Определение № 465 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3885/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 20.06.2022г. по гр.д.№93/2022г. на ОС Смолян, с което е уважен иск по чл.135 ГПК. Жалбоподателят А. П. А. и М. Д. М., в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпрос в противоречие с практиката на ВКС и които са в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответник „Чичо Чарли“ ЕООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне. С обжалваното решение съдът като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявения иск по чл.135 ЗЗД, като е обявил за относително недействителен спрямо ищеца „Чичо Чарли“ ЕООД до размер на Ѕ идеална част договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за продажба на недвижим имот с No ..., том ..., рег. No ..., дело No 178/2017 г., по описа на нотариус М. К., с No 166 на НК, с район на действие Смолянски районен съд, сключен между А. П. А. и С. З. А., от една страна, в качеството им на продавачи и М. Д. М., от друга страна, в качеството му на купувач, с който е прехвърлено правото на собственост по отношениена върху следните имоти – самостоятелен обект в сграда с идентификатор № .... по КК и КР на [населено място], с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 59,97 кв.м., ниво – 1, самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ... по КК и КР на [населено място], находящ се в сграда No1, в поземлен имот с идентификатор №..., с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, площ по документ 70,52 кв.м., ниво -1, общо за сумата 60 000лева. Съдът е изложил съображения за тово, че уважаването на иска по чл.135 ал. 1 ЗЗД изисква ищецът да докаже пълно и главно качеството си на кредитор спрямо прехвърлителя по атакуваната сделка, извършване наразпоредително действие от страна на длъжника в полза на другия ответник, увреждане интересите на кредитора с това разпоредително действие, както и наличие на знание у длъжника, че действието уврежда кредитора, а при възмездно разпореждане такова знание следва да е налице и у насрещната страна. Съдът е посичил, че не е необходимо вземането да е установено с влязло в сила съдебно решение, достатъчно е същото да е действително възникнало. Приел е за установено по делото, че към момента на транслативната сделка – 26.09.2017 година, обективирана в нотариален акт за продажба на недвижим имот N.,том ІІ,рег.N., дело 178/2017година по описа на нотариус М. К., е било образувани на 06.06.2017година арбитражно дело No6/2017година по описа на Арбитражен съд София при БСК и с решение от ЕТ “А. А.“ е осден да заплати на „Чичо Чарли“ ЕООД сумата 192 000 лева, ведно с лихва от 06.06.2017г. Установено е, че „Чичо Чарли“ ЕООД въз основа на арбитражното решение се е снабил с изпълнителен листна с разпореждане No 982/24.11.2018 г., постановено по ч.т.д. No 99/2018 г. по описа на Окръжен съд-Смолян, въз основа на който е образувано изпълнително дело No286/2019година по описа на ЧСИ С. Д. с No 917 КСЧИ и район на действие Смолянски окръжен съд. Съдът е приел, че качеството си на кредитор ищецът е доказал кредиторовото си качество и извършването на увреждащо разпоредително действие от страна на длъжника. Съдът е приел, че сключеният между ответниците договор за покупко –продажба от 26.09.2017година, с който А. А. е прехвърлил правото на собственост на ответника М. Д. по отношение своята 1/2 идеална част от придобитите в режим на СИО две жилища, апартаменти подробно описани в нотариален в нотариален акт N., томІІ, рег.N., дело No178/2017година по описа на нотариус Мирослава К., безспорно уврежда ищеца – кредитор. Прието е, че вследствие на извършеното транслиране на правото на собственост се намалява имуществото на длъжника, като по този начин се затруднява удовлетворяването на ищеца. От събраните по делото доказателства съдът е приел за установено, че е налице и субективния елемент от фактическия състав на чл. 135 ал. 1 ЗЗД. Съдът се е позовал и на практиката на ВКС обективирана в решение No 60 от 20.04.2017 г. по гр. д. No3094/2016 г. на ВКС, ГК, IV г. и в решение No 13 от19.02.2015 г. по т. д. No 4606/2014 г., ГК, IV г. о.се приема, че е налице знание у приобретателя по смисъла на чл. 135, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, достатъчно е да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. Посочил е, че съгласно цитираната съдебна практика наличието на съответна фактическа степен на близост в отношенията може да залегне в основата на фактически извод за наличието на знание, като естеството на фактическата близост определя естеството на узнатите обстоятелства и като пример са посочени лицата, които живеят съвместно на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ. От данните по делото съдът е приел за установено, че М. М. живее на семейни начала с М. Ясенова, дъщеря на Я. С., както и че М. М. е управител на клон “Омелия“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е отново Я. С.. Прието е, че е налице правна връзка между страните ( свързани лица по смисъла на § 1 ДР ТЗ), въз основа на която би могло да се направи обосновано заключение, че М. М. като управител на клон „Омелия“ ООД, чийто едноличен собственик на капитала е Я. С. и предвид неоспореното съжителство на последния на семейни начала с дъщерята на Я. С., поради което е направен извод, че последният знае за договора сключен между ищеца и първия ответник, налице е и фактическа такава предвид личната близост между физическите лица. Съдът е взел предвид показанията на свидетелката Б. Н., търговски представител на ищцовото дружество, която установява, че при осъществен от нея контакт с ответника А. А., след инициираното производство спрямо него, последният й заявил, че ще прехвърли притежаваните от него имоти и те няма да получат нищо, както и че има близък приятел Я. С., на когото може да разчита за подкрепа. Тези показания се подкрепят от приетите писмени доказателства по делото, обективиращи разпоредителни сделки от 21.09.2017година, видно от нотариални актове N., томІІ, рег.N., дело167/2017година и нотариален акт N., том ІІ, рег.N., дело No168/2017година, както и нот.акт N., томІІ, рег.N., дело 168/2017 година от 26.09.2017година, нот.актNo95,томІІ, рег.N., дело 192/2017година от 05.10.2017година, всички по описа нанотариус М. К., както и нот.акт за дарение земеделски земиNo181, томVІІ, рег.N., дело No1038/2017 година от 06.10.2017година по описа нанотариус Д. Д. и нот.акт No1, томІІ, рег.N., дело 190/2017г. 30.05.2018г. по описа на нотариус Ж. Н., съгласно които голяма част от описаните в тях недвижимите имоти са преминали в патримониума на лицето Я. С.. Съдът е взел предвид и констатациите на вещото лице изготвило допълнителната СТЕ, което в съдебно заседание установява, че при посещение на място констатирала, че апартаментът се обитава от майката на ответника А. А.. При тези фактически данни съдът е счел, че ответниците А. А. и М. М. са свързани лица по смисъла на параграф 1, ал.2 от ДР на ТЗ, която връзка е налице обективно, независимо, че е опосредена от трето неучастващо по делото лице – Я. С.. По тези съображения съдът е приел, че са налице всички предпоставки и предявеният иск почл. 135, ал. 1 изр. второ ЗЗД е основателен и доказан – ищецът се явява кредитор на прехвърлителя А. А. по атакуваната от него възмездна сделка, която го уврежда, тъй като намалява имуществото му, за което страните по разпоредителните сделки са знаели, поради което е уважил предявеният от ищеца Павлов иск. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателите А. А. и М. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: налице ли е хипотеза на свързаност по смисъла на § 1, ал.2, предл второ от ДР на ТЗ при свързаност между двама различни купувачи по две отделни възмездни разпоредителни сделки, с продавач – един и същи длъжник и предполага ли се такава свързаност между купувачите възможност за уговаряне на условия по сделките във вреда на кредитора, свързаността между двама купувачи по различни разпоредителни сделки, извършени от един и същи длъжник във всички случаи ли следва да се приеме като косвено доказателство, установяващо знание за увреждане у третото лице- купувач по атакуваната продажба, въз основа на какви доказателтва следва да се приеме за доказано знанието на третото лице за увреждането на кредитора, при липсата на преки доказателства на система от какви косвени доказателства може да се приеме за доказано знанието на третото лице купувач по предявен иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД, индиция за знание за увреждане от страна на третото лице ли е извършеното от длъжника – продавач на други възмездни разпоредителни сделки с трети лица по едно и също време с атакуваната продажба, длъжен ли е въззивият съд да обсъди във взаимовръзка системата от косвени доказателства, установяващи знание за увреждане у третото лице – контрагент на длъжника, при преценка на въпроса за знанието на третото лице за увреждащата сделка необсъждането на всички косвени доказателства, т.