречи на императивна разпоредба на закона, поради което се явява неприложимо правило. Такъв въпрос обаче не е зададен, нито е релевирано възражение в тази посока в отговора на исковата молба. Поради непокриване на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на сочения допълнителен такъв по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Наведеното твърдение за очевидна неправилност също не е обосновано съобразно установената от настоящата инстанция практика. Оплакването за неотчитане от страна на апелативния съд на факта, че трайно е било неглижирано правилото от устава, регламентирано в чл. 34, ал. 5, изр. последно, няма как да обоснове сочената квалифицирана форма на неправилност, предвидена в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Няма как да бъде игнорирано правило, което самият ответник чрез своя волеобразуващ орган е приел. Следва да бъде изяснено, че релевираният порок, който обосновава необходимост от директен достъп до касационен контрол, предполага прилагане от въззивния съд на несъществуваща/отменена правна норма или прилагане на норма в нейния обратен смисъл, както и драстично нарушаване на основни правни принципи.

При изхода на делото пред настоящата инстанция и на основание чл. 81 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 720 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС