Определение № 50 от 28.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2908/2021 г.

По делото е постъпила молба с вх. № 993/01.02.2022 год. от адв. Б. З. – пълномощник на страната А. А. К.. Като правно основание в молбата е посочена разпоредбата на чл. 250 ГПК, с искане съдът да допълни определението си по чл. 288 ГПК от 31.12.2021 год. по настоящото дело, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 3957 от 03.07.2020 год. по гр. д. № 9802/2019 год. на Софийски градски съд. Заявено е и искане настоящият състав на ВКС да отмени определението си, като постанови друго, с което бъде допуснато касационно обжалване по поставените от страната правни въпроси /преповторени в молбата така както са формулирани в изложението към касационната жалба/. Аргументира се тезата, че след като определенията по чл. 288 ГПК не подлежат на обжалване, същите подлежат на отмяна или изменение от съда, който ги е постановил. С тези съображения процесуалният представител на страната намира искането за отмяна на определението по чл. 288 ГПК за процесуално допустимо и моли същото да бъде уважено, като счита, че не е извършена правилна преценка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира постъпилата молба за допълване на постановеното определение за неоснователна, поради следните съображения: Производството по реда на чл. 250 ГПК има за цел отстраняване пропуска на съда да се произнесе по част от спорния предмет – когато не е формирана воля на съда по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/. За допълване на решението е меродавно отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт. Последните, макар и да са обективирани в един писмен документ със самото решение, не съставляват част от него и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК. Липсата на мотиви и пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет, изразена в диспозитива му. В този смисъл е трайно установената съдебна практика: решение № 95 от 11.04.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1625/ 2009 год., I г. о., решение № 60 от 09.03.2018 год. на ВКС по гр. д. № 113/2017 год., I г. о., решение № 137 от 29.05.2013 год. на ВКС по гр. д. № 197/2012 год., IV г. о., решение № 263 от 12.07.2012 год. на ВКС по гр. д. № 359/2011 год., I г. о. В производството по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд не се произнася по предмета на спора, а единствено по наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване, като определението представлява окончателен съдебен акт. Извършената с него преценка по предмета на производството по чл. 288 ГПК не подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК, нито на преразглеждане, за да се направи извод в обратния смисъл. С постановяване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване, въззивното решение влиза в сила /чл. 296, т. 3 ГПК/, поради което с него се слага край на делото. Спорът може да бъде преразглеждан единствено в извънредното извънинстанционно производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 303 и сл. ГПК. Следователно това определение е неоттегляемо по смисъла на чл. 253 ГПК, която разпоредба предвижда възможност за ревизиране само на онези определения, с които не се слага край на делото. Изложените в молбата доводи в обратния смисъл са неоснователни. Предвид изложените съображения, молбата следва да се остави без уважение. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,