Определение № 343 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 429/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. Т. от [населено място] срещу въззивно решение № 272 от 16.07.2019г., постановено по в.гр.д.№ 8/2019г. на Софийския окръжен съд, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 137 от 07.09.2018г. по гр.д.№ 113/2017г. на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Л. К. Д. срещу [община] и Е. К. Т. иск с правна квалификация чл.124, ал.4, изр.1 ГПК и вместо това е признал за установено по отношение на ответниците, че скица № */20.04.1995г., издадена от техническата служба на [община], е документ с невярно съдържание поради неотразяване на източната граница на парцел * в кв.165 по регулационния план на [населено място] от 1978г. към [улица]в частта ѝ между о.т.* и о.т.*. За да постанови решението си, въззивният съд е приел за неоснователни доводите на ответниците за недопустимост на предявения иск, респ. на постановения по него съдебен акт и на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, които е споделил напълно. В допълнение е отбелязал, че допустимостта на иска се преценява въз основа на твърденията на ищеца в исковата молба, които са че на база удостовереното в скицата ответницата е узаконила два незаконно построени гаража на свое име, въпреки че те са били изградени от нея и родителите им, и те обуславят потенциална възможност за него да придобие права, ако успее да обори истинността на процесната скица, а дали тази възможност ще бъде реализирана, респ. възраженията на ответниците ще се окажат основателни и ще осуетят претенцията, е въпрос по същество на бъдещ правен спор, който не предмет на настоящото дело. Посочено е, че ако се установи, че не са били налице предпоставки за узаконяването на тези сгради на името на ответницата, делбеният съд би следвало да не зачете акта на узаконяването им и да ги третира като незаконни строежи, в който случай се поставя въпрос за тяхната търпимост и годността им да бъдат обект на съсобственост и делба. Дали тези сгради действително са били част от имуществото на наследодателя и ищецът е придобил идеални части от тях по наследство е въпрос на бъдещ правен спор, който не следва да се обсъжда в настоящото производство. С оглед издаването на скицата от [община] е прието, че тя също е надлежен ответник по предявения иск. От заключението на изслушаната пред въззивния съд съдебно-техническа експертиза е установено, че действителната регулационна граница (ненанесена на скицата) е успоредна на осовата линия, а не е под ъгъл (полудиагонално) спрямо нея, като и че нанесената на скицата полудиагонална отсечка не съвпада с уличната регулационна граница на поземления имот, още повече, че на извадките от плана тази отсечка е отбелязана с черен, а не с червен цвят, т.е. тя обозначава кадастрална граница на имот, а не регулационна граница на парцел. Между кадастралната и регулационната граница е заключена придаваема по регулация към имот пл.№ * трапецовидна част за образуване на *, която е с площ от 12 кв.м. С оглед на това съдът е приел, че посочената отсечка съответства на източната кадастрална граница на имот пл.№ *, а действителната регулационна граница на * е разположена източно от нея и е успоредна на осовата линия на улицата, но не е отбелязана на скицата, в което се изразява нейната неистинност. Изложени са и съображения, че неотбелязването на скицата на източната регулационна граница на парцела не се дължи на несъвършенства на представеното по делото монохромно копие, като се е позовал на представените по делото извадки от действащия ПУП, както и че дори неизследването на оригинала на скицата да е обусловило някакви недостатъци на заключението, няма основание те да се тълкуват във вреда на ищеца, тъй като от него не може да се очаква да разполага с оригинала на скицата, а двамата ответници са заявили, че не могат да го представят. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Допустимо ли е да се установи неистинност на скица – копие от застроителен и регулационен план, само на основание черно-бяло копие от официалния документ, чиято неистинност се иска да се установи, въпреки, че по отношение на скиците – копия от застроителни и регулационни планове основен елемент от тяхното съдържание е цветовото отразяване на различните видове граници. Поддържа се, че е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК – вероятна недопустимост. Ответникът по жалбата Л. К. Д. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, а ответникът [община] не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като е налице релевираната предпоставка по чл.280, ал.2 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. В случая касационното обжалване не следва да бъде допуснато по формулирания от касаторката въпрос, тъй като не са изложени релевантни доводи относно визираните в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, а именно разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването ѝ, които по отношение на поставения въпрос не са налице. Независимо от това касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка допустимостта на обжалвания съдебен акт с оглед релевираните от касаторката доводи. Отговор на поставения въпрос евентуално ще бъде даден с решението по съществото на спора. С оглед изложеното на касаторката следва да се укаже необходимостта от представяне на доказателства за внесена държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 25 лв. съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по сметка на ВКС. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.