Определение № 288 от 09.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 641/2011 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ст. Д. от [населено място], област Я., против решение № 23/14.02.2011 г. по в.гр.д. № 11/2011 г. на Ямболски ОС в частта, с която по същество се приема за установено на основание чл.422 ГПК, че съществува вземане на ДФ З. срещу касатора за сумите 23 500 лв. главница и 243.96 лв. лихва по договор за кредит и субсидии от 10.03.2006 г. и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 16728/2008 г. на СРС, както и в частта, с която са присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДФ З. е подал отговор, че същата е недопустима, а освен това и неоснователна, като се претендира юрисконсултско възнаграждение. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: Приложими ли са чл.56 и чл.15,ал.3 ТЗ, след като разпоредителната сделка с търговското предприятие на търговеца, предхожда сключването на процесния договор от 10.03.2006 г. и следва ли да се приеме, че е ангажирана отговорността на физическото лице по изп.дело, след като са представени писмени доказателства, че против Д. няма образувано изп.дело, както и в тази връзка осъществено ли е основанието по чл.23,б.”а” от договора за обявяването му за предсрочно изискуем?, били от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: По първият въпрос е налице съдебна практика, което изключва приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Едноличният търговец не е субект различен от физическото лице обявило се за търговец. В качеството си на субект на гражданското право физическото лице може да придобива само граждански права и задължения. С признаването му за търговец за него се открива възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското право. Нов правен субект обаче не възниква. Така и Р 478/94, Р 389/97, Р 1012/3.07.95 по гр.д. 1853/94, О 370/2008 на V г.о. Останалите въпроси са фактически, а не правни. Освен това, няма доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2010 ОСГТК. По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество. Водим от горното и на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК, ВКС-І т.о.