Определение № 29 от 22.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2009 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Д. К. Я. е обжалвала въззивното решение на Варненския окръжен съд № 857от 16.06.2009г. по гр.д. № 368/2009г. С обжалваното решение Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на Варненския районен съд № 3* от 04.12.2008г. по гр.д. № 1943/2007г., с което е отхвърлен иск, предявен от Д. К. Я. против О. гр. Б. за установяване правото й на собственост на имот пл. № 211 масив 144 по картата на възстановената собственост м.”Ч” в землището на гр. Б. и реална част от имот пл. № 218 в същото землище и местност. Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК, но е процесуално недопустима, тъй като е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК. Вещните искове са оценяеми като цената им се определя на основание чл.69 ГПК според данъчната оценка, а ако няма такава – според пазарната цена на вещното право, следователно и обжалваемият интерес при касационно обжалване се определя по този критерий. В случая от представените пред първата инстанция удостоверения се установява, че данъчната оценка на имот пл. № 218 е 280.40лв., а на имот пл. № 2*4лв. т.е. обжалваемият интерес е под 1000лв. и на основание чл.280 ал.2 ГПК касационното обжалване е недопустимо. Ето защо касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството пред ВС следва да се прекрати. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение на основание чл.286 ал.1 т.3 ГПК