Определение № 287 от 01.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 722/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 16253 от 19.05.2011 г. на Х. Г. Г. и В. Г. Г. от [населено място], чрез адв. Г. Г. срещу решение № 463 от 13.04.2011 г. по гр. д. № 2505/2010 г. на Окръжен съд - Варна, с което е оставено в сила решение № 3684 от 11.11.2010 г. по гр. д. № 1870/2008 г. на Районен съд – Варна и е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.–ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационнaта жалба е подадена след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 6921, 20 лв., а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка, т.е. 1730, 30 лв. Ето защо подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК и чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн. ДВ, бр. 64 от 23.07.2004 г./, жалбоподателите следва да заплатят на ответника по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение в размер на в размер на 243, 82 /двеста четиридесет и три лева и осемдесет и две стотинки/. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,