Определение № 50666 от 14.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 402/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. Ч. и Н. К. К. против решение № 57/25.06.2021 г. по т.д.№ 243/2021 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260022/03.02.2021 г. по т.д.№ 394/2020 г. на Окръжен съд Варна. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касаторите искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, за осъждане ЗД „ Бул Инс „ АД да заплати на всяка от тях обезщетение за неимуществени вреди, търпими от смъртта на племенника им – М. И. Ч., настъпила при ПТП от 10.09.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите при ответното дружество, лек автомобил. Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, досежно решаващия извод на въззивния съд, че не установяват активна материалноправна легитимация да претендират обезщетение за неимуществени вреди, съгласно задължителните указания на ТР № 1/21.06. 2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Намират, че относимите в тази насока доказателства по делото не са възприети в тяхната цялост и взаимна непротиворечивост. Касаторите излагат собствената си интерпретация на съдържанието на така събраните доказателства и изводимите от това релевантни факти, за преценка наличието на конкретни житейски обстоятелства, които да са предпоставили такива отношения между ищците и пострадалия приживе, които по изключение ги легитимират да предявят настоящите претенции. Ответната страна – ЗД „Бул Инс„ АД - оспорва касационната жалба с доводи относно правилността на въззивното решение по същество. Претендира възмездяване на разноски – заплатено адвокатско възнаграждение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищците претендират обезщетение от по 50 000 лева, за неимуществени вреди от смъртта на своя племенник – М. Ч., настъпила при ПТП от 10.09.2018 г., причинено по вина на водача на застрахован, по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите при ответното дружество, лек автомобил. Настъпването на застрахователното събитие, в причинност с твърдения деликт и отговорността на делинквента не са предмет на спора в настоящата инстанция. Такъв е единствено наличието на материално - правна легитимация на ищците – лели на починалия - да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта му. В исковата молба ищците сочат, че до смъртта на племенника си са поддържали с него ежедневно изключително близки и топли отношения, имали изключително близка връзка помежду си, не пропускали възможност да се видят и чуят и изживяват изключително тежко внезапната загуба, без да са я преодоляли и до момента. За тези обстоятелства са разпитани свидетели. Св. Д. заявява, че М. е отгледан от майка си и баба си, но ищците много и постоянно помагали на семейството на сестра си. Не обитавали общо жилище с починалия, като Н. живее и в друг град. Описва починалия / загинал на 38 г. / като чаровно, даровито и отзивчиво дете, поради което всички го обичали. Твърди, че ищците преживели загубата кошмарно, били сринати и още не могат да я превъзмогнат. Свидетелката Ч. / майка на починалия / потвърждава обичта на ищците към сина й от дете и споделя проявявано уважение от последния към тях. Заявява заедно отбелязване на празници, както и постоянно поддържани контакти между сестрите. Споделя ,че възприели смъртта на М. много тежко и че постоянно го споменават. Въззивният съд е приел, че свидетелите действително установяват факти, доказващи добри и позитивни емоционални отношения между ищците и семейството на починалия, но не и изградена особено близост и дълбока емоционална и духовна връзка, надхвърляща съдържанието на традиционните за българския бит и морал отношения на обич, привързаност и взаимопомощ между роднини от съответната степен на родство. Липсват доказателства за полагани от всяка от ищците особени грижи за отглеждането, израстването, духовното и емоционално съзряване на племенника им, като се съобрази, че не само не са обитавали общо домакинство, но и една от тях живее в друг град и имат собствени семейства. Съдът изрично се е обосновал с липса на основание за обезщетяване, позовавайки се на приетото в ТР № 1/2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. В представеното изложение по чл. 284 ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси: 1/Какви са критериите за определяне наличие на трайна и дълбока емоционална връзка между лицето, претендиращо обезщетение и починалия близък родственик в хипотезата на пряк иск срещу застрахователя ? и 2/ Как следва да се прилага принципа на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, при наличието на събрани по делото доказателства, обосноваващи изградена между починалото лице и преживелия го родственик особено близка връзка, респ.действително претърпени от последния вреди ? Двата въпроса са обосновавани с допълнителен селективен критерий в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и постановени след същото, по реда на чл. 290 ГПК, решения на касационна инстанция. Първият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, тъй като, макар относим към материалноправната легитимация на ищците, да претендират процесното обезщетение, по същество изисква обобщение на всички възможни хипотези на изключителност в създалата се приживе връзка между родственици, респ. изчерпване на възможните обстоятелства и житейски ситуации, които да я обуславят. Проявленията на връзка между родственици от настоящата степен, предпоставящи визираната в ТР 1 /2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС материалноправна легитимация, нито е възможно, нито е нужно да бъдат изчерпани, доколкото релевантни са само въведените във фактическата обстановка конкретни проявления на тази връзка, които въззивният съд е бил длъжен да възприеме и оцени. Общите приложими критерии за преценка наличието на материалноправна легитимация са въведени в самото ТР № 1/ 2018 г. по тълк. дело № 1/ 2016 г. на ОСНГТК на ВКС. С решаващите си мотиви съдът изцяло се е съобразил със задължителните указания в същото, поради което, дори да се счете обоснован общия, не е защитен допълнителния селективен критерий в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Така в ТР е прието, че: „От гледна точка на чл. 52 ЗЗД справедливо е и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия п о с т о я н н а, т р а й н а и д ъ л б о к а емоционална връзка, заради с ъ д ъ р ж а н и е т о на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките”; „ Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., следва да се допусне като и з к л ю ч е н и е – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи о с о б е н а б л и з о с т, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди / наред с най-близките на починалия или вместо тях – ако те не докажат,че са претърпели вреди от неговата смърт/”. Изрично е разграничено, че отношения на взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик / извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. / е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт с е р и о з н и / като интензитет и продължителност / морални болки и страдания. Самата искова молба не излага конкретни житейски обстоятелства, предпоставили особено дълбока емоционална и духовна връзка между лели и племенник, допускаща п о и з к л ю ч е н и е обезщетяването на ищците. Квалификацията на отношенията, дадена с исковата молба и поддържана от свидетелите / близка връзка, топли отношения и пр. /, без упоменаването и доказването на конкретни факти, от които да бъде изведена, при това със съдържание надхвърлящо обичайните такива проявления при роднинство от съответната степен, не удовлетворяват посочените в ТР критерии. Израстването без баща не е достатъчен легитимиращ факт, ако не би било доказано, че пълноценна грижа, съответна по съдържание на дължима родителска, във всичките й аспекти, ищците са полагали към починалия или обратно, като се съобрази и възрастта му към момента на смъртта. Вторият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий, тъй като изхожда от предпоставка, отречена от въззивния съд – установена между ищците и починалия родственик връзка със съдържание, достатъчно да обоснове материално-правната им легитимация / само с това съдържание на понятието „ особено близка връзка „, в съответствие със задължителните указания на ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС, въпросът би бил формално относим към решаващите мотиви на въззивния съд /. При това, липсата на установена материално-правна легитимация за претендиране на обезщетението изключва значимост на въпрос по приложението на критерия за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, който касае определянето на справедливо, но когато е принципно дължимо, обезщетение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение