Определение № 191 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1844/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. В. К., чрез адв. К. Т. срещу решение № 286/10.02.2021 г. по в.гр.дело № 3690/2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е отменено решение № 261227/16.11.2020 г. по гр.дело № 3270/2020 г. на Варненския районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от К. В. К. против „Е. С.” АД за приемане за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответника „Е. С.” АД населено място сумата 5070.17 лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на потребителите стойност на ел.енергия за обект, находящ се в населено място, обл.В., улица, № за периода от 22.11.2016 г. до 06.12.2019 г. по иска с правно основание чл.124 ГПК и е осъден ищеца да заплати на ответника сумата 3095.40 лв. разноски за първата и въззивна. Поддържаните основания за неправилност на решението са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи. В изложението са формулирани въпросите:1. Има ли законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период/фикция за доставено количество ел.енергия/, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена ел.енергия при липса на лиценз за продажба/доставка на ел.енергия? 2. Задължен ли е въззивният съд да прилага по-високия по степен нормативен акт – Закона за енергетиката ако същият е в противоречие с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ? 3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните по делото и по-конкретно тези от въззивната жалба? 4. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата и доказателствената й стойност? 5. Длъжен ли е съда при прието по делото непълно и необосновано заключение на СТЕ, което не дава категоричен и точен отговор на въпросите по поставените задачи и правнорелевантните факти да назначи служебно нова експертиза, тройна експертиза и/или друго вещо лице? 6. Задължен ли е въззивния съд, ако установи допуснато процесуално нарушение от първа инстанция и с оглед установяване на релевантните по спора факти и направените доказателствени искания пред първа инстанция служебно да назначи експертиза или да допусне до разпит свидетел? 7.Периодът на корекция по чл.55 ПИКЕЕ може ли да обхваща период преди влизане в сила на ПИКЕЕ 2019 г. – 02.05.2019 г. при положение, че съгласно пар.2 от ПИКЕЕ”процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране? 8. Какъв е характерът на Протокола от метрологична експертиза на БИМ в частта за извършено софтуерно прочитане на показания по скрит регистър официален или частен? Въпросите от първи до шести са решени в противоречие с практиката на ВКС, петият въпрос е решен и в противоречие със задължителната практика на ВКС. Седми и осми въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по жалбата „Е. С.” АД, населено място, чрез адв.Н. Б. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по въпросите в изложението на жалбоподателя и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение по гражданско дело, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Въззивният съд се е произнесъл по предявен отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК. Прието е за безспорно и установено от приложените по делото доказателства, че на 06.12.2019 година служители на „Е.С.” АД са извършили проверка на електромер с фабричен № 1114 0210 6691 8771. Съставен е КП № 1106097 от същата дата, и последният е подписан от служителите на дружеството К. и С., извършили проверката, както и от свидетеля П.А. К. - съсед. Според констатациите в протокола е налице натрупване на отчет в нерегламентиран регистър 1.8.3 – 27 479 кв. часа. Посочено е, че със становище от 24.02.2020 година дружеството ответник е приело, че на абоната следва да се начисли потребена но незаплатена електро енергия от 27 479 кв.часа, на стойност 5 070.17 лева. Прието е, че според изготвената пред В. СТЕ СТИ е регистрирало цялата отчетена енергия, но процесните 27 479 кв. часа енергия са отчетени в регистър 1.8.3 – т.е. в грешен и неотчитан регистър, и следователно записаната там енергия не се фактурира. Експерта е посочил, че СТИ е монтиран нов, че е произведен февруари 2016 година, а е монтиран на 21.11.2016 година и е бил демонтиран през 2019 година, както и че отразените в нерегламентираните регистри показания означават консумирана електрическа енергия. Експерта заключил още, че при монтажа е било нормално, с оглед факта, че той е новопроизведен, визуализираното количество по всички скали и регистри да е нула. Изяснил е, че се касае за софтуерна намеса през инфрачервения порт на устройството, и с нея се въвежда още една тарифа, освен въведените две заводски. Натрупването на консумирана ел. енергия в този невизуализиран регистър, е равнозначно на нейното нефактуриране и незаплащане. Въззивният съд е приел, че с решение на ДКЕВР, са били приети нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия, които са били обнародвани на 30.04.2019 година в ДВ.бр.35/2019 година. Приел е още, че в съответствие с тях се определят принципите, начините и местата на измерване на количествата активна и реактивна електрическа енергия и мощност; изискванията за точността на измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на измервателните средства/системи и свързаните с тях комуникационни връзки;съдържанието на регистри и бази първични данни на измервателните системи, поддържането им, както и достъпът до регистъра на измервателната система; измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето на данни от измерването на електрическата енергия; правата и задълженията на собственика на измервателна система и на страните по сделките с електрическа енергия; условията и редът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия. Посочил е, че описаните обстоятелства се подчиняват на строги правила, гарантиращи правата и задълженията, както на енерго - разпределителното дружество, така и на потребителите. Според съда едва при тяхното спазване може да се твърди със сигурност, че е изрядна, както проведената процедура по откриване и отстраняване на неизправности, така и извършването на корекции на битови или стопански абонати. Въззивният съд е приел, че в нормата на чл. 49 от ПИКЕЕ регулатора е заявил изискването операторът на съответната мрежа да съставя констативен протокол при извършването на проверки. Посочил е, че съществуват и изисквания за съставянето на самия протокол, като той следва да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител. При положение, че абоната отсъства при съставянето на констативния протокол или откаже да го подпише, самия констативен протокол се подписва от свидетел, който не е служител на оператора на съответната мрежа. Прието е, че нормата на чл.47 от ПИКЕЕ предвижда хипотеза, при която ако се установи, че измерените количества се отчитат в невизуализиран регистър се прилагат правилата на Раздел IX и конкретно тези предвидени в нормата на ч.55 от ПИКЕЕ. Според последната оператора начислява измереното след монтажа на СТИ в тези невизуализирани регистри. Въззивният съд е приел, че енергоразпределителното дружество в конкретния случай е спазило разпоредбите на чл.47 и чл.55 от ПИКЕЕ - установеното нарушение – натрупване на отчетена ел. енергия в невизуализиран регистър/регистри; спазването на установения ред при извършване на проверката, Протокола от БИМ и заключението на в.л. дадено в съдебно заседание, закрепват установеното в рамките на процесуалните правила. Възприето е заключението на вещото лице по назначената СТЕ, която не е оспорена от страните. Посочено е, че според нея е налице вмешателство в програмата за тарифиране на процесния електромер, който е монтиран нов, съответно е изправен и в чиито сумарен регистър се получава натрупване от неправомерното ползване на ел. енергия в невизуализиран регистър – 1.8.3. Формиран е извод, че натрупването на данни в невизуализирания регистър е започнало след монтажа на СТИ и това е намерило своето отражение върху сумарния регистър, които е нараснал неимоверно, като цифри, отразяващи скритото потребление. Преценен е за необосновано възражението на ищеца, че е налице възможна злоупотреба от страна на „Е.С.“ АД, предоставяйки за ползване СТИ, което е било употребявано и преди това. Според въззивния съд с извършената корекция се вменява задължение за абоната да заплати количество ел.енергия, което реално не е измерено и отчетено от СТИ във визуализиран регистър, и без да се изисква доказването на негово виновно поведение. Прието е, че основанието за това е предвидената с нормата на чл.83 т.6 ЗЕ /ред. ДВ бр.54/17.07.2012г./, тълкувана във вр. чл.21 и чл.98 от ЗЕ възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР /чл.83 ал.2 ЗЕ/. Приел е още, че въз основа на тази законова делегация с решение от 30 април 2019 година, ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обн. Дв бр.35/30.04.2019 година. В същите са разписани ред и методика за преизчисление на количеството ел.енергия от страна на съответния енергиен оператор. Прието е, че тези правила по своята същност са подзаконов нормативен акт, приложим при регулиране отношенията между страните към датата на извършване на проверката. Съдът е приел за установено от обсъдените доказателства, че е спазена процедурата по чл.49 и следващите от ПИКЕЕ – КП е съставен в присъствието на свидетел / при отсъствие на потребителя/ и от оправомощени лица. Посочено е, че в нормата на чл.49 от ПИКЕЕ се излага, че в отсъствието на титуляра на партидата, проверката се осъществява в присъствието на един свидетел, че изискването на закона е било спазено, т.к. осъществените действия на служителите на Е. С. са били наблюдавани и по същество контролирани от страна на посочения като свидетел П. А.. Отчетено е обстоятелството, че ищеца, макар да е оспорил наличието на редовно проведена процедура не е поискал разпита на този свидетел пред В.. Изведен е извод, че процедурата по изготвянето на КП не е нарушена и отразените там констатации обвързват ищцовата страна. Прието е, че „Е. С.” АД притежава лицензия за дейността разпределение на електрическа енергия, че компанията пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за целите на снабдяването на крайните клиенти, както на регулирания пазар, така и на пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени. Посочено е, че Е. С. АД извършва следните дейности: Разпределение на електрическата енергия, постъпваща в електроразпределителната мрежа;Поддръжка, разширяване, реконструкция и модернизация на електроразпределителната мрежа;Управление на електроразпределителната мрежа;Осигуряване на непрекъснатост на снабдяването и качество на доставяната електрическа енергия; Присъединяване към електроразпределителната мрежа на крайни клиенти и производители на електрическа енергия;Измерване на консумираната и произведената електрическата енергия;Извършване на други необходими услуги, свързани с лицензионната дейност. Посочено е, че това е така, защото: С Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния административен съд (ВАС) окончателно е отменено Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране), с което са одобрени Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО-ПРО Мрежи АД (настоящо фирмено наименование Е. С. АД), влезли в сила на 07.09.2014 г. Посочено е още, че съгласно Решение № 595 от 17.01.2017 г. на ВАС Комисията за енергийно и водно регулиране поднови процедурата по одобряване на нови Общи условия на Е. С. АД.След отмяната на Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването от Комисията за енергийно и водно регулиране и влизането в сила на нови Общи условия, дружеството е оторизирано да прилага в отношенията с клиентите си действалите преди 07.09.2014 г. Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на Е. С. АД, одобрени от ДКЕВР с Решение ОУ-060/ 07.11.2007 г., изм. и доп. с Решение ОУ-004/ 06.04.2009 г. Общите условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на Е. С. АД по чл. 30 от Закона за енергията от възобновяеми източници са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-9 от 20.05.2013 г. и Решение № ОУ-11 / 01.07.2013г. относно поправка на очевидна фактическа грешка в чл. 32, ал. 1. Посочил е, че във връзка с прилагането на чл. 7 от Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (изм. и доп. ДВ. бр. 4 от 16.01.2015 г.) е извършена актуализация и подмяна на Приложение № 2 към Общите условия за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници до електроразпределителната мрежа на Е. С. АД – „Протокол за отчет на произведената и постъпилата в електроразпределителната мрежа активна електрическа енергия”. Изведен е извод, че Общите условия на компанията са валидни и почиват на утвърдени от КЕВР, правила. За неоснователни са приети доводите в исковата молба, според които е накърнено правото на защита на потребителя, т.к. той не е бил уведомен и не е присъствал на проверката. Според съда ПИКЕЕ е категоричен, че това може да се осъществи и в присъствието на един свидетел – какъвто е настоящия случай, при положение, че собственика и/или ползвателя на обекта не е намерен. Прието е, че съгласно заключението на СТЕ корекцията е извършена съобразно установената в чл.55 от ПИКЕЕ методология, която е приложима към установената в констативния протокол натрупване на отчет в невизуализиран регистър. Формиран е извод, че претендираната сума по корекцията се дължи, поради което и предявеният иск е неоснователен. Съдът е посочил, че за да уважи исковата претенция В. е навел /освен възражението по отношение на СТЕ/, доводи, според които електро разпределителното дружество е било редно да уведоми в определен срок потребителя за наличието на проверка, а отделно от това също така да оформи електронно досие да СТИ и да го проверява в определен времеви диапазон. Според съда тези възражения биха били по съществото си основателни, ако бъде сезиран КЕВР по повод изпълнението и/или неизпълнението на отразените в ПИКЕЕ задължения на всяко Е.. Прието е, че в случая те не са свързани по никакъв начин със законосъобразността и/ или обективността на проверката. Отчетено е, че съществува задължение от страна на дружеството ответник да уведоми потребителя за наличието на проверка. Прието е, че според показанията на разпитания по делото свидетел О. К., че самия потребител е пристигнал на място, макар и в края на проверката, и е бил уведомен за резултатите от нея. Според съда дори и „Е. С.” АД да пренебрегне изискването за уведомление, само по сeбе си това обстоятелство също не води до незаконосъобразност на самата проверка, предвид обстоятелството, че потребителя притежава правото на Възражение и най – вече на иск, че последното той е упражнил. Прието е, че отсъствието на електронно досие на СТИ и липсата на регулярни проверки, което според В. е съществено нарушение на процедурата, според въззивния съд също не води до опорочаване на самата проверка. При тези съображения съдът е извел извод, че обжалваното първоинстанционно решение следва да ес отмени, а предявеният иск се отхвърли. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. С цитираното и непредставено от жалбоподателя решение № 111/17.07.2015 г. по т.дело № 1650/2014 г. на ВКС, I т.о. по чл. 290 ГПК е прието, че с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС – Търговска колегия. Правният въпрос не е разрешен в противоречие с посочената практика на ВКС. Даденото разрешение от съдебния състав е съобразено с друга нормативна уредба относно правоотношенията по корекция на сметки на потребителите, а не по действащата, която се прилага към фактите по настоящото дело и е съобразена от въззивния съд. Цитирания отговор на правния въпрос е при действие на законодателна уредба, която е различна от тази, приложима в конкретния случай. С оглед на посоченото съдът преценява, че не е установено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. С решение №218/20.11.2017 г. по гр.дело № 4618/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК съдебният състав е разрешил правният въпрос: нормативни актове ли са Класификаторът на длъжностите в администрацията и указанията за прилагането му, приети на основание чл.341 ЗСВ, и дали ако са такива и противоречат на нормативен акт от по-висока степен следва да бъдат приложени от съда с оглед разпоредбата на чл.15, ал.3 ЗНА. Давайки отговор на въпроса в първата му част и позовавайки се на чл.15,ал.1 ЗНО съдът е приел, че ако подзаконов нормативен акт противоречи на закон, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Правният въпрос не е разрешен в отклонение от тази практика на ВКС, тъй като въззивният съд не е приел противоречие между действащия закон – чл.83,ал.1,т.6 от Закона за енергетиката и действащата подзаконова уредба, дадена в ПИКЕЕ обн.Д.в. бр.35/2019 г. С последните изменения на Закона за енергетиката – чл.83,ал.1,т.6, вр.чл.98,а,ал.2,т.6 – Д.в.бр.38/2018 г. и Д.в.бр.41 2019 г. се възлага на подзаконова уредба реда и начина на преизчисляване на количеството ел.енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. С оглед на тази законова делегация след посоченото изменение на чл.83,ал.1,т.6 ЗЕ са приети действащите към момента ПИКЕЕ – Д.в.бр.35/2019 г. и изм.Д.в.бр.57/2021 г. от КЕВР. Според чл.1 от ПИКЕЕ с тези правила се определят принципите, начините и местата на измерване на количествата активна и реактивна електрическа енергия; изискванията за точността на измерване, проверката на техническите и метрологичните характеристики на измервателните средства/системи и свързаните с тях комуникационни връзки; видът на данните от измерванията, начинът и срокът за тяхното съхранение в бази данни, както и редът за осигуряване на достъп до данните; измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставянето на данни от измерването на електрическата енергия; правата и задълженията на собственика на измервателна система и на страните по сделките с електрическа енергия; условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно, неточно измерена електрическа енергия и/или енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване; редът и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване; условията, редът и начинът за обслужване на местата и средствата за търговско измерване. Предвидената подзаконова уредба в чл.55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. В чл.56,ал.3 ПИКЕЕ се съдържа регулация относно преизчисленията, които в случая ответника по иска извършва като оператор на съответната мрежа и заплащането им от ползувателя – чл.56,ал.2 ПИКЕЕ. Възлагането на вземането за дължимата сума при преизчисленията на оператора на мрежата вместо на доставчика с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ не е в противоречие с нормативен акт от по-висока степен. