Определение № 1236 от 14.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2979/2024 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от М. Ц. М., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 2269 от 16.04.2024г. по в.гр.д. № 236 по описа за 2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 4688 от 16.05.2022г. по гр.д.№ 31641/2021г. на Районен съд Пазарджик като е предоставено, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на родителските права по отношение на Ф. В. – А. Б., родена на ... ... ...г., на бащата М. А. Б. Р., на чийто адрес в САЩ е определено местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения между детето и неговата майка както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 9.00ч. до 19.00ч., един месец през лятото, извън годишния отпуск на бащата, през първата половина на зимните училищни ваканции в САЩ в четни години и през втората им половина – в нечетните години, определена е издръжка в размер на 200лв., която е осъдена майката да заплаща ежемесечно, считано от влизане в сила на решението и е разрешено на бащата М. А. Б. Р. да снабди детето Ф. В. –А. Б. с паспорт и да го извежда извън Република България до САЩ, лично или чрез упълномощено от него трето пълнолетно лице, до навършване на пълнолетие на детето, без изричното съгласие на майката. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от оправомощено лице и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Независимо, че към момента на подаване на касационната жалба, детето Ф. вече е навършила пълнолетие, настоящият съдебен състав дължи произнасяне, с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3, т.2 ГПК, съгласно която /по аргумента на противното/ подлежат на касационно обжалване въззивните решения по въпросите на чл.59, ал.2 СК /които касаят упражняването на родителските права, режима на лични отношения и издръжката/ в случаите, когато „към датата на обявяване на въззивното решение има ненавършило пълнолетие дете“. В случая, към законово посочената релевантна дата /16.04.2024г./, роденото на ... ... ...г. дете Ф. не е навършило пълнолетие. Въззивният съд е постановил акта си като е съобразил следното: Между страните е бил сключен брак на 22.09.2004г., който е прекратен с влязло в сила решение от 8.03.2019г. по гр.д.№ 57/2019г. на РС Етрополе. От брака си, те имат родени в [населено място], щат К., САЩ, две деца /близнаци/ - Ф. и М.. За М. основно грижите са били полагани от бащата, в САЩ, където двамата живеят. Двете деца имат българско и американско гражданство, но Ф. е живяла само в България от 5-месечната си възраст, като за нея основно грижите са полагани от нейната баба по майчина линия. В хода на производството, ищецът е получил разрешение от съда да я изведе на 21.12.2021г. в САЩ, където тя е живяла един месец и се е върнала в България на 12.01.2022г. Съгласно Експертно решение на ТЕЛК № 2378 от 4.10.2018г. Ф. е с 70% увреждане с чужда помощ. Водещата диагноза е: двустранна неросензорна загуба на слуха. Състояние след вродена атрезия на хоаните – корекция. Изоставане в интелектуалното развитие. В мотивите е посочено, че страда от двустранна звукопроводна и невросензорна глухота. Хронично гнойно възпаление на средното ухо. Та е с функционални нарушения вследствие на общото заболяване, които са: „генерализирани разстройства на развитието – нарушения в комуникациите и поведението, емоционално-социална незрялост с изразен когнитивен дефицит – 85%, двустранна пълна глухота. Слухопротезиране без ефект, частично увреждане на говора. Интелектуалните възможности са на ниво - умерена степен на умствено изоставане. Нестабилен очен контакт. Със стереотипно поведение, не инициира диалог, знания и умения под очакванията за възрастта“. Съгласно приетата по делото съдебно- психологическа експертиза, в когнитивен план Ф. не осъзнава реалността по начин съответен на нейната възраст, което е предпоставка за дефицити в езикова и паметова среда. Поради изоставане във всички сфери, тя не може да постигне личностно и емоционално съзряване. Тя е привързана към своята баба, тъй като тя я обгрижва и отглежда. В дома й -детето има изградени навици и режим. Състоянието на Ф. изисква постоянна родителска подкрепа. Тя е лесно манипулируема и може да е лоялна към всеки, които се грижи за нея. Интелектуалната й възраст съответства на дете на 6-7 години. Според експерта – детето няма капацитет да отчита реалността и съществените изменения в нея. Поддържането на емоционални връзки с членовете на семейството й /баща, брат/ биха били от значение за израстването и развитието й. В живота на детето и двамата родители са били отсъстващи. Тя не може да възпроизведе спомен свързан с тях. Ф. знае добре само български език /не знае английски/ и разпитана в съдебно заседание заявява, че желае да живее в България. Ответницата М. Б. понастоящем има сключен втори брак. Тя служи в армията на САЩ от 2009г. Стараела се е да бъде в американски военни бази, разположени в Европа. Била е в [населено място], като в Германия е от 09.2021г., а преди това е била в Афганистан. През 2022г.