Определение № 50254 от 11.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3208/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 15844/01.07.2022 г., подадена от Н. М. И., чрез процесуалния ѝ представител адв. Д. М. от АК-Варна, срещу разпореждане № 2775/03.06.2022 г. по в. гр. д. № 1982/2021 г. на Окръжен съд – Варна, с което е върната касационната жалба, подадена от Н. И., против решение № 266/04.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1982/2021 г. Ответникът по жалбата – М. И. К., чрез адв. П. П. от АК – Варна е подал писмено становище в срока по чл. 276, ал.1 ГПК, в което са изложени съображения, че жалбата е неоснователна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, I г. о., при проверка допустимостта на жалбата, констатира следното: Подадената частна касационна жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения. На 26.04.2022 г. Н. М. И. е подала касационна жалба против решение № 266/04.03.2022 г., постановено по в. гр. д. № 1982/2021 г. на Окръжен съд – Варна. С разпореждане № 2147/29.04.2021 г. на съдията-докладчик касационната жалба, подадена от Н. М., е оставена без движение с указания в едноседмичен срок да бъдат представено изложение на касационните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което точно и мотивирано да се посочи на коя от разпоредбите на чл. 280 ГПК се позовава жалбоподателят, ведно с препис за насрещната страна и доказателства за съответните съдебни актове и да се представи документ за внесена по сметка на ВКС такса за произнасяне по допустимостта на касационното обжалване в размер на 30 лв., в който да е вписан номерът на делото и съдът, постановил обжалвания акт. На 29.04.2022 г. до процесуалния представител на Н. И. – адв. Д. М., е изпратено съобщение, връчено на 11.05.2021 г., в което е посочено, че се връчва препис от разпореждане от 29.04.2022 г., постановено по в.гр. д. № 1982/2021 г. на Окръжен съд – Варна. С молба от 16.05.2022 г. процесуалният представител на касатора е представил квитанция за внесена държавна такса в размер на 30 лв. по сметка на ВКС, но е поискал да бъде продължен срока за изпълнение на останалите нередовности на касационната жалба. С разпореждане № 2377/19.05.2022 г. съдията докладчик на основание чл. 63 ГПК е продължил срока за отстраняване на нередовност по касационна жалба с вх. № 9976/26.04.2022 г. на Н. И. против Решение № 266/04.03.2022 г. по в.гр.д. № 1982/2021 г. на ОС – Варна, с десет дни, които започват да текат от изтичането на първоначалния срок – 18.05.2022 г. С разпореждане № 2775/03.06.2022 г. на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК касационна жалба с вх. № 9976/26.04.2022 г. на Н. И. против Решение № 266/04.03.2022 г. по в.гр.д. № 1982/2021 г. на ОС – Варна е върната, тъй като в предоставения срок, изтекъл на 30.05.2022 г. констатираните нередовности в касационната жалба не са отстранени. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. В определения от съда и продължен по реда на чл. 63 ГПК срок дадените от съда указания не са били изпълнени, поради което правилно въззивният съд е върнал подадената частна касационна жалба. Следва да се посочи, че с полученото по електронната поща на администриращия съд „допълнение към касационна жалба“ също не може да се приеме, че нередовностите на касационната жалба са отстранени, тъй като в допълнението на касационната жалба не отговаря на изискванията на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Същото съдържа единствено оплаквания за неправилност на обжалваното решение, но не и посочване и обосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Следва да се отбележи също така, че електронното съобщение, изпратено по електронната поща на администриращия съд, е постъпило на 01.06.2022г., т.е. след изтичането на срока за изпълнение на дадените в разпореждането от 19.05.2022 г. указания. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че нито тя, нито нейният процесуален представител са били уведомени за продължаването на срока за отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС ( определения № 79/ 04.02.2010 г. по ч. гр. д. № 24/ 2010 г. на ВКС, IV г.о.; № 519/ 24.07.2012 г. по ч. гр. д. № 447/ 2012 г. на III г.о.; № 158/18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 145/ 2011 г. на III г.о.; № 124/ 10.03.2011 г. по гр. д. № 84/ 2011 г. III г.о.; определение № 208/ 20.10.2016 по ч. гр. д. № 4196/ 2016 г. на ВКС, II г.о.; №447 от 04.12.2018г. на ВКС по к.ч.гр.д. № 4451/2018г. на III г.о.), според която разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ГПК изрично установява момента, от който започва да тече новоопределеният (продълженият) срок: „…от изтичането на първоначалния срок“. Съдът няма задължението да съобщава определението по чл. 63 ГПК (и позитивното, и негативното), а на страната тежи задължението да го узнае, доколкото законният (първоначално определеният) срок я обвързва. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение