Определение № 575 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4481/2019 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. В. С., К. К. С. и „Кратек”ЕООД, всички със съдебен адрес - [населено място], подадена чрез процесуалния им представител адвокат Н. Я., срещу решение № 1515 от 21.06.2019 г. по в. гр. дело № 3315/2018 год. на Софийския апелативен съд в частите, с което е потвърдено решение № 766 от 05.02.2018 г. по гр.д. № 18350/2014 г. на Софийския градски съд за осъждането им на основание чл.231, ал.2 ЗЗД да заплатят на политическа партия „Герб” сумите както следва: В. В. С. и К. К. С. по 3 064.22 /три хиляди шестдесет и четири лв. и двадесет и две ст./ лева, представляващи обезщетение за извършени ремонтни работи в недвижимия имот, предмет на договор за наем от 18.03.2013 г.; „Кратек”ЕООД 6 128.43 /шест хиляди сто двадесет и осем лв. и четиридесет и три ст./ лева, представляващи обезщетение за извършени ремонтни работи в недвижимия имот, предмет на договор за наем от 18.03.2013 г. Въззивният съд е приел, че на 18.03.2013 г. „Кратек”ЕООД, като наемодател, и ПП «Герб», като наемател, са сключили договор за наем на имота, описан в нотариален акт № 156, преустроен през 2000 г. след издадено разрешение за строеж, при месечна наемна цена, в размер на сумата от 2000 евро без начислен ДДС, платима от 20 до 25 число на предходния месец. Договорът е със срок на действие до 20.02.2014 г. и уговорена възможност за неговото прекратяване с двумесечно писмено предизвестие. На 18.03.2013 г. В. В. С. и К. К. С., като наемодатели, и ПП «Герб», като наемател са сключили договор за наем на имота, описан в нотариален акт № 156, преустроен през 2000 г. след издадено разрешение за строеж, при месечна наемна цена, в размер на сумата от 2000 евро без начислен ДДС, платима от 20 до 25 число на предходния месец. Договорът е със срок на действие до 20.02.2014 г. и уговорена възможност за неговото прекратяване с двумесечно писмено предизвестие. На 18.03.2013 г. е сключен трети договор за наем между „Кратек”ЕООД, като наемодател, и ПП «Герб», като наемател, имащ за предмет ползването на цялото обзавеждане и оборудването на имота. Договор е със срочно действие до 20.02.2014 г. и с наемна цена, в размер на сумата от 200 евро без начислен ДДС, за който са разписани същите правила за прекратяване. Приемо - предавателен протокол, съдържащ описание на наетия имот и на състоянието, в което се предава не е съставен от страните по договорите за наем. Наемателят е заплатил наемната цена за месец март, с което действието на срочния договор е продължено за неопределен период.По делото няма данни някоя от страните по договора да е изпратила на другата писмено двумесечно предизвестие за неговото прекратяване. На 31.07.2017 г. наемателят е върнал на наемодателите ключовете за имота, което обстоятелство е удостоверено с констативен протокол на нотариус. В периода от месец април до 25.07.2014 г. в наетия имот са извършени строителни работи, възложени от наемателя на «Престиж-бизнес-93» ООД, за които работи и вложените материали дружеството е издало фактура за сумата от 30 147.81 лв. с включен ДДС, която е заплатена от наемателя с банков превод на 29.07.2014 г. От приетата по делото техническа експертиза се установява кои работи са били за дребните поправки по смисъла на чл.231, ал.1 ЗЗД, които са в тежест на наемателя и кои работи са конструктивни и луксозни, възлизащи общо на сумата от 12 256.86 лева. Съгласно разпоредбата на чл.231, ал.2 ЗЗД поправките на всички други повреди /които не са дребни по смисъла на, ал. 1/, ако не са причинени виновно от наемателя, са за сметка на наемодателя. Ако наемодателят не извърши тия поправки, наемателят има правата по, ал. 2 на предходния член, но той може да иска обезщетение само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря. Ако наемателят извърши сам поправката с грижата на добър стопанин, той може да прихване стойността ѝ срещу наема. В разглеждания случай със заключението на вещото лице, извършило техническата експертиза, се установява, че разходите за поправките, които не са дребни по смисъла на чл.231, ал.1 ЗЗД, т.е. отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, като замърсяване на стени в помещенията, разяждане на кранове, на брави, запушване на комини и други такива, които по правило са за сметка на наемателя, възлизат общо на сумата от 12 256.86 лева. Ето защо исковете са основателни съответно за сумата 6 128.43 лв. срещу „Кратек”ЕООД и за по 3 064.22 лв. срещу В. В. С. и К. К. С.. В касационната жалба са изложени твърдения за неправилност на въззивното решение – основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси, по които касаторът твърди противоречие на въззивния акт с практиката на ВКС: 1. Следва ли съдът да направи анализ на клаузите на договора при условията на чл.20 ЗЗД, за да се установи реалната воля на страните; 2. За правата за подобрения на държателя в чужд имот. Представени са решения на ВКС. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно, без да са изложени мотиви в тази връзка. Ответникът по касационната жалба ПП «Герб», град София, не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1515 от 21.06.2019 г. по в. гр. дело № 3315/2018 г. на Софийския апелативен съд. Повдигнатите въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд, с оглед на което не представляват общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. В случая не е имало спор между страните относно тълкуването на клаузи от договорите, нито последните са неясни. На тълкуване според критериите на чл.20 ЗЗД подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с договора правни последици. Правата на държателя за подобрения в чужд имот не са включени в предмета на делото. Въззивният съд е обсъждал единствено задълженията на наемодателя по чл.231, ал.2 ЗЗД да заплати извършените от наемателя ремонтни работи. По принцип според трайно установената съдебна практика/ ТР №85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС/ отношенията на наемателя с наемодателя при направени разходи за подобрения в наетия имот се уреждат от наемния договор, а при липса на договор, респ. конкретни уговорки, следва да се вземат предвид правилата при водене на чужда работа без пълномощие или въз основа на неоснователното обогатяване. Липсват обосновани и конкретни доводи за очевидна неправилност на решението. Няма основание да се приеме, че въззивното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Същото не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.