е работила в базата в [населено място], България, а към момента на изслушването е назначена във военна база „Ф. Д.“Л.. Работи 4 дни и почива 4 дни.За последно е виждала дъщеря си от 20 до 28.06.2023г. Ищецът е заявил, че работи като старши служител по охрана и сигурност в училище Уудбридж. При тези факти, въззивният съд – посочвайки че възприема информацията за преживяванията на детето с критичност, с оглед възможността то да бъде манипулирано, като е отчел, че майката упражнява рискова и изискваща мобилност професия, която не й дава възможност да полага ежедневни грижи за детето, е приел, че родителските права следва да се възложат на бащата, който има постоянна и доходна работа, има постоянно местожителство, отглежда сина на страните и е изразил желание да полага грижи и за дъщеря си, като при това разполага с всички необходими условия за това. Този извод съдът е направил въз основа на представени и неоспорени доказателства, че докато е била в САЩ Ф. е посещавала специализирана паралелка за деца с аутизъм и за нея са били разработени специални програми за взаимодействие с другите деца. Доколкото и двамата родителите притежават необходимият и адекватен капацитет, съдебният състав е посочил, че изборът между тях трябва да се направи въз основа на всички установени обстоятелства. Решаващите му мотиви са свързани с това, че бащата разполага с по-добри битови условия /по-голяма жилищна площ/и би осигурил на Ф. по-добри възможности в САЩ в подкрепа на нейното здравословно състояние, с оглед личностното й развитие, социализиране и интегриране в обществото. Отчетено е и че бащата полага непосредствените грижи по отглеждането на нейния брат-близнак и съвместното им съжителство би благоприятствало по-пълноценното развитие на Ф.. Съдът е преценил като ирелевантно за спора обстоятелство, че основно грижите за Ф. са полагани от бабата по майчина линия, защото „съдът следва да приоритизира възможността детето да се отглежда в семейна среда при своя пълноправен родител“. За майката е определени обичайния режим на лични отношения и размер на издръжка. Касаторката, чрез процесуалния представител адвокат Б., обжалва въззивния акт, като в изложението си се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, във връзка със следните поставени въпроси: 1. Следва ли съдът, разглеждащ спор за упражняване на родителски права и определяне на режим на лични контакти, непременно да назначи съдебно-психологическа експертиза за оценка наличие на родителско отчуждение? 2. Следва ли съдът – в тази хипотеза – служебно да се произнесе и да обсъди в мотивите си – с оглед най-добрия интерес на детето –необходимостта от преходен период за адаптация на детето и родителя към постановения режим на лични отношения?, 3. Какъв следва да е обема на режим на детето с родителя, на когото не са възложени родителски права, така че да се осигури възможност за „пълноценно общуване“? В интерес на детето ли е режим, така определен че да не се предоставя време за родителя да е с детето както през почивно, така и в учебно време?, 4. Приложим ли е при спорове между родители относно децата им - Законът за равнопоставеност на жените и мъжете? /Въпросът е зададен с оглед мотивите на въззивния съд, касаещи служебната заетост на майката и твърдение за евентуално дискриминиране/, 5. Следва ли съдът да съобразява дали процесуалното поведение на спорещите родители е в интерес на детето, при преценката на кой от тях да се предостави упражняването на родителски права? Според касаторката съдът не е отчел – желанията и чувствата на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, възпитателските качества на родителите, полаганите до момента за него грижи, умението на родителя да поддържа връзка с детето, така че да го зачита като личност, да се съобразява с неговите здравословни и възрастови проблеми, да познава неговите интереси, амбиции и нужди, наличие на отчуждаващо – спрямо другия родител - поведение на родител. Твърди се противоречие на въззивния акт с ППВС № 1/12.11.1974г. и постановените в тази връзка съдебни решения, които се цитират. Настоящият съдебен състав, като съобрази гореизложеното и тай-вече с оглед факта, че настоящето решение е без правно значение пред вид навършеното от детето Ф. пълнолетие намира, че касационно обжалване не следва да се допуска, поради липса на някое от посочените от касатора специални основания за допустимост. Въззивният акт не е в противоречие с цитираното от касаторката ППВС № 1/12.11.1974г. и изградена въз основа на него съдебна практика, съгласно които - когато съдът преценява какъв е най-добрият интерес за детето, от значение са не отделните обстоятелства, а съвкупността от тях. Съдът дължи съобразяване на всички конкретно установени обстоятелства, след анализ и оценка на релевантните факти, съобразявайки най-висшият критерий – интересът на детето. Това важи особено в случаите /като настоящия/, при които и двамата родители разполагат с необходимият родителски капацитет. Родителските права, обаче, могат да бъдат предоставени само на един и затова е от значение подробната мотивация, която преценяващият съд дължи на страните. В случая, въззивният съд е изложил подробни мотиви, посочвайки на кои от установените обстоятелства намира, че следва да се даде превес и защо. Обсъден е всеки един от примерно изброените в ППВС № 1/1974г. релевантни критерии: възпитателските качества на родителите, техният морален облик, полът и възрастта на детето, неговото здравословно състояние, изразената готовност на родителите да го отглеждат и възпитават, помощта на трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови и други материални условия на живот. След като въззивният съд е посочил, че двамата родителите разполагат с необходимия капацитет, той е извел крайният си извод за предоставяне на родителските права на бащата, приемайки за решаващи следните конкретно преценени от него обстоятелства – възможността за задоволяване на потребностите детето с оглед неговото здравословно състояние, фактът че при бащата живее брата-близнак, мястото и вида на упражняваната работа от бащата, която е с по-уседнал характер в сравнение с упражняваната от майката професия. В този смисъл, въззивният съд е съобразил както поведението на двамата родители, така и всички относими към спора доказателства, включително и доводите и възраженията на страните, въз основа на които е извършил и изскуемата се преценка за най-добрия интерес на детето. В мотивите си, той е посочил и защо не приема за значими обстоятелствата, на които акцентира касаторката в жалбата си, а именно: желанията и чувствата на детето, неговите физически, психически и емоционални потребности, възпитателските качества на родителите, полаганите до момента за него грижи, умението на бащата да поддържа връзка с детето. Това е така, защото в мотивите е посочено, че съдът възприема информацията за преживяванията на детето с критичност заради даденото заключение на експертите за възможна манипулируемост на детето и че то би било лоялно към всеки, който полага грижи за него. Конкретно, във връзка с поставените въпроси следва да се посочи следното: По делото не е установено наличие на родителско отчуждение /в каквато връзка е първия поставен въпрос/, такова не е обсъждано от въззивния съд, а пред вид данните за състоянието на детето –би била и спорна възможността за наличието му. Дали следва да се назначи съдебно-психологическа експертиза за оценка наличие на родителско отчуждение, дали следва да се определя преходен период за адаптация на детето и родителя към постановения режим на лични отношения, какъв да е обема на режима на лични отношения, за да се осигури възможност за „пълноценно общуване“, са въпроси, решаването на които е обусловено от конкретно установените за съответния случай релевантни обстоятелства и са елемент от дължимата от съда преценка по съществото на спора, с оглед защита на най-добрия интерес на детето и в случая - тази преценка е направена. Въпросите за приложимостта на Законът за равнопоставеност на жените и мъжете и за процесаулното поведение на страните - в случая са ирелевантни за изхода от спора и не съставляват надлежно общо основание за допустимост съгласно разясненията, дадено в т.1 от ТР по т.д.№ 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд