Определение № 51 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3449/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. П., Т. В. П., С. Р. П. и Р. Р. П. срещу решение № 3027/24.04.2019г., постановено по в.гр.д. 1335/19г. на СГС ІV Б състав, с което е потвърдено решение на СГС, с което касаторите са осъдени от ищеца С. С. П. да предадат владението върху недвижим имот, представляващ поземлен имот от 1дка в [населено място], СО, район Нови Искър, заедно с една жилищна и три стопански постройки, поради прекратен договор за заем за послужване, на основание чл. 248 ЗЗД. Ищецът е въвел твърдения, че ответникът Р. П. е негов брат, а останалите ответници са съответно съпруга и синове на брат му. Приживе бащата на двамата братя е прехвърлил процесния имот на ищеца, като си е запазил правото на ползване, а след смъртта му, ищецът е предоставил имота за послужване на ответниците. Тъй като те не му връщат имота, е поискал от съда осъждането им да върнат имота. В отговора на исковата молба ответниците са въвели твърдения, че те само пазят имота на ищеца, а уговорка за заем за послужване имало само с Р. П., като върху една от стопанските постройки ответниците били придобили право на собственост по давност, тъй като били допуснати в имота още приживе от общия наследодател. За да уважи иска, въззивният съд е приел, че ответниците са признали с отговора на исковата молба, че са сключили договор за заем и ползват недвижимия имот, а тези факти се установявали и от разпитаните по делото свидетели. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост на въззивното решение, тъй като според тях договорът за заем за послужване не е доказан, освен това вещта не е била предадена, а имотът не се ползва. В изложението се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но не е формулиран правен въпрос- въпрос по тълкуване на правна норма, който да е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или разрешаването на който да е от значение за установяване на точния смисъл на дадена правна норма и за развитие на правото. В срока за отговор ищецът е възразил, че касаторите не са формулирали правен въпрос и се е позовал на т.р.1/10 на ОСГТК според което ВКС не може служебно да формулира обуславящ въпрос, поради диспозитивното начало в процеса. За да се допусне касационно обжалване е необходимо по поставените в изложението въпроси по тълкуване на правна норма, въззивният съд да е дал разрешение в противоречие с практиката на ВКС или разрешаването на които да е от значение за установяване на точния смисъл на закона и за развитие на правото. В случая касаторите не са формулирали въпрос по тълкуване на правна норма, който да е разрешен от въззивния съд и това да е обусловило правните изводи и изхода на делото, поради което не е налице общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. ВКС не може служебно да формулира правния въпрос, а може само да го конкретизира или уточнява, съгласно т.р. №1/2010г. на ОСГТК. Само на това основание искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. Освен това не се установява и противоречие с практиката на ВКС, защото когато някой е допуснат да ползва безвъзмездно чужд имот, това е заем за послужване, тъй като е налице съгласуване на две насрещни волеизявления. Ищецът е наследил баща си по заемното правоотношение с ответниците (съгласно твърденията им- те са били допуснати в имота от общия наследодател), а с брат си- другия наследник е договорил нов заем за послужване (отново съгласно признанията в отговора на исковата молба). Възражения за право на собственост не са допустими в настоящия правен спор, а заемодателят има право да иска връщане на вещта. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Съгласно изхода на спора ответниците дължат на ищеца разноски за настоящото производство в размер на 1000лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: