Определение № 4 от 08.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 744/2009 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК(ДВ бр. 59/2007г) образувано по частна жалба на Б. Д. Б. от гр. П. срещу определение от 15.10.2009г. по гр.д. № 364/2009г на Хасковски окръжен съд, с което на основание 286 ал.1 т.2 от ГПК е върната касационната му жалба срещу въззивното определение№163 от 23.07.2009г, с което е било потвърдено определение от 04.06.2009г на Хасковски районен съд за прекратяване на гр.д №97/2009г по описа на същия съд, поради отказ от иска. След указания частната касационна жалба да бъде приподписана от адвокат ,да се внесе държавна такса, да се формулира въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК и да бъдат изложени основания за допускане на касационно обжалване, е констатирано изпълнение на част от указанията и Хасковски окръжен съд е дал нов срок с определение от 18.09.2009г, заедно с конкретни и точни пояснения - както по отношение формалното изискване за приподписване на жалбата и изложението от адвокат ,респ. лице с юридическа правоспособност, така и по отношение на съдържанието на изложението във връзка с чл.284 ал.1 т.3 от ГПК. След надлежно съобщаване на указанията ,до изтичане на срока е констатирано,че действия по изпълнението им не са постъпили и частната жалба е върната. Частният жалбоподател поддържа оплакване за неправилност на акта. Неправилна е констатацията кога е започнал да тече срока за изпълнение на указанията Жалбоподателят изтъква факти и се позовава на свои действия, които е предприел в срок за оглед осигуряване подпис на адвокат. Като се позовава на приложени към жалбата копие от служебен регистър за върнати призовки, касаторът тръди срокът да е започнал да тече на 12 10.2009г, а не на 02.10.2009г, както е приел съда. Частната жалба е неоснователна. Изложението по реда чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК от страна на касатора е подписано единствено от него ,като същият не е удостоверил да е адвокат, нито да има юридическа правоспособност. Изложението не отговаря на изискванията на чл. 284 т.3 ГПК и от съдържателна страна, както правилно е било констатирано. Несъстоятелна е тезата по настоящата частна жалба, че даденият на жалбоподателя срок започва да тече от датата, на която оформенета призовка е описана като върната в съда с отбелязване, в съответния служебен регистър. Начална за срока е тази дата ,която е удостоверена от длъжностното лице при връчването. Съобщението е връчено лично на 02 .10. 2009г ,което ясно се чете в приложената призовка и това е релевантната с оглед началото на процесуалния срок дата. Наред с това, допълнително постъпилото в ХОС под вх. № 9* от 20.10.2009г изложение, отново не е подписано от адвокат. Приложено е единствено пълномощно са това, но изискуемото от закона действие упълномощеният за случая адвокат не е упражнил. Като при горните обстоятелства е констатирал неизпълнение на указанията (които не са изпълнени и до момента), въззивният съд от своя страна е съобразил надлежно компетентността си по чл. 286 ал.1 от ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав на ІІІ г.о,