Определение № 284 от 26.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 2172/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 2563 от 11.04.2014 г. по в. гр. д. № 8266/2013 г. на Софийски градски съд, ІV-В въззивен състав, с което е потвърдено постановеното от Софийски районен съд, 59 състав решение от 05.04.2013 г. по гр. д. № 39930/2011 г. С първоинстанционния акт е уважен предявеният от [фирма], [населено място] срещу дружеството-касатор иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 5 891 лв., представляваща стойността на неправомерно начислена по коригирани сметки електрическа енергия за периода от 27.06.2010 г. до 24.09.2010 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на въззивното решение, като се поддържа искане за допускането му до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът по касация – П. „Бряг-93”, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 04.07.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. – за търговски дела, каквото е и настоящото. В случая цената на предявения иск е под установения в закона лимит, тъй като претенцията е за заплащане на сумата 5 891 лв., представляваща недължимо платена стойност на електрическа енергия. Това налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение