Определение № 206 от 24.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4111/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 300/13.07.2021 г. по гр.д. № 204 по описа за 2021 г., с което Благоевградски окръжен съд, потвърждавайки решение № 504312/28.10.2020 г. по гр.д. №273/2018 г. на Разлошки районен съд, е отхвърлил исковете на К. К. К. срещу „Екострой Инженеринг“ ООД, както следва: · с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 6 000 лв. - непогасена част от първата рента по чл. 13 от договора от 22.06.2009 г. за поддръжка и управление на жилищен комплекс "Ушева къща" в гр. Банско; · с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2 ЗЗД за сумата 2 940 лв. – обезщетение за вреди в периода 07.02.2014 г. – 07.02.2017 г. от неизпълнени задължения на дружеството по договор от 06.06.2011 г. за поддръжка и управление на жилищен комплекс "Пирин Палас" (преди „Ушева къща“) от 06.06.2011 г.; · с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, пр. 2 ЗЗД за сумата 24 125 лв. – обезщетение за пропуснати ползи, изразени в нереализиран наем, поради неизпълнени задължения на дружеството по договор за управление на недвижим имот от 06.06.2011 г. и · с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 52 ЗЗД за сумата 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди поради неизпълнените задължения на дружеството по трите договора. Решението се обжалва от К. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по въпроси, формулирани по начин, който пряко ги отнася все към правилността на решението. Касаторът претендира разноски по делото. От ответника „Екострой Инженеринг“ ООД, ответник и по касация, не е постъпил отговор на касационната жалба. Настоящият състав намира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна (касатор е ищецът), в срока по чл. 283 ГПК, но касационната жалба е с частично недопустим предмет. С въззивното решение са отхвърлени четири кумулативно обективно съединени осъдителни иска по гражданско дело, два от които са за суми под 5 000 лв. За тях касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане по същество. Изискванията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК са спазени за другите два с цена съответно 6 000 лв. и 24 125 лв. По отношение на тази част от решението обаче не са налице както общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и никоя от допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображения: Въззивният съд е приел, че искът за сумата 6 000 лв. се основава на уговореното от страните в чл. 13 от договора от 22.06.2009 г. Ответното дружество се е задължило да плаща на ищеца ежегодно сумата 4 160 евро – рента за това, че ищецът, собственикът на един имот в комплекс „Ушева къща“, а сега „Пирин Палас“ в гр. Банско, е предоставил на дружеството възможност да го отдава под наем на трети лица. Въззивният съд е съобразил, че ищецът претендира първата рента, а размерът на иска е за сумата 6 000 лв. Ищецът е твърдял, че горницата е погасена с насрещно вземане поради възложено от ищеца и извършено от дружеството обзавеждане на имота. Въззивният съд е отхвърлил иска като погасен по давност. Мотивирал се е с това, че първата уговорена рента е дължима между 2-ро и 10-то число на м. януари 2010 г. 10.01.2010 г. е най-късният момент, от който е започнал да тече давностният срок за вземането за първата рента. На 08.03.2018 г. искът е предявен, но срокът е изтекъл. Въззивният съд е приел, че с иска за сумата 24 125 лв. се претендира обезщетение за пропуснати ползи от неизпълненото задължение по договора за управление на имота от 06.06.2011 г. дружеството да го отдава под наем. Приел е, че за да го уважи, е необходимо ищецът да докаже както неизпълнението, така и сигурността за увеличение на имуществото на ищеца Искът е отхвърлен, защото по делото липсват доказателства за неизпълнението и за сигурността от увеличение – трети лица да са предлагали на ищеца да наемат неговия имот в зададения с иска период. При тези мотиви на въззивния съд единствено въпрос № 6, повдигнат от касатора, обуславя решението. Уточнен и допълнен, така както допуска т. 1 от ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, той се отнася до иска за сумата 6 000 лв. Касаторът го свежда до необходимостта с възражението за погасителна давност ответникът да заяви конкретни твърдения за начало и срока на погасителната давност. Установената практика на Върховния касационен съд изисква позоваване на давността (чл. 120 ЗЗД), но не изисква такива допълнителни твърдения от ответника, въвел възражение за погасителна давност. Прима се, че задължение на съда по иска е да изложи мотиви, кога е настъпило началото на давностния срок – така както предвижда чл. 114 ЗЗД. Задължение на съда е също да приложи конкретния, предвиден в закона срок на погасителната давност, с който конкретното вземане се ползва. Тази практика настоящият състав споделя и не съзира основание да я променя. Следователно по този въпрос са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол. Касационният контрол не следва да се допуска и за онази част от въззивното решение, с която е отхвърлен искът за сумата 24 125 лв. В тази част решението съответства изцяло на нормативното тълкуване, извършено с ТР № 3/12.12.2012 г. по тълк.д. № 3/2012 г. ОСГТК на ВКС. Със задължителна за съдилищата сила (чл. 130, ал. 2 ЗСВ) се прие, че при предявен иск по чл. 82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати ползи, трябва да се установи не само неизпълнението, но и съществуващата сигурност за увеличаване на имуществото на кредитора, а тя не се предполага. Следователно по тази част на решението са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и основната по чл. 280, ал. 1 ГПК. Всички повдигнати въпроси (с изключение на въпрос № 6) не притежават необходимата абстрактност. По тях т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС не може да се приложи. С тях касаторът заявява пряко и единствено касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В настоящия етап по селекция на касационната жалба Върховният касационен съд няма правомощие да разгледа касационни основания. При този изход на делото и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават разноските, направени пред настоящата инстанция. При тези мотиви, съдът