Определение № 405 от 12.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 151/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Н. А. чрез адв.Г. П. срещу решение № 241 от 10.10.19г.по в.гр.дело № 527/18г.на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 406 от 17.10.18г.по гр.дело № 129/17г.на Русенския окръжен съд.С него е отхвърлен искът на същата страна против УМБАЛ“К.“АД –Р. за сумата 50 000 лв, частично предявена от сумата 100 000 лв, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане – претърпени болки и страдания, вследствие настъпил ексцес след 22.04.12г. в резултат на лекарска грешка при извършена на 13.03.06г.в ответната болница повторна коремна операция, заедно със законната лихва, считано от 22.04.12г.до окончателното изплащане. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът счита, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните въпроси:1.Какво е задължението на съда при наличието на две или повече съдебно-медицински експертизи,които си противоречат; 2. Допустимо ли е по дела за лекарска грешка съдът да изгради изводите си само въз основа на експертиза, базирана върху теоретични разработки без преки впечатления за състоянието на пострадалия; 3. Достатъчно ли е само отразяване в определението за допускане на експертиза да се укаже на експертите да направят личен преглед за да се приеме,че съдът е изпълнил задължението си за събиране на годни доказателства или трябва да определи време и място за това,което да се съобщи на пострадалия; 4.Допустимо ли е по дела по чл.49 ЗЗД при навеждане на факти за ексцес да се събират доказателства и се пререшава въпросът за лекарска грешка. Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на решението. Ответникът по жалбата УМБАЛ“К.“АД [населено място] счита,че не са налице основанията по чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Върховният касационен съд,състав на ІІІ го., като прецени наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното: По делото е установено, че съгласно решение № 120 от 12.06.13г.по гр.дело № 1330/12г.на Трето г.о.на ВКС, при извършена на 13.03.06г.в ответната болница повторна коремна операция на П. Н. А. в организма му е забравен компрес, вследствие на което се е влошило здравословното му състояние и което е обусловило репариране на претърпените от това неимуществени вреди.Ищецът твърди настъпил ексцес на 22.02.12г.,когато била извършена оперативна интервенция в клиника в Германия.В тази връзка от първоинстанционния съд е назначена комплексна медицинска експертиза, която е изготвена въз основа на медицинската документация, без да е извършен личен преглед на лицето. Проф. д –р Г. /гастроентеоролог/ е депозирал отделно заключение,според което има пряка връзка между интервенцията на П. А. на 13.03.06г.и влошаване на състоянието му след 22.04.12г.и тя е такава,че интервенцията започва с грешна диагноза.Уврежданията са тежки и са в резултат на усложнения след оперативната намеса.Според вещото лице прогнозата би била по-добра, ако е започнато своевременно медикаментозно лечение след операцията на болестта на К..Счита,че появата на перианален абсцес е вследствие забравения компрес в корема и той е водещата болест, а не болестта на К., която не може да е причина за тежкото състояние на ищеца. Вещите лица доц.д -р Й./ коремен хирург/ и д-р О. /съдебен лекар/ категорично не могат да посочат дали след 2012г.има влошаване на здравословното състояние на П. А..Считат,че много чести усложнения при болест на К. са перианалните фистули, които не могат да бъдат отстранени,а само третирани по определен хирургичен начин.Болестта на К. е хронично заболяване,което няма връзка с операцията през 2006г.на остър апендицит. За увреденото здравословно състояние на ищеца са представени ЕР на ТЕЛК от 8.10.13г. и от 6.07.15г., с които му е определена първоначално 89% намалена работоспособност, а впоследствие 100% намалена работоспособност, както и са изслушани показанията на св.Н. А. – негов баща. Въззивният съд е приел,че от заключенията на единичната и на комплексната експертизи не може да се направи извод да са настъпили усложнения в сравнение със състоянието, при което е присъдено първоначалното обезщетение и пряка причинно-следствена връзка между такива усложнения и операцията през 2006г. Настоящият съдебен състав приема,че е налице налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по релевантния за изхода на спора процесуалноправен въпрос: Какво е задължението на съда при наличието на две съдебно-медицински експертизи, които си противоречат, като счита,че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 197 от 19.10.17г.по гр.дело № 60238/16г.на 4-то г.о.; решение № 219 от 15.10.15г.по гр.д.№ 1896/15г.на 3-то г.о.; решение № 508 от 18.06.10г.по гр.дело № 1411/09г.на 3-то г.о. Жалбоподателят е освободен от заплащане на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.