Определение № 2553 от 11.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 695/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на процесуалния пълномощник на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД против решение № 189 от 17.11.2025 г., постановено по в. гр. д. № 335/2025 г. по описа на Окръжен съд Разград, в частта, с която е потвърдено решение № 100/18.02.2025 г. по гр. д. № 2246/2023 г. по описа на Районен съд - Разград за осъждане на ответника – настоящ касатор, да заплати на основание чл. 493а, ал. 4 КЗ на З. А. А., ЕГН [ЕГН], Е. А. А., ЕГН [ЕГН], и Л. А. А., ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], общ. Лозница, обл. Разград, в качеството им на наследници на починалия в хода на процеса А. А. А., ЕГН [ЕГН], сумата 10 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 18.12.2018 г., при което е загинала Е. З. С. – внучка на А. А. А., ведно със законната лихва за забава от 13.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 10 000 лв. предявеният частичен иск за сумата от 24 000 лв. е отхвърлен и в тази част въззивното решение е влязло в сила. В касационната жалба се сочи, че са налице основанията по чл. 281, т. 3 ГПК – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение - за отмяна на същото като неправилно и за отхвърляне на исковата претенция. Поддържа се, че А. А. не е притежавал съответната материалноправна легитимация да претендира по изключение обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята внучка Е. С., поради липсата на създадена особено трайна и дълбока емоционална връзка между пострадалата и нейния дяло, която да обуславя продължителни и с висок интензитет болки и страдания, съобразно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Искането за достъп до касация се основава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса – Кои са предпоставките (критериите) за присъждане на неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС в цитираното по-горе тълкувателно решение, както и с практика на ВКС по чл. 290 ГПК (решенията по т. д. № 1275/2019 г. и по 2038/2021 г. на ІІ т. о.). Против касационната жалба не са постъпили писмени отговори от ответниците по касация. Становище не е изразило и третото лице – помагач на касатора АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите във връзка с приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК и материалите по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 283 ГПК, против подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Не се доказва обаче основанието за достъп до касационна проверка, поддържано от касатора. При постановяване на обжалваното решение съставът на въззивния съд е взел предвид именно Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и указанията в него, според които легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени; Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди; Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, е справедливо да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик; В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Съдът е посочил, че фактите и обстоятелствата, от които може да се направи извод, че една връзка е особено близка житейска връзка по смисъла на посоченото тълкувателно решение, са различни за всеки конкретен случай и не могат да бъдат обобщени в решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, а следва да се преценяват конкретно по всяко различно дело въз основа на събраните по него доказателства. Проява на особени житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка, са например отглеждането на внуците от бабата или дядото поради различни причини – заболяване или смърт на родителя (родителите), работа в чужбина, дезинтересиране от децата и др. В случая съдът е намерил, че от гласните доказателства се установява нужната изключителност на отношенията между А. А. и неговата внучка Е. С. - между двамата е съществувала силна и трайна връзка; поради това, че бащата на Е. С. се е дезинтересирал от отглеждането й, дядо й е поел непосредствените грижи за момичето от ранната й детска възраст, както и бащинските функции спрямо нея; живели са в едно домакинство, като общуването им е било непрекъснато, а връзката им - силна и емоционална предвид липсата на друга мъжка фигура в живота на Е. С.. Съдът е заключил, че положените от А. А. основни грижи за отглеждането и възпитанието на неговата внучка могат да се съизмерят с проява на бащинска грижа, а неочакваната й и внезапна смърт било силно травматично преживяване предвид младата й възраст, като свидетелите описват тежкото емоционално състояние на А. А. след инцидента, както и влошаването на здравословното му състояние след претърпян инсулт, свързан с претърпяната травма от загубата на внучка му. При тези данни въззивният съдебен състав е приел, че е проведено пълно и главно доказване на релевантните за активната материалноправна легитимация на ищеца факти, позволяващи да бъде направен извод за съществуваща между А. А. и починалата му внучка особено близка привързаност - постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, съдържанието на която е сравнимо и наподобява по интензитет и продължителност болките и страданията, изпитвани от най-близките роднини – бащата за своята дъщеря. Съдът е акцентирал въпху това, че дезинтересирането на биологичният баща на пострадалата и отглеждането й от дядо й от ранна детска възраст, полагането на всички грижи за нейното израстване, образование и възпитание, обективно покриват заложените в цитираната практика на ВКС обстоятелства, обуславящи по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство – дядо и внучка. Събраните гласни доказателства установяват и реалните търпени от ищеца вреди – болки и страдания от загубата на неговата внучка – станал различен човек, рухнал емоционално след катастрофата, плачел много, бил съкрушен, включително свидетелите свързват и влошаването на здравословното състояние на преживелия родственик с настъпилия инцидент. Макар да не са установени с медицински документи, негативните последици от случилото се върху емоционалното и здравословно състояние на ищеца след инцидента са надхвърлящи обичайните такива, характерни за връзката – дядо-внучка. С оглед горното въззивният съд е счел, че между пострадалата и починалия ищец са били изградени трайни отношения на изключителна привързаност, обич и уважение и че смъртта на Е. С. е причинила на нейния дядо А. А. морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка дядо – внучка, поради което е справедливо да му се признае право на обезщетение за неимуществени вреди, като се направи изключение от разрешението, залегнало в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Видно от мотивите в обжалваното решение, значимият за изхода на спора правен въпрос е разрешен не в противоречие, а в пълно съответствие с указанията на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, цитирана от касатора, поради което касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение