Определение № 885 от 25.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2491/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. С. чрез адв. А. Д. срещу решение № 667 от 06.02.2024г. по гр.дело № 2838/2023г. на Софийски градски съд с което е потвърдено решение от 23.11.2022г по гр.д № 47106/2019г на Софийски районен съд. Отхвърлен е иск на основание чл.12 ЗЗД, предявен от касатора за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени в резултат на ненедобросъвестно поведение на служители на „КФЕ Холдинг”, дружество регистрирано в Република Полша, при проведени с ищеца преговори в края на 2018г и началото на 2019г за сключване на трудов договор.Като преддоговорни отношения ,фактът на водени преговори за наемане на ищеца по трудов договор не е бил спорен между страните и е приет за установен по делото от приложената кореспонденция. Преговорите и срещите са осъществени чрез посредническа агенция ,към която ищецът се е обърнал в търсене на кариерно развитие. Дружеството е търсило „ключов човек” с намерение да инвестира в България,ищецът е отговарял на профила. В следствие на проведени разговори на 11.02.2019г до ищеца е изпратено конкретно предложение за позицията мениджър бизнес развитие в „Комфорт България“/каквото дружество още не е било учредено и регистрирано/,отговор на което ищецът е следвало да даде до края на работния ден на 12.02.2019 г. В предложението е посочен размер на брутно трудово възнаграждение с включен стаж за прослужено време,размер на платен годишен отпуск,работни часове за седмицата,допълнителни придобивки, изпитателен срок в полза на работодателя, бонусна схема, приложима след 90 дни на изпитателния срок. При приемане на офертата, същата е следвало да бъде подписана, сканирана и изпратена на посочената електронна поща в указания срок.Ако в посочения срок не бъде изпратено съгласие, офертата ще се счита за отхвърлена.Изрично е посочено, че предложението е валидно при представяне на посочените в същата документи в съответните срокове (документ за самоличност и свидетелство за съдимост).С писмо от 11.02.2019 г. до посредника ищецът уведомява, че не може да приеме така направеното предложение, освен ако не се повиши брутната месечна заплата, да се зачете стаж за прослужено време, да се посочи бонусна схема, социални придобивки –например автомобил за лично ползване (разходи, гориво, клас),ако има такива. Ищецът поддържа,че по този начин е направил насрещно предложение.Същевременно се установява ,че с анекс от 11.02.2019г ищецът се е споразумял с Индъстриъл Аксес”ЕООД, на което дружество е бил прокурист, договорът му да се прекрати, считано от 08.03.2019г. Кореспонденцията с представители на ответника е продължила с покана да посети централата на дружеството в [населено място], Полша, като разходите свързани с транспорт и настаняване са поети от дружеството.Ищецът е следвало да изготви презентация за себе си и виждането си относно развитието на дружеството на българския пазар ,като посещението е осъществено в периода 03-06 април 2019г .С писмо от 07.05.2019г ищецът бил уведомен ,че няма да бъде нает,както и че са взели решение да се фокусират върху друга визия за развитие на чуждестранни пазари, различна от обсъжданата с Н. С.. Последното мотивира ищеца да твърди ,че при водени продължително преговори и продължително поддържане на убеждение и увереност ,че процесният договор ще бъде сключен, е недобросъвестно ответникът да не съобщи този вероятностен изход ,а именно ,че в даден момент договорът ще се окаже недостатъчно целесъобразен за ответника,недобросъвестно е договаряща страна да не уведомява своевременно другата за всяко положение,което би повлияло върху сключването на договора. Ответникът е възразил,че противно на твърденията за създадена у Н. С. увевереност ,ищецът не е приел офертата и в нито един момент не е бил уверяван,че договорът ще бъде непременно сключен, сключването на договор е зависело пряко и от самото решение за инвестиция на българския пазар, като до прекратяване на преговорите между страните са се обсъждали различни условия и визии за развитие.Според показанията на ангажиран от ответника свидетел, участвал в процеса по подбор на персонала и в частност на ищеца С., след като последният не е приел офертата им, и с оглед различията между тяхното предложение и това на ищеца са го поканили в Полша, за да се запознае как функционира дружеството, да се изгладят различията.Дружеството било ориентирано към по-дигитализиран модел на намиране на клиенти, а са разбрали от срещите си с Н. С., че в България най-вероятно това няма да може да се осъществи.В никой момент от този процес не са го уверявали ,че ще започне работа. Като предпоставка за възникване на отговорността по чл. 12 ЗЗД в случая въззивният съд е изтъкнал като необходимо да се установи кумулативно,че при проведените преговори между страните представителите на ответника са действали недобросъвестно, като са изпратили на ищеца оферта за сключване на трудов договор,приета от последния, но впоследствие са отказали сключването на договор, в резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи в посочения в исковата молба размер, както и неимуществени вреди – болки и страдания. Въззивният съд е приел ,че видно от събраните по делото доказателства ценени поотделно и в тяхната съвкупност не се установява недобросъвестно поведение от страна на ответното дружество .