Определение № 262 от 07.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 645/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е за проверка на допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение №499/09.11.2015 г.,постановено по гр.д. №660/2015 г. на Русенския окръжен съд по касационна жалба на Р Т. А., Д. К. А. и Т. Р. И. и тримата от [населено място], чрез адв. Ю. Д.. С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение по гр.д. № 1634/2015 г. на Русенския районен съд е постановено ново решение, с което на осн. чл. 135 ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на Г. А. А. от [населено място] на сключения между Р Т. А., Д. К. А. и Т. Р. И. и тримата от [населено място] договор за дарение на недвижим имот, извършено с нотариален акт №153/15.07.1997 г., ХVІІ, дело №5711/1997 г. – апартамент „А”, находящ се в [населено място],бл. „М. Д.”, вх.”А”, ет.4, състоящ се от стая, дневна и сервизни помещения, със застроена площ от 60,96 кв.м., заедно с избено помещение №23 и 0.892% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж. Ответникът по касационната жалба Г. А. А., чрез адв. Н С. и Ц. Т. изразява становище, че не са налице законовите предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, в писмен отговор по делото. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, придружена е с Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Налице са и предпоставките, с които законът свързва достъпът до касационно обжалване по отношение на въпроса: „От кой момент започва да тече давността за предявяване на иска по чл. 135 ЗЗД в хипотеза, че сделката, която се иска да бъде обявена за относително недействителна по отношение на ищеца по този иск е била предшествана от договор за прехвърляне на същия имот срещу задължение за издръжка и гледане, който е развален с влязло в сила решение.”По този въпрос / уточнен от ВКС, съгласно правомощията му по т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. ОСГТК/ въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в решение №7/26.01.2012 г. по гр.д. № 456/2011 г. на ВКС, 3-то г.о. С оглед на това по отношение на него е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК- разрешен е в противоречие със задължителна практика на ВКС. С оглед на изложеното, въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване. Мотивиран от горното, В. касационен