Определение № 3405 от 30.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3969/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. И. К. чрез пълномощника й адвокат Й. А. против решение № 163 от 17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 152 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено решение № 183 от 20.12.2023 г. по гр. № 510/2022 г. на Районен съд - Берковица за отхвърляне на предявения от М. И. К. против Г. Д. М. иск по чл. 109 ЗС ответникът да бъде осъден да преустанови противоправното препятстване ищцата да упражнява собственическите си права по отношение на сграда с идентификатор **** и да премахне извършеното незаконно строителство в имота си, изразяващо се в надстрояване на втори етаж на сграда с идентификатор **** Г. Д. М. чрез пълномощника си адвокат К. Б. е подал отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел за установено, че ищцата е собственик на сграда с идентификатор **** със застроена площ от 41 кв. м. по КККР на [населено място], област Монтана, а ответникът на сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място]. За двете сгради са издадени удостоверения за търпимост. Сградата на ответника е построена през 1984 г. Съдът е констатирал, че твърдението на ищцата е, че през 2020 г. ответникът е извършил надстрояване на втори етаж на сграда, без да има за това строителни разрешителни, като е използвал калканната стена на сградата на ищцата. Вследствие на това новопостроеният покрив не се припокрива с покрива на сградата на ищцата, което е предпоставка за проникване на дъждовни води и съответно за увреждането на сградата. Съдът е приел тези твърдения на ищцата за неоснователни. Посочил е, че самата тя не е категорична какво в случая е извършил ответника - от една страна се поддържа, че е надстроен втория етаж, а от друга, че е извършен ремонт на покрива. Въз основа показанията на свидетелите Ц. и М. е приел, че ремонта се е изразил в премахване на стария покрив, смяна на мертеците и поставяне на циментов пояс, с което се е променила височината на едната стена с около метър. Не е доказано, че извършения ремонт на покрива е довел до някакви неблагоприятни последици за имота на ищцата. Вещото лице е категорично, че сградите с допълващо застрояване в двата съседни имота не си пречат за ползване от стопаните си, а при оглед на сградите след поройните дъждове е установено, че няма течове по стените и от покривите. Експертът в съдебно заседание пояснява, че между двата покрива няма пространство, а същите се застъпват. Има леко покриване от около 2-3см. и разминаване между нивата на двата покрива, което се дължи на начина на изпълнение и вида на материалите. Тъй като ищцата не е представил доказателства, които биха могли да поставят под съмнение заключението на експерта, съдът го е възприел като обективно и компетентно. По тези съображения е формиран извод, че дори ремонта на покрива да е незаконен, доколкото за него липсват строителни книжа, то същия не създава пречки за нормалното използване на терена и жилището на ищцата. Дадените от общината предписания за поставяне на „ламаринена пола“ не са изпълнени единствено заради ищцата, която е отказала съдействие на ответника и което обстоятелство се установява от показанията на свидетелката М.. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК М. И. К. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: изграден незаконен строеж, когато същия обхваща и сграда, собственост на друго лице, пречи ли на това лице да упражнява пълноценно правото си на собственост върху нея, включително и да премахне същата. Въпросът е свързан с доводите, че при извършване на ремонта според признанието на ответника, той не е изградил калканна стена, а е ползвал калканната стена на сградата на ищцата, с което тя е ограничена да извършва дейности както по текущ, така и по основен ремонт, тъй като ако направи това ще въздейства върху сградата на ответника и тя би погинала. При посочената обосновка и с оглед мотивите на въззивното решение поставения въпрос е изцяло неотносим към изхода на спора. Твърденията за начина, по който ремонтирания покрив на сградата на ответника пречи на ищцата да упражнява правата си и с които е обоснован поставения въпрос, са наведени за пръв път в касационната жалба. Такива твърдения липсват пред инстанциите по същество на спора и по тях въззивният съд не се е произнасял. Въпрос по отношение изводите на съда относно наведеното с исковата молба и изследвано в хода на първоинстанционното и въззивно производство твърдение, че има фуга между сградите, поради което при валежи се уврежда калканната стена на сградата на ищцата и прониква вода в нейната сграда, поради което не може да съхранява в нея селскостопанска продукция и е налице гниене на дървения материал на конструкцията на покрива на нейната сграда, не е поставен. С оглед изхода на настоящото производство М. И. К. следва да възстанови на Г. Д. М. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 1500 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат К. Б.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение