Определение № 345 от 05.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 33/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Д. Д. срещу разпореждане №3942 от 09.10.2025 г. по в.ч.гр.д.№2384/2025 г. на ОС Пловдив, с което е върната частната касационна жалба на Т. Д. Д. срещу постановеното по делото определение №3120 от 01.10.2025 г. В жалбата се излагат съображения за нищожност, евентуално за неправилност на обжалвания акт. Посочва се, че съдът се е произнесъл в незаконен състав – с еднолично разпореждане, а не в тричленен състав, като се поддържа и че цената на иска е 11 404.34 лв., поради което не е налице хипотезата на чл.274, ал.4 ГПК, а частната касационна жалба е допустима. Ответникът по частната жалба „Профи кредит България“ ЕООД заявява становище за неоснователност на частната жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното разпореждане, съдията докладчик е приел, че частната касационна жалба срещу определение №3120 от 01.10.2025 г. по в.ч.гр.д.№2384/2025 г. (с което е потвърдено определение №9128 от 14.07.2025 г. на РС Пловдив, оставящо без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските), е недопустима с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, тъй като решенията по предявения иск, предвид размера на цената му, не подлежат на касационно обжалване. Разпореждането е валидно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му съдът се е съобразил изцяло с дадените в т.10 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, разрешаващи въпроса за законния състав на въззивния съд, когато връща касационна жалба и частна касационна жалба – с разпореждане, което следва да бъде постановено еднолично, поради което не се установява твърдяната от жалбоподателя нищожност на разпореждането. От друга страна съобразно разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК, определението на съда за допълване или изменение на постановено решение в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, а в случая цената на предявения пред първата инстанция иск (за установяване на нищожност на договор за потребителски кредит), определена по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, е 4000 лв. - под минималния праг за достъп до касационно обжалване, посочен в разпоредбата на чл.280, ал.3 ГПК, поради което първоинстанционното решение и определението по чл.248 ГПК, подлежат на проверка от въззивния съд, чийто актове са окончателни. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,