Несъмнено е, че не е постигнато съгласие относно съществените условия по договора, което не може да бъде вменено във вина на ответника ,не е налице противоправно поведение от страна на служители в ответното дружество във връзка с преговорния процес по наемане на ищеца, доколкото се е доказало, че изпратената оферта не е приета от него, поради несъгласието му с предложеното трудово възнаграждение. Въпреки това страните са продължили контактите си, като ищецът е посетил дружеството, за което последното е посрещнало разходите му за транспорт и престой, което правилно е посочено от първоинстанционния съд като добросъвестен подход и добра практика в преговорния процес между страните.С цел изглаждането на различията между страните в централата на дружеството ищецът е изложил своето виждане за развитието на дружеството на българския пазар. До наемането му не се е стигнало, доколкото ответникът е взел решение, че не следва да реализира дейността на дружеството в България по предлагания начин,за което своевременно е уведомил ищеца. Също така нито отправената оферта, нито водените между страните преговори могат да се възприемат като причина за прекратяване на договора за управленски услуги между ищеца и дружеството, на което е бил прокурист,доколкото не се установява да е налице недобросъвестно обещание на служители на ответника,че с ищеца С. ще бъде сключен трудов договор, т.е. че той ще бъде нает. Според защитата на касатора по този начин е бил формиран очевидно неправилен решаващ извод относно предпоставките за успешно провеждане на иска и тежестта за доказването им – основание по чл. 280, ал.2, прел. трето ГПК. В изложението по допускане на касационно обжалване се посочва основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ,като са формулирани две групи въпроси. Като процесуалноправни се поставят въпросите за тежестта ищецът да доказва приемане на направената от насрещната страна оферта ,да докаже съгласие с всички съществени елементи на направеното от насрещната страна предложение, каквато доказателствена тежест касаторът счита ,че неправилно е била вменена на ищеца.Като материалноправни се поставят въпросите включва ли фактическият състав на отговорността по чл. 12 ЗЗД тези предпоставки .Поставя се и въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, доводите и възраженията на страните от значение за изхода на спора, като се сочи противоречие с установена практика на ВКС и основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК. От ответника „КФЕ Холдинг” със седалище [населено място], Република Полша е постъпил отговор ,чрез пълномощниците от Адвокатско дружество „К. и съдружници” адв. И. Г. и адв. А. Р.. Изтъква се ,че основанията по чл. 280 ал.1 ГПК не са налице.Решаващият състав е изложил мотиви при преценката дали ответникът е действал недобросъвестно, в тази връзка са изводите му ,но не и въпросите на касатора.Те са по правилността на решението ,не може да се квалифицират като правни.Не може да се даде принципен отговор ,тъй като недобросъвестността по чл.12 ЗЗД винаги касае конкретна преценка.Отговор на въпроса за фактическия състав на отговорността няма да обуслови други решаващи изводи. Допълнителните основания също не са налице .Всички факти, от които ищецът извежда недобросъвестност и твърдените вреди не се установяват обективно,а само се преувеличава значението на определени обстоятелства. Претендират се разноски. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички доказателства,твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора.Практиката на ВКС е константна в разбирането,че въззивният съд е длъжен съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните ,както и всички правнорелевантни факти,от които произтича спорното право.Налице е многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС,част от която цитирана в изложението,налице са и разясненията в т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС относно изискванията към решаващата дейност на въззивният съд в процесуалноправен аспект.Не е налице основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос.Решението на Софийски градски съд не е постановено в противоречие с указаните процесуални изисквания.С посочването на релевантните факти и обсъждането им въззивният съд е дал отговор на доводите и възраженията на ищеца,който е оспорвал значението и оценката на някои факти, върху които съдът е градил изводите си.Въззивният съд е изложил мотиви защо намира за неоснователно и възражението,че с поведението си ответното дружество е създало увереност у ищеца, че ще се стигне до договор,след като страните са имали различия както по финансовите условия ,така и по начина на функциониране на дружеството на българския пазар, както и че не се установява ищецът да е напуснал предишната си работа по причина проведените преговори между ищеца и ответника,по който въпрос въззивният съд също е мотивирал изводите си. По въпроса за доказателствената тежест при иска по чл.12 ЗЗД и свързано поставените в тази насока допълнителни въпроси (т.2-4 от изложението ),подкрепени от касатора с довод ,че съдът е задължил ищеца да доказва един допълнителен елемент извън необходимия фактически състав на чл.12 ЗЗД и по-конкретно, че офертата за сключване на трудов договор е била приета от него (постигнато съгласие относно съществените елементи),също не се обосновава противоречие с установена практика на ВКС,както и основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.Общо е правилото,че всяка страна е длъжна да установи фактите,на които основава своите искания и възражения (чл.154,ал.1 ГПК)и съдилищата са го приложили съгласно точния смисъл на закона.В доклада доказателствена тежест за ищеца е разпределена според твърденията му.Водещо е посочено доказване,че при проведените преговори между страните, представители на ответника са действали недобросъвестно,като са изпратили на ищеца оферта за сключване на трудов договор,приета от ищеца,но впоследствие са отказали сключването на договор. Предвид посоченото в исковата молба,че на 11.02.2019г ответното дружество, търсещо кандидат за длъжността Мениджър бизнес развитие е отправило писмена оферта до ищеца, който е приел принципно поканата ,като още същия ден е поискал уточняване на някои нейни елементи, ищецът е получил указание за тежестта да докаже това което твърди, а не някакъв елемент,несъдържащ се във фактическия състав на чл.12 ЗЗД,както се постулира във въпроса. Същата теза на касатора е развита и във въпросите по раздел втори от изложението,и при съображенията за очевидна неправилност на решението.Поддържа се ,че ищецът е бил задължен да доказва нещо,което законът не изисква.Мотивите на решението не подкрепят подобен извод.За да основат решението си на фактите, съдилищата са изследвали съдържанието на разменените изявления в рамките на водените преговори/преддоговорни отношения/.В мотивите на въззивното решение е направен извода,че изпратената на 11.02.2019г оферта до ищеца не е приета,доколкото няма данни същата да е подписана и изпратена на ответника при условията и сроковете ,изрично посочени в нея.Нещо повече, от своя страна ищецът е посочил на насрещната страна ,че няма да приеме офертата, освен ако не се повиши предлаганата брутна заплата, включително като се зачете стаж, както и да се конкретизират ред други условия, следователно е налице отказ от приемане на направеното предложение.След размяната на тази кореспонденция,с цел изглаждане на различията ищецът е бил поканен и е посетил централата на дружество в [населено място],Р.Полша,като оферентът КФЕС е поел разноските по пътуването и престоя.Там ищецът е провел срещи,изложил е виждането си за развитието на дружеството на българския пазар, но друга конкретна оферта не е получил,за което няма противоречиви твърдения и свидетелства.До наемането му не се е стигнало,доколкото ответникът е взел решение,че не следва да реализира дейността на дружеството в България по предлагания от ищеца С. начин,за което своевременно е уведомил последния. Като е очертал правната рамка на преценката си за това дали поведението на някоя от страните в преддоговорните отношения /преговори/ противоречи на основното изискване по чл.12 ЗЗД за добросъвестност, или това поведение е в рамките на свободата на договаряне ,въззивният съд е подчертал зависимостта от конкретните обстоятелства -фактите изтъкнати в мотивите и взети предвид. По този начин въззивният съд не е основал решаващите си изводи на изключени от фактическия състав по чл.12 ЗЗД предпоставки на търсената отговорност,както се поддържа от защитата.Нормата на чл.12 ЗЗД е ясна, тя регулира отношенията между страните във връзка с правните последици на поведението им преди сключване на договора.Изхождайки от общия принцип на правото,че никой не може да вреди другиму и доколкото законодателят е счел за правнорелевантно поведението на страните с оглед преддоговорните им отношения, както съдебната практика, така и теорията определят преддоговорната отговорност за вреди по чл.12 ЗЗД в зависимост от това дали поведението на ответника по този иск може да бъде квалифицирано като недобросъвестно по смисъла на чл.12 ЗЗД, което изисква преценка на поведението на страната,а не точно прилагане на материалноправна норма при нейното тълкуване. Разпоредбата на чл.12 ЗЗД изрично включва във фактическия състав на отговорността недобросъвестност,като изводите за несъответстващо на закона поведение следва да се основават на факти и обстоятелства, установени за всеки конкретен случай. В този смисъл съдебната практика по прилагането на чл.12 ЗЗД не подлежи на уеднаквяване (каквато е целта на допускането на касационното обжалване по реда на чл.280,ал.1 ГПК) с отговор на зададените във втория раздел на изложението въпроси: дали фактическият състав на отговорността включва елемент приемане от страна на адресата на предложената от предложителя оферта (т.2),респ. включва ли елемента постигане на съгласие между страните по сключване на договора,изцяло или в съществените му елементи(т.3).Подходът по прилагането на нормата,следван в практиката на ВКС и съобразен от въззивния съд е фактологически, обусловен от твърденията и от данните,в случая съдържали се в писмените доказателства,относими към преговорите на страните по делото и изразените несъгласия. Затова въпросите не биха могли да бъдат квалифицирани като правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не налагат тълкуване на конкретна правна норма. Начинът, по който са формулирани тези въпроси, води до извод за тяхната относимост към поддържаните в жалбата основания за касиране и изразеното от касатора несъгласие с извършената от въззивния съд преценка на преддоговорното поведение на страните. Правилността на тази преценка е извън обхвата на производството по селекция на касационните жалби. По изложените вече съображения,не се констатира и поддържаното от касатора основание по чл. 280, ал.2,предл. трето ГПК. В тежест на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 2347лева, установени от ответника по касационната жалба като платено адвокатско възнаграждение на адвокатско дружество поело защитата му ,съгласно приложената фактура. Воден от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.