Определение № 126 от 10.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2049/2019 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

С въззивното си решение по жалба на ищеца Потребителска кооперация „Напред“ Софийски апелативен съд, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважил предявените срещу „Пирдоп-А“ АД искове по чл. 74 ЗЗД за заплащане на суми, представляващи заплатена от ищеца цена на електроенергия и водоснабдителни услуги, потребени от ответника.

Потвърдил е първоинстанционното решение в останалите части, с които са отхвърлени останалите предявени между същите страни искове.

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от ищеца в частта му относно отхвърлените искове, с изложени оплаквания за недопустимост и неправилност.

Ответникът оспорва жалбата.

Ι. Жалбата е частично недопустима.

1. Предявени са искове за установяване на нищожност/недействителност на сключен между страните договор за продажба на недвижим имот – поземлен имот и намиращата се в него сграда – само в частта относно продажбата на поземления имот, на няколко основания.

За всеки от исковете ищецът е посочил в исковата молба цена в размер на 11900 лв. Видно от представените пред първата инстанция удостоверения данъчната оценка на поземления имот е била в размер на 11900 лв. - както към месец март 2013 г. (момента на сключване на оспорваната сделка), така и към м. януари 2018 г. (момента на предявяване на иска).

С оглед на това посочената от ищеца цена на исковете от 11900 лв. е правилно определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК. Въпрос за цената на иска не е бил повдигнат нито от ответника, нито от съда до края на първото заседание в първата инстанция по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК.

Процесният договор е сключен между юридически лица – търговци. Не са налице нито твърдения, нито доказателства договорът да не е свързан с упражняваната и от двете страни търговска дейност. Поради това и на основание чл. 286, ал. 1 вр. ал. 3 ТЗ същият има характера на търговска сделка. С предявените искове за нищожност се оспорва действителността на търговска сделка, следователно по тях делото се явява търговско по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и допустимостта на касационното обжалване се определя от установената в посочената разпоредба цена на иска от 20000 лв.

Доколкото исковете за частична нищожност/недействителност на процесната сделка нямат за предмет вещни права, нито е предявен обусловен от тях иск за собственост, не е налице изключението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Предвид определената цена на всеки от исковете за нищожност в размер на 11900 лв., т. е. под приложимия в случая праг от 20000 лв., в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, съответно жалбата е недопустима.

2. Същите съображения важат и за предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на поземления имот като получен без основание предвид нищожността на договора за продажба в тази част. И в тази част делото има търговски характер, доколкото връщането на имота се претендира на облигационно основание като последица от недействителността на търговска сделка, съответно и в тази част приложим е прагът за касационно обжалване от цена на иска в размер на 20000 лв.

Цената на иска в размер на 11900 лв. ищецът също е посочил в исковата молба въз основа на данъчната оценка на поземления имот, и въпрос по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК не е бил повдигнат в срока по същата разпоредба.

С оглед на това и в тази част въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, поради което жалбата се явява недопустима.

II. Жалбата е допустима в частта относно иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата 28750 лв. за ползване без основание на същия поземлен имот.

Извода си за неоснователност на иска въззивният съд е обосновал със съображенията, че доколкото ответникът е придобил собствеността върху процесния поземлен имот на основание оспорваната сделка, предвид неоснователността на исковете за недействителност, същият за исковия период е ползвал имота на основание правото си на собственост, поради което и не е налице обогатяване без основание за сметка на ищеца.

По отношение на този иск допускане на касационното обжалване се обосновава единствено с оплакване за очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, произтичаща от очевидна неправилност на решението относно обуславящите искове за недействителност, разпростираща се с оглед връзката на обусловеност и към иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Касационно обжалване не следва да се допуска.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение, относими към обжалваната част, не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Неправилност, още по-малко очевидна, не може да бъде обосновавана с връзка на обусловеност между исковете, доколкото с влизането в сила решението по обуславящия иск става задължително съгласно чл. 297 ГПК и от този момент е недопустимо правилността му да се подлага на нова преценка.

III. При този изход на касационното производство ищецът няма право на разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените писмени доказателства дължи на ответника разноски в размер на 2330 лв.

С тези мотиви съдът