Определение № 3718 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4340/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. Д. и Л. М. Д., чрез адвокат Д. Б., срещу решение № 125 от 19.07.2023 г. по в.гр.д.№ 56/2023 г. на ОС - Разград в частта, с която е обезсилено решение № 35 от 23.01.2023 г. по гр.д.№ 520/2022 г. на РС - Разград в частта, с която е признато за установено, по предявения от Б. А. Д. и Л. М. Д. против И. В. И., В. И. Й. и М. И. В., по реда на чл. 211 и чл. 124, ал. 1 ГПК, насрещен положителен установителен иск за собственост, че Б. А. Д. и Л. М. Д. са собственици на сграда № 2 със застроена площ от 74 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], с площ 425 кв.м., на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 164/23.10.1996 г. и придобивна давност, и исковото производство в частта по този иск е прекратено като недопустимо. В изложение към касационната жалба се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение. Подаден е отговор на касационната жалба от ответниците по насрещния иск И. В. И., В. И. Й. и М. И. В., чрез адвокат А. Ч., с който се изразява становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното: Исковото производство е образувано по искова молба, подадена от И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. срещу Б. А. Д. и Л. М. Д., с която се предявява отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между страните по делото, че ответниците Б. А. Д. и Л. М. Д. не са собственици на сграда № 2, със застроена площ от 74 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 452 кв.м., в землището на [населено място], [община], област Разград. Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск обосновават с твърдението, че ищците са собственици на процесната сграда, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 89/1994 г., от И. В. И., през време на брака му с И. Д. И., и наследяване на И. Д. И.. Твърдят, че с посочения нотариален акт И. В. И. придобил дворно място, цялото от 1050 кв.м., съставляващо парцел ***,***в кв. ***по плана на [населено място], [община], област Разград, и построените в него две паянтови жилищни сгради на по един етаж. С нотариален акт 164/1996 г. И. В. И. и съпругата му И. Д. И. продали на Р. К. С. реална част от 710 кв.м. от гореописаното дворно място, ведно с построената в тази част паянтова жилищна сграда, а втората паянтова жилищна сграда и останалата част от дворното място останали в собственост на И. В. И. и съпругата му И. Д. И.. Последната е починала и оставила за наследници И. В. И., В. И. Й. и М. И. В.. С решение по делбено дело № 689/2019 г. по описа на Районен съд-Разград, водено между Р. К. С., А. Е. С. и ответниците Б. А. Д. и Л. М. Д., последните били признати за изключителни собственици на сграда № 2, със застроена площ от 74 кв.м., която сграда е собственост на ищците И. В. И., В. И. Й. и М. И. В.. Това породило интереса им да установят със сила на пресъдено нещо, че ответниците не са собственици на процесната сграда. В срока за отговор на исковата молба ответниците Б. А. Д. и Л. М. Д. са предявили насрещен положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК – за признаване за установено по отношение на ищците по първоначалния иск, че са собственици, на основание договор за покупко-продажба и давност, на процесната сграда със застроена площ от 74 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***по кадастралната карта на [населено място], [община], област Разград. С решение № 35 от 23.01.2023 г. по гр.д.№ 520/2022 г. на Районен съд-Разград е отхвърлен предявен от И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. срещу Б. А. Д. и Л. М. Д., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост – за признаване за установено в отношенията между страните, че И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. са собственици на сграда № 2, със застроена площ 74 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***с площ 452 кв.м., в землището на [населено място], [община], област Разград, ул. Д. Д., на основание договор за покупко-продажба и наследство. Уважен е предявеният от Б. А. Д. и Л. М. Д. против И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. насрещен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато за установено по отношение на И. В. И., В. И. Й. и М. И. В., че Б. А. Д. и Л. М. Д. са собственици на процесната сграда на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 164/1996 г., а искът е отхвърлен в частта му, с която се иска да бъде признато за установено, че ищците са собственици на същата сграда по давност. С обжалваното въззивно решение е обезсилено, като постановено по непредявен иск, първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявен от ищците И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. срещу Б. А. Д. и Л. М. Д. положителен установителен иск за собственост на процесната сграда по чл. 124, ал.1 ГПК и делото е върнато на Районен съд-Разград за ново разглеждане от друг съдебен състав за произнасяне по предявения отрицателен установителен иск за собственост. Прието е, че вместо да се произнесе по предявения отрицателен установителен иск за собственост – за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на спорната сграда, с първоинстанционния съд се е произнесъл по непредявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК – отхвърлил е иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на спорната сграда. Произнасянето е извън надлежно очертания с първоначалната искова молба предмет на спора, поради което и на основание чл. 270, ал.3, изр. 3 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта по първоначалния иск, а делото – върнато на друг състав на районния съд за произнасяне по действително предявения отрицателен установителен иск за собственост. С въззивното решение е обезсилено първоинстанционното решение и в частта, с която е уважен предявеният от ответниците насрещен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК и в тази част исковото производство е прекратено като недопустимо. Прието е, че когато е предявен отрицателен установителен иск за собственост, е недопустим насрещен положителен иск за собственост, предявен от ответника, защото двата иска имат за предмет едно и също субективно материално право – това на ответника. Не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. В изложението към касационната жалба се поддържа наличието на посочените по-горе основания, но не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Касационния съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК. Непосочването на ясно и точно формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване, без обсъждане на допълнителните основания за това, в каквато насока са задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се посочи, че изводите на въззивния съд за недопустимост на насрещния положителен установителен иск са съобразени с практиката на ВКС (определение № 234 от 03.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 185/2012 г. на ВКС, І г.о., определение № 211 от 29.11.2019 г. по гр.д.№ 3011/2019 г. на ВКС, І г.о.), според която при съединяване на отрицателен установителен иск за собственост с насрещен положителен установителен иск за собственост за същата вещ предметът на правния спор е тъждествен и по двата иска – правото на собственост на ответниците върху процесния имот. В този смисъл са и задължителните разяснения относно основанието на положителния и отрицателния установителен иск за собственост, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, според които основанието на положителния установителен иск за собственост е твърденият от ищеца юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае съществуването на това право на собственост, а основанието на отрицателния установителен иск за собственост е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му на собственост, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува. Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Не е налице очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение. При този изход на делото Б. А. Д. и Л. М. Д. следва да бъдат осъдени, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплатят на ответниците по насрещния иск и по касационната жалба И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. сумата 600 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,