Определение № 912 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1875/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. А. А., [населено място], [община], приподписана от адвокат Н. М., срещу решение №23 от 18.01.2018 г. по в. гр. дело № 794/2016 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.06.2016 г. по гр. дело № 1704/2015 г. на Горнооряховския районен съд. С първоинстанционното решение са обявени за недействителни спрямо [фирма] договори за покупко-продажба по нотариален акт № 54, том 1, рег. № 1143, нот.дело № 54/2012 год., нотариален акт № 1568, том 8, рег. № 16165, нот.дело № 1494/2011 год. и нотариален акт № 1338, том 7, рег. № 141170, нот.дело № 1268/2011 год., всички на К. Боева, нотариус с район на действие Горнооряховски районен съд, по силата на които Е. А. А. е продал на А. Е. А. недвижими имоти.

Ответникът по касационната жалба - [фирма], [населено място], чрез пълномощника адвокат Г. Б., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а по същество – заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за присъждане на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.

А. Е. А. [населено място], [община], не е заявила становище.

В. съд е приел за установено по делото, че с договори по нотариален акт № 1568, том 8, рег. № 16165, нот.дело № 1494/2011 г. и нотариален акт № 1338, том 7, рег. № 141170, нот.дело № 1268/2011 г., всички на К. Боева, нотариус с район на действие Горнооряховски районен съд, Е. А. А. е продал на дъщеря си А. Е. А. недвижими имоти. С твърдения, че сделките го увреждат като кредитор ищецът претендира обявяването им за недействителни като сочи, че има парични вземания спрямо ответника Е. А. А., принудително реализирани по образувани и висящи към настоящия момент изпълнителни дела. Възраженията на последния са, че вземанията на ищеца са погасени с плащане по образуваните изпълнителни дела. Вземанията били гарантирани с ипотека, изцяло покриваща дълга. Не се спори между страните, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че ответникът е сключил атакуваните сделки и приобретателят по тях - А. Е. А., е негова дъщеря. Според приложените изпълнителни дела, обединени в едно производство - изп. дело № 1352/2011 г. и изп. дело № 1352/2011 г., двете на частен съдебен изпълнител Р. К. се събира остатъкът от вземанията.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е направил извод за основателност на исковете. Ищецът е кредитор на ответника, последният се е разпоредил със свои секвестируеми права при предполагаемо от закона знание за увреждането на кредитора. Самото разпореждане уврежда последния, защото намалява активите на имуществото на длъжника. Налице са предпоставките по чл. 135, ал. 1 и 2 ЗЗД за уважаване на исковете, защото събраните суми не са погасили изцяло вземанията на кредитора. Кредиторът, макар и без право на предпочтително удовлетворение, е обезпечен от закона с цялото длъжниково имужество, в това число и имотите по атакуваните сделки /чл. 133 ЗЗД/.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следните въпроси, повдигнати в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК:

1. Подлежи ли на обявяване за относително недействителна по реда на чл. 135 ЗЗД сделка, при която неизплатената част от задължението е абсолютно минимална по отношение на цялото задължение.

2. Следва ли цялата сделка да се обяви за относително недействителна при минимално задължение или недействителността обхваща само размера на останалото задължение.

3. Какъв е минимумът на дължимото задължение за обявяване на сделката за относително недействителна предвид извършеното плащане на дълга.

Изложени са твърдения, че по тези въпроси няма съдебната практика, а те са от съществено значение за решаване на спорове при извършени плащания от страна на длъжника.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №23 от 18.01.2018 г. по в. гр. дело № 794/2016 г. на Великотърновския окръжен съд.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК.

Повдигнатите от жалбоподателя въпроси обуславят крайното решение, но те не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В. съд е постановил решението си съобразно задължителната съдебна практика. Според решение №639 от 06.10.2010 г. по гр. дело №754/2009 г. на ВКС, IV г.о. и решение №522 от 15.07.2010 г. по гр. дело №171/2009 г. на ВКС, IV г.о. кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от наличието на действително вземане, независимо дали последното е погасено в определена част и какъв е останалият за погасяване размер. В случая е правноирелевантно каква е стойността на имуществото, предмет на разпоредителните сделки, както и дали тази стойност е по-висока от размера на вземането.

Съобразно изхода на спора, на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 2000 лв. деловодни разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.