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 по трети въпрос от изложението. С решение № 210/15.08.2014 г. по гр.дело № 6605/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е възприета практика на ВКС, изразена в решения по чл.290 ГПК, според която при постановяването на своето решение, въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното обжалване, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения. При изграждане на фактическите и правни изводи трябва да изследва всички допустими и относимите към предмета на спора доказателства, събрани пред нея и пред първата инстанция; прави собствени заключения, които обосновава и подкрепя от анализа на целия доказателствен материал по делото и по вътрешно убеждение, за да стигне до свое собствено решение, което намира отражение и в мотивите на съдебния му акт. В същата насока са и останалите цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Правният въпрос е разрешен в съответствие с тази практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства, доводите и възраженията на всяка от страните, относими към правния спор, формирал е свои фактически и правни изводи по предмета на спора, което е намерило израз в мотивите на обжалваното решение. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по четвъртия въпрос от изложението. С решение № 108/16.05.2011 г. по гр.дело № 1814/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК отм. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването и може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. Съдебният състав е приел, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – 202 ГПК (чл. 157, ал.4 ГПК отм.), а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В настоящият случай правният въпрос въззивния съд е разрешил в съответствие с тази практика на ВКС. Съдът е преценил доказателствената сила на заключението на СТЕ, като е взел предвид обосноваността му, възприел е същото заключение, като в тази насока са изложени мотиви в обжалваното решение. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по пети и шести въпроси от изложението. Същите са поставени хипотетично и общо. Въззивният съд не е формирал правни изводи за непълно и необосновано заключение на СТЕ, нито за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд по установяване на релевантните за спора факти и направени доказателствени искания. С оглед на посоченото настоящият съдебен състав преценява, че пети и шести въпроси не са правни по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по седми въпрос. Съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г. процедурите по преизчисляване на количеството електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаи на съставени след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от КЕВР. Цитираната разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване. В същата разпоредба е посочено, че случаите на корекции на начислени стойности на електроенергия за минал период (преди приемането на новите ПИКЕЕ от 2019 г), констатирани с протокол по чл. 49 между електроразпределителното дружество и потребителя, когато все още не са приключили финасовите отношения с потребителите, като заварени случаи, се уреждат от действащите правила към момента на съставяне на констативния протокол. Следователно за определяне на приложимата правна уредба е от значение момента на съставяне на констативния протокол, установяващ основанието за корекцията на електроенергия за минало време. Съгласно пар. 2 ПЗР на ПИКЕЕ от 2019 г., когато констативният протокол е съставен по време на действието им, както е в настоящия случай, правоотношението по заплащане на неправилно отчетената, потребена, електроенергия се урежда от ПИКЕЕ обн. Д.в.бр. 35/2019 г., изм.Д.в. бр.57/2021 г., каквито са и изводите на въззивния съд. Не следва да се допусне касационно обжалване по осми въпрос от изложението. Въпросът не е правен, тъй като не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. Приложения протокол на БИМ по делото е преценен в съвкупност с всички събрани по делото доказателства, като е възприето и заключението на вещото лице по назначената СТЕ. Решаващите правни изводи на съда не са обусловени от характера на протокола на БИМ. Следователно въпросът не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. С оглед изхода на делото в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата 1392 лв. разноски по делото за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение