Определение № 103 от 24.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4660/2013 г.

Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадени частни касационни жалби от П. Д. М. и М. А. Н., чрез адвокат И. Х., с вх.№151 и 152, двата от 10.01.2013 г. на Великотърновския апелативен съд, двете частни жалби подадени по пощата с пощенско клеймо от 09.01.2013 г. срещу определение № 177 от 17.12.2012 г. по в.ч.т.д.№332/20123 г. на Великотърновския апелативен съд, с което са потвърдени разпореждания №1768 и №1770, двете от 05.07.2012 г., по т.д.№33/2011 г. на Русенския окръжен съд, ТО, с които на основание чл.262, ал.2,т.2 ГПК са върнати въззивните им жалби срещу решение №71 от 07.03.2012 г. по т.д.№33/2011 г. на Русенския окръжен съд, с което на основание чл.630, ал.1 ТЗ е обявена свръхзадължеността на ответното дружество [фирма], ЕИК [ЕГН], определена е началната дата на свръхзадължеността и е открито производството по несъстоятелността за дружеството-длъжник. Русенският окръжен съд е постановил връщане на въззивните жалби на настоящите частни жалбоподатели, поради неотстраняване на нередовността им- не внасяне на указаната държавна такса в размер на по 125 лв. Тези негови изводи са възприети и от Великотърновския апелативен съд, който с обжалваното определение е приел, че жалбоподателите дължат държавна такса, тъй като независимо, че имат качество на бивши работници в ответното дружество, спорът по делото не е трудов, а за установяване предпоставките за откриване производството по несъстоятелност. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, тъй като спорът за тях е трудов- търси се защита на накърнени трудови права, легалната дефиниция по чл.357, ал.1 КТ трябва да се тълкува разширително, съобразно дефинирания в чл.1, ал.3 КТ принцип на защита/закрила на трудови права. Адвокатът- повереник формулира следния правен въпрос: „Дали бивши работници на търговец в открито производство по несъстоятелност следва да заплащат държавна такса, когато обжалват решението за откриване на производството по несъстоятелност на бившия си работодател”, спрямо който подържа допълнителният критерии на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Частните касационниа жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което са процесуално допустима. Обжалваното определение не следва да се допускат до касационен контрол. Формулираният правен въпрос е от значение за изхода на конкретното дело, но не е налице подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.359 КТ е ясна и категорична, поради което не се нуждае от изправително тълкуване. Съгласно нея производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите и те не плащат такси и разноски по него. В чл.357 КТ, е дадена легална дефиниция на трудовите спорове между работника или служителя и работодателя като такива относно съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите правоотношения. Настоящият спор не попада сред тях. Предмет на въззивните жалби на частните жалбоподатели не е решение по трудов спор, а решение на съда по несъстоятелността, с което е констатирано изпадането на ответното дружество в състояние на свръхзадълженост и определяне на началната дата на свръхзадължеността. С оглед на това делото няма за предмет установяване съществуването на трудови правоотношения между жалбоподателите и дружеството-длъжник, а установяване на материалноправните предпоставки за откриване производство по несъстоятелност за ответното дружество, поради което и делото е търговско по смисъла на чл.365,т.4 ГПК. Допълнителният критерии за селектиране на частната касационна жалба по чл.280, ал.1,т.3 ГПК въобще не е мотивиран с предпоставките за това по т.4 на ТР 1-2009-ОСГТК, а именно произнасянето по формулирания правен въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство. Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд