Определение № 1261 от 17.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2517/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Р. Д., чрез адв. И. И., срещу решение № 1789 от 26.03.2024г., постановено по гр. д. № 4699/2023г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 523 от 12.01.2023 г. по гр.д.№ 29297 по описа за 2022 г. на СРС, с което е отхвърлен предявеният от А. Р. Д. срещу АГППИДП „Артес“ ООД, иск по чл.49, ал.1 вр. с чл.45 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 1 000 лв., предявен като частичен иск за сума в общ размер от 10 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от приложено рисково медикаментозно лечение с опасен за употреба лекарствен препарат, ведно със законната лихва от 02.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В срока за отговор ответникът АГППИДП „Артес“ ООД, чрез адв. К., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е недопустима. Същата е подадена срещу решение на въззивен съд, постановено по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД с цена 1 000 лева, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Обстоятелството, че искът е предявен като частичен от сума в общ размер на 10000 лв., е ирелевантно за определяне цената на иска, защото съгласно приетото в т. 1 от ТР № 3/2016 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, ВКС, с предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. Следователно цената на иска се определя от размера на частично заявената от ищеца претенция, без да се съобразява посоченият от ищеца пълен размер на спорното право. След като в случая е предявен иск за вземане от 1 000 лв. като част от такова в общ размер на 10 000 лв., то и цената на иска се равнява на предявената в процеса претенция от 1 000 лв. и съответно по правилото на чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК,въззивното решение, постановено по този иск, не подлежи на касационно обжалване, поради което и подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение