Определение № 439 от 09.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1342/2011 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от В. Р. Т. и Т. И. Т., двамата действащи чрез адв. И. Н., от Софийска адвокатска колегия срещу въззивно решение № 364/24.06.2011 г. на Софийския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 173/2011 г. Излагат доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна Л. Н. Ц. чрез адв. И. С. е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Моли за присъждане на разноските. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: В. Т. и Т. Т. са предявили срещу Л. Ц. искове за разваляне на предварителен договор от 04.07.2008 г. и на договор за покупко-продажба по нот. акт № 108/2008 г. Въззивният съд е изложил съображения, че иска за разваляне на предварителен договор не попада в хипотезите на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, искът е недопустим и постановеното по него първоинстанционно решение е обезсилено. По иска за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот с договора за покупко-продажба е прието, че купувачът Л. Ц. е платила изцяло цената по договора. Не е налице неизпълнение, поради което и иска е неоснователен. Повдигнат е въпроса следва ли да се развали договор, по който е установено, че ответникът не е изпълнил значителна част от дължимата престация. Правният въпрос е неотносим към постановеното от съда, който не установил неизпълнение по договора от ответника по иска. Напротив, при обсъждане на писмените и гласни доказателства е установено, че е изпълнението е пълно и точно. Правният проблем няма и отношение към допустимостта на иска за разваляне на предварителния договор, по който съдът е постановил решение по чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване. К. следва да заплати на насрещната страна сторените в инстанцията съдебни разноски – 300 лв. заплатен адвокатски хонорар. Мотивиран от горното, съдът