Определение № 1941 от 19.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3493/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Динка К. Л. чрез адв.Н. Д. касационна жалба с вх.№ 8108 от 28.06.2023 г. срещу решение № 144 от 21.04.2023 г. на Окръжен съд – Стара Загора по в.гр.д.№ 184/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено решение № 1135 от 29.12.2022 г. по гр.д. № 958/2022 г. на Районен съд – Стара Загора, за намаляване по иска на Г. К. Р. на извършеното от К. И. и И. И. в полза на Динка К. Л. дарение на апартамент в [населено място] и възстановяване на запазената част на Г. Р. от наследството на К. И. и И. И. с общо 7/24 идеални части от имота.

В изложението към така подадената касационна жалба касаторката поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК предвид спецификата на случая и липсата на съдебната практика по въпросите:

1. Следва ли в производство по чл. 30, ал. 1 ЗН при наведено възражение за симулативност на договора за дарение, с който е накърнена запазената част, да се изследва въпроса за действителността на обратен документ?

2. Има ли значение за преценка действителността на обратен документ, установяващ симулативност на сключен договор за дарение обстоятелството, че обратният документ е нищожен по отношение на единия прехвърлител и следва ли от това нищожност на целия документ или следва да намери приложение чл. 26 ал. 4 ЗЗД?

3. Допустимо ли е събирането на свидетелски показания за преценка на действителността на подписания обратен документ, с който се установява симулативност на дарение?

4. В случай, че се докаже нищожност на обратен документ по отношение на единия прехвърлител, съобразявайки чл. 26, ал. 4 ЗЗД, следва ли при иск по чл. 30, ал. 1 ЗН да се намали само неговото дарствено разпореждане в симулативната сделка?

5. Порок в обратния документ пречка ли е за разкриване на симулативната сделка и липсата на желание на участниците в нея за настъпване на предвидените последици?

6. Обвързва ли и другия съпруг писмен документ, съдържащ признание относно симулативността на сделката само на единия от двамата съпрузи - прехвърлители на имота, и допустими ли са на основание чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелски показания за разкриване на симулацията по отношение частта на имота, прехвърлена от съпруга, чието подписване е опорочено.

7. Обратният документ, изхождащ от единия съпруг и удостоверяващ действителните отношения между страните по него, обвързва ли неучаствуващия съпруг и в този случай подписаният от единия съпруг документ има ли значение на начало на писмено доказателство за разкриване на симулацията и по отношение на неучаствуващия?

Извън поставените въпроси касаторката се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение по аргументи, изложени в касационната жалба, като основание за допускане до касационно обжалване.

В касационната жалба се оспорва правният извод на въззивния съд, че порокът в обратното писмо, засягащ волеизявлението на единия съпруг, води до нищожност на целия документ. Навежда се довод, че при прилагане на чл.26, ал.4 ЗЗД следва да се приеме за валидно волеизявлението на майката, изразено в обратното писмо, относно действителната й воля за сключване на договора за дарение. Възражението на ищцата за нищожност на обратното писмо било обосновано с липса на съгласие на бащата (чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД), а съдът приел нищожност поради липса на предписаната от закона форма (чл.26, ал.2, предл.3 ЗЗД), с оглед което се произнесъл по ненаведено възражение.

Твърди се необоснованост на извода за недоказаност полаганите грижи и издръжка за минал момент, както и незаконосъобразност на извода за получено от касаторката възнаграждение за спомагане увеличението на наследството чрез извършеното в нейна полза дарение. Нарушението се изразявало в неспазване предписания от чл.31 ЗН ред за определяне масата от всички имоти.

С оглед заявените основания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Първият и петият въпроси са правни и са разрешени от въззивния съд, но предвид наличието на изобилна практика относно нищожността на договорите, както и липса от необходимост от промяната й, не е налице допълнителната предпоставка, на която касаторката се позовава – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Без съмнение обратният документ е договор и като такъв подлежи на проверка за неговата действителност. Нищожният договор не поражда правни последици. Тези изводи на съда, породили поставянето на посочените въпроси, са в съответствие както със закона, така и с практиката по прилагането му.

Вторият и четвъртият въпроси са свързани с тезата на касаторката, че след като порокът в обратния документ засяга волеизявлението само на единия съпруг, няма пречка да се приеме, че за другия съпруг, подписал документа, е установена симулативността на договора за дарение, респективно е разкрита воля за възмездност на договора. Тази теза е неправилна, защото не държи сметка за характера на семейната имуществена общност. Съпружеската имуществена общност е бездялова и неделима, затова според императивното правило на чл.24, ал.3 СК разпореждането с нея се извършва съвместно от двамата съпрузи или от единия от тях със съгласието на другия. От бездяловия характер на съпружеската имуществена общност и забраната тя да се прекратява по време на брака следва, че всяко разпореждане засяга обема права на двамата съпрузи. Затова по време на брака съпругът не може да се разпореди само със своята част от имота. От правилото за съвместно разпореждане следва, че при липса на валидно изразена воля на единия съпруг за разкриване на относителна симулация при сключване на договора за дарение, волята на другия съпруг, изразена в обратния документ, не може да се зачете. Това е така, защото волята на двамата съпрузи за характера на сключения договор не може да бъде различна. При липса на съвместно изразени валидни волеизявления на двамата съпрузи за разкриване на симулация при сключване на договора за дарение, волята им е такава, каквато е изразена в този договор, защото в него се съдържат валидни волеизявления от двамата титуляри на правото.

Третият, шестият и седмият въпроси не са разрешени от въззивния съд, защото ответницата по иска, противопоставяща възражение за симулативност на договора за дарение, не е искала допускане на свидетели за разкриване на симулацията, обосновавайки допустимост на свидетелски показания с наличие на начало на писмено доказателство.

По оплакването за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН не е формулиран въпрос, обосноваващ допускането на касационно обжалване.

Въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване и поради очевидна неправилност. От мотивите на въззивното решение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. В обобщение, липсват основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение