Определение № 2661 от 21.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Т. М.-М. и К. Г. М. против решение рег.№221 от 19.12.2025 г., постановено по въззивно гражданско дело №286 по описа за 2025 г. на Апелативен съд-Бургас, с което е отменено решение № 350 от 7.5.2025 г. по гр. д. № 147 по описа за 2025 г. на Бургаския окръжен съд и е постановено друго решение за отхвърляне на предявения от касаторите срещу „Хоризонт Билдинг“ ООД иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка в в размер на 24 859,56 лв. съгласно чл.24 от предварителния договор между страните от 25.08.2021 г., дължима за периода от 1.10.2022 г. до 10.05.2023 г., като са отменени и коригирани и първоинстанционните актове, свързани с разноските по делото.

Касаторите твърдят, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочат очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да се произнася по възражение, което не е въведено в предмета на делото с отговора на исковата молба?

2. Може ли съдът служебно да приеме, че с нотариален акт е изменен срокът за изпълнение по предварителен договор, без изрично волеизявление на страните и без такова твърдение да е въведено като спорен факт от страните?

3. Следва ли при тълкуване на договорна неустоечна клауза съдът да изхожда от цялостното съдържание на договора и действителната воля на страните по реда на чл.20 от ЗЗД, или може чрез тълкуване да въведе допълнителни, неуговорени от страните предпоставки за отговорност?

4. Допустимо ли е въззивният съд чрез тълкуване на неустоечна клауза да въведе изискване за кумулативно неизпълнение на няколко самостоятелни договорни задължения, когато подобно ограничение не следва нито от текста на договора, нито от правилата на чл.92 от ЗЗД?

5. Следва ли съдът да формира свои собствени правни изводи на база установените правнорелевантни факти, да изгради свое вътрешно убеждение, или може да го замести с доводите на една от страните в спора, като ги възпроизведе буквално в акта си?

„Хоризонт Билдинг“ ООД застъпва становището, че липсват основания за допускане на касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С. Т. М.-М. и К. Г. М. са посочили в исковата молба, че на 25.08.2021 г. са сключили с „Хоризонт Билдинг“ ООД предварителен договор за изработка и покупко-продажба на подробно описания недвижим имот. Дружеството се е задължило да построи и предаде имота в уговорената в чл.6 от договора степен на завършеност в срок до 30.09.2022 г. съгласно чл.8 от договора. Имотът е завършен до тази степен обаче едва на 11.05.2023 г., когато е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Забавата в изпълнението е повече от 30 дни, поради което ищците са поискали ответното дружество да бъде осъдено да заплати уговорената в чл.24 от договора неустойка от 0,1% за всеки просрочен ден от 111,98 лв., общо за 222 дни- 25 086 лв.

В отговора на исковата молба ответното дружество е оспорило иска. Заявило е, че е изпълнило всички свои задължения, поради което не дължи неустойка. Задължението по чл.6 от договора е било изпълнено в уговорения срок-3.6.2022 г. и на ищците е бил предаден ключ от апартамента. Задължението по чл.7 за въвеждане в експлоатация на сградата не е обвързано със срок, защото издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж е от компетенцията на органи на общината, а не на строителя. Това задължение също е изпълнено. Освен тези възражения дружеството е изтъкнало и аргумента, че със сключване на нотариалния акт е прекратено действието на предварителния договор, включително по отношение на клаузите за неустойка. Посочило е, че дори да има забава, тя се дължи на обективни причини по смисъла на чл.9 от договора-забавяне на общинските и технически служби. Повдигнати са и възражения за нищожност и прекомерност на неустоечната клауза.

Бургаският окръжен съд е изтълкувал чл.24 от договора в смисъл, че волята на страните е била продавачът да бъде обвързан със задължение за неустойка за забава повече от 30 дни на което и да било от задълженията му измежду посочените в чл.6, чл.7 и чл.8, а не както твърди ответното дружество-само при кумулативно наличие на забава по отношение на всички посочени в цитираните разпоредби задължения на продавача. Приел е, че ответното дружество не е предало на ищците имота във вида и в срока по чл.6 от договора, изпаднало е в забава на 1.10.2022 г./първият ден след срока по чл.8 от предварителния договор/ до 10.05.2023 г./датата на издаване на удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация/, който период е повече от 30 дни. Счел е за недоказано наличие на някое от обстоятелствата по чл.9 от договора, които биха освободили ответното дружество от собствената му забава. Обсъдил е възраженията за нищожност и прекомерност на неустоечната клауза и ги е приел за неоснователни. Ето защо е констатирал, че дружеството дължи неустойка в размер на 0,1% от заплатената продажна цена за всеки ден просрочие и го е осъдил да заплати 24 859 лв. за периода от 1.10.2022 г. до 10.05.2023 г.

За да отмени първоинстанционното решение и да постанови друго, с което искът е отхвърлен, въззивният съд е приел, че неустойка по чл.24 от договора според неговото граматическо тълкуване се дължи само при кумулативното наличие на неизпълнение по чл.6, чл.7 и чл.8 от договора. Освен това е приел, че в сключения на 3.06.2022 г. нотариален акт между страните, освен елементите на покупко-продажбата, се съдържат и допълнителни уговорки по договора за изработка, които са в отклонение от първоначалния договор. Така в предварителния договор първоначално бил посочен срок за извършване на договорените в чл.6 довършителни работи до 30.09.2022 г., към който момент една част от довършителните работи не са били извършени. Но в т.I /I л.85 гръб и л.86/ след описание на сумата, за която е извършена продажбата, изрично е посочено, че сумата е окончателна и обхваща довършването на обекта, предмет на този договор до снабдяване на сградата с акт образец 16. Според въззивния съд тази уговорка сочи, че с договарянето между страните по нотариалния акт, извън уреждането на условията по покупко-продажбата, е било извършено и предоговаряне на срока за извършване на довършителните работи по договора за изработка. Първоначално уговореният по чл.8 от предварителния договор срок на довършителните работи до 30.09.2022 г. по съгласие на двете страни е удължен до снабдяване на сградата с акт образец 16, респективно-платената цена от ищците е договорена като окончателна до довършване на обекта с удостоверение за въвеждане в експлоатация, което е станало на 11.05.2023 г. Съгласно свидетелските показания това предоговаряне било неформална компенсация за оскъпената заради инфлацията изработка, за която ответното дружество не е поискало допълнителни плащания, на които е имало право съгласно чл.266, ал.2 от ЗЗД.

От така изложеното съдържание на въззивното решение не се констатира твърдяната от касаторите очевидна неправилност като квалифициран негов порок, тъй като не е приложена отменена правна норма, не е приложена правна норма в противоположен на вложения в нея смисъл и няма груби противоречия в мотивите с правилата на формалната логика. Без преценка и анализ на клаузите на договорите между страните не може да се установи дали мотивите на въззивния съд са в противоречие с установените по делото факти.

Решаващите за изхода на спора изводи на въззивния съд са, че неустойка по чл.24 се дължи само при кумулативното наличие на неизпълнение по чл.6, чл.7 и чл.8 от договора, а срокът за изпълнение по чл.6 бил изменен с т.I от нотариалния акт. Съдът не е посочил какви конкретни стилови особености или части от речта в предварителния договор водят до възприетото от него граматическо тълкуване на чл.24 от договора. Не е изяснил също защо и как съдържанието на т.I от нотариалния акт, което касае само запазването на вече заплатената цена на обекта, води до промяна на срока на изпълнение по чл.6 от предварителния договор. По този начин въззивният съд е разрешил третия и четвъртия въпрос на касатора в противоречие с практиката на ВКС относно тълкуването на договорите между страните съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. Тази практика изисква от съда да тълкува неясна или спорна клауза, като се съобразява с действителната, а не предполагаема воля на страните и без да подменя нейното съдържание. Отделните клаузи трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността/решения №50116 от 18.10.2022 г. по т.д. №1247/2021 г на I ТО, №81 от 7.7.2009 г. по т.д. № 761/2008 г. на I ТО, №16 т 28.02.2013 г. по т. д. № 218/2012 т. на II ТО,№685 от 19.11.2024 г. по гр. д. № 4976/20023 г. на III ГО, № 546 от 23.07.2010 г. по гр. д. № 856/2009 г. на IV ГО и много други/. Ето защо по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като разрешенията на въззивния съд не са в противоречие с практиката на ВКС. Съдът е формирал свои собствени правни изводи въз основа на приетите от него за установени факти и своето вътрешно убеждение/5 въпрос/. Не се е произнесъл по преклудирани на основание чл.133 от ГПК възражения, а по доводи на ответното дружество, които не налагат събиране на доказателства и могат да бъдат изтъкнати по всяко време в хода на процеса/1 и 2 въпрос/.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение