Определение № 1162 от 12.11.2014 г. на ВКС по д. № 4794/2014 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на А. П. срещу въззивното решение на Русенски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №1103/13 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлено искането на касаторката срещу И. К. с пр. осн. чл.51, ал.4 СК – за изменение на определените при развода на страните мерки за лични отношения на ответника с малолетното дете на страните Й. К. / род. през 2006 г./ чрез ограничаването им до първа и трета събота на месеца, без преспиване и в присъствието на майката. Решението е подписано с особено мнение от председателя на въззивния състав, в който е предложено постановяване на подходящ, при установеното състояние на детето и усложнените отношения на родителите, преходен режим на лични отношения с бащата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. ВКС намира, че на осн. чл.280, ал.1,т.1 от ГПК касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по следния поставен от касаторката въпрос: възможно ли е при този вид дела / по чл.51, ал.4 и чл.59 СК/ съдът да постановява подходящи мерки за запазване интереса на малолетното дете, както и да търси съдействието на специализирани институции, без да е поискано от страните, но ако прецени, че е в интерес на детето. За да допусне обжалването по този въпрос ВКС съобрази следното: в ППВС №1/74 г. е указано, че ”съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения. Необходимо е определените мерки с решението да не стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.” По исковете за изменение на мерките за упражняване на родителските права и режима на лични отношения „ във всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали установените обстоятелства се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото”. В този смисъл е и новата практика на ВКС – напр. р. по гр.д. №6998/13 г. на четвърто г.о., в което е посочено, че детето следва да общува и с двамата си родители и роднините им, за да се формира като пълноценна личност. Същевременно в чл.59, ал.8 от СК е предвидено определяне на подходящи защитни мерки при изпълнение на решението за упражняване на родителските права и личните контакти на децата с родителите, при наличие на обстоятелства, които налагат постановяването им / р. по гр.д. №196/14 г. на трето г.о., по гр.д. №893/12 г. на четвърто г.о./ Определянето на такива мерки е предложено и в особеното мнение на председателя на въззивния състав и следва да се обсъди по съществото на спора, с оглед интереса на детето и данните по делото, че случаят с него е „много сложен”/ разпит на експерта- психолог/. Същото вещо лице е посочило, че за времето на процеса/ в който са определени привременни мерки - л.97/, между извършването на двете експертизи, състоянието на детето се е подобрило. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.