е. на поредица от установени косвени факти и обстоятелства в тяхната съвкупност и взаимовръзка представлява ли съществено процесуално нарушение, на системата на какви косвени доказателства следва да се приеме за доказано знанието за увреждане у третото лице – купувач по иск с правно основание по чл. 135 ЗЗД и длъжен ли е въззивния съд да изложи точни и ясно мотиви и разпоредбата на чл. 272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по спорния предмет на делото. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените в изложението въпроси и на сочените основания. Налице постоянна практика на ВКС, обективирана и в постановеновените по реда на чл.290 ГПК решение от 17.01.2018 годин по т. дело № 2646/ 2016г., ІІІ г.о на ВКС, решение № 218/11.10.2013г. по гр. дело № 1778/2013г. на ВКС, ГК, IІІ г. о., решение № 423 от 29.11.2012г.по гр.дело № 1623/11г.на ІV г.о. на ВКС и решение № 61/01.03.2016г. по гр. д. № 4578/2015г. на ВКС, ГК, IVг. о., в която са посочени предпоставките, при наличие на които може да бъде уважен иск с правно основание чл.135 ЗЗД - наличие на действително вземане в полза на кредитора, което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска, извършване на увреждащо кредитора действие и ако увреждащото действие е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, да е знаело за увреждането, което понася кредиторът в резултат на сделката. По отношение на знанието на приобретателя на недвижимия имот за увреждане на кредитора на неговия прехвърлител практиката приема, че същото подлежи на установяване с всички допустими доказателствени средства. Посочва се, че при липса на преки доказателства доказването на знанието може да бъде изведено въз основа на поредица от установени факти, които в своята взаимна връзка косвено водят до несъмнен извод за наличието му, както и че за наличие на знание е достатъчно приобретателят по транслативната сделка да е съзнавал, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства кредиторът да се удовлетвори от стойността на имота. В константната практика на ВКС, се приема че материалноправната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – „знание за увреждането” у ответника - приобретател по атакувания с иска по чл. 135 ЗЗД възмезден вещно-прехвърлителен договор, има субективен характер и е в тежест на доказване за ищеца. Приема се, че предвид този субективен характер, ищецът много рядко разполага с преки доказателства за обстоятелството дали ответникът - приобретател по възмездния вещно - прехвърлителен договор е знаел за увреждането на ищцовата страна. Поради това представените по делото косвени доказателства следва да бъдат преценени в съвкупност помежду им и/или с други подобни, индициращи обстоятелства, установени по делото, и същите биха могли да създадат сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че ответниците са осъзнавали увреждането на ищеца - кредитор при сключването на договора – предмет на иска по чл. 135 ЗЗД. Приема се, че следва да се даде приоритет на защитата на интересите на кредитора пред тези на близките на длъжника, които са сключили с последния увреждаща възмездна сделка и са придобили права по нея, като следва да се съобрази и обичайната житейска ситуация, че в тези случаи, както длъжникът, така и договарялият с него негов близък обикновено знаят за увреждането, като същото се отнася и за лицето, с което длъжникът живее на семейни начала. В случая съдът, прилагайки установената практика, е приел, че атакуваната сделка е недействителна по отношение на кредитора. Така установената практика не е неправилна, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за да бъде коригирана. На ответника по жалба не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция, тъй като не са представени доказателства за реално направени такива. Предвид изложените съображения, съдът