Определение № 43 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4279/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 вр чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Г. В., чрез адв. И. К., срещу определение № 19310 от 19.09.2018 г. на Софийския градски съд по ч. гр.д. № 9960/2018 г., с което след отмяна на определение № 396613 от 28.04.2018 г. на Софийския районен съд по гр.д. № 15317/2017 г., в частта за разноски е изменено постановеното решение № 307386 от 08.01.2018 г. r касаторката е осъдена да заплати на „Топлофикация София“-ЕАД сумата от 100 лв. разноски за първоинстанционното производство. Иска се отмяна на обжалваното определение като неправилно. Развиват се доводи защо с поведението си ответникът е дал повод за предявяване на иска,въпреки направеното с отговора на исковата молба признание на същия. Отсъства първата предпоставка по чл.78, ал. 2 ГПК която само в кумулативна даденост с втората, може да обоснове възлагане на разноските върху ищеца. В отделно представеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се извеждат два правни въпроса, свързани с приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК и позоваването на давността от длъжника, като се цитира практика на състави на ВКС и се твърди, че приетото от въззивния съд в обжалваното определение влиза в противоречие с нея. Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ - ЕАД в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не ангажира становище Върховният касационен съд, състав на III- то г.о. намира, че частната касационна жалба е недопустима съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2- ро вр чл. 280, ал. 3, т. 1 вр чл. 274, ал. 4 ГПК Същата е насочена срещу определение за изменение в частта за разноски,на решение, което не подлежи на касационно обжалване като постановено по иск за вземане с цена до 5000 лв. Искът на Н. Г. В. срещу „Топлофикация София“- ЕАД е за установяване ,че не дължи на ответника сумата 906.05 лв. като цена на доставена топлинна енергия за периода м. октомври 2007 г.- м.декември 2014 г. поради изтекла давност. Цената на иска, съгл. чл. 70, ал. 1 ГПК се посочва от ищеца в исковата молба и е под предвидения в чл. 280, ал.3, т.1 ГПК праг от 5000 лв. Определенията по съществото на искания за допълване или изменение на решението в частта за разноски се обжалват по реда, по който се обжалва самото решение. Въззивното решение не подлежи на касационно обжалване заради цената на иска,не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение,с което решението е допълнено или изменено в частта си за разноски. Като недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане,а производството по нея да се прекрати. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III- то г.о.,