Определение № 290 от 22.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 178/2026 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 40603/18.12.2025 г. по регистъра на Районен съд – Плевен (РС – Плевен), подадена от „Футлайф“ ООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез управителя Д. М., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК на влязло в сила решение № 1273/26.08.2025 г. по гр. д. № 3137/2025 г. на РС – Плевен. С последното молителят е осъден на основание чл. 224, ал. 1 КТ да заплати на Г. А. И. сумата от 2 124 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. при прекратяване на съществуващото помежду им трудово правоотношение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.05.2025г. до изплащането. Молителят твърди, че е със седалище в [населено място], а адресът му управление е на [улица], на четвърти етаж, офис ..... Този адрес е отразен в ТР по партидата на търговеца с вписване от дата 11.05.2021 г., т.е. той не е променян от тази дата. Поддържа, че всички книжа по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, с адресат ответника – търговско дружество, са били с посочен друг, различен адрес, а именно: на [улица] [населено място], ет. 4, офис .... (касае се две съобщения – за връчване на препис от исковата молба и доказателствата, респ. и това за връчване на препис от съдебното решение, както и призовка за насрочване на откритото съдебно заседание по делото, ведно с определение по чл. 140 ГПК). Сочи, че книжата са връщани в цялост, оформени като невръчени с отбелязване, че на адреса няма такава фирма, тя е напуснала адреса, а на този адрес се намира друга такава – „Агенция за събиране на вземания“. Намира, че удостоверяването на горния факт е извършено от връчителя без да отрази конкретни данни лицето ( да го индивидуализира), което фактически е подало информацията, доколкото поддържа, че в сградата, където е адресът на управление на търговеца, няма „бюро Информация“, както е отразено в съобщението до страната. Поддържа, че съдът е приел връчването на ответника за редовно при условията на чл. 50, ал. 2 ГПК, не е установил наличие на процесуални пречки за разглеждане на делото и е постановил решение, връчено на страната при приложение на горното правило. Твърди се, че в следствие на нарушаване на процесуалните правила ответното дружество е било лишено от възможност да участва по делото, по което е постановено решението, чиято отмята се претендира. За така воденото срещу него исково производство и постановено съдебно решение молителят поддържа да е узнал на 17.12.2025 г. Твърди, че тогава му била връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 28315/10.12.2025 г. по образуваното срещу него (като длъжник) изп. д. № 2108/2025 г. по описа на ЧСИ В. С., рег. № .... на КЧСИ, за събиране на вземането на взискателя Г. И., за което е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение по гр. д. № 3137/2025 г. на РС – Плевен. Предвид на изложеното молителят счита, че е налице основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влязлото в сила порочно съдебно решение. Насрещната страна по молбата – Г. А. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, при проверка на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е процесуално допустима. Молителят е узнал за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска на 17.12.2025 г. (предвид липсата на данни, които да опровергават това твърдение), а молбата за отмяна е постъпила на следващия ден – 18.12.2025 г., т. е. преди изтичането на тримесечния преклузивен срок. Тя формално отговаря на изискванията на чл. 306 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, доколкото съдържа твърдения за обстоятелства, включени във фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК като основание за отмяна. Затова следва да се допусне до разглеждане в отрито съдебно заседание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.