Определение № 183 от 15.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2241/2013 г.

Образувано е по частна жалба на Е. Д. Г. с вх. № 4475 /25.03.2013 г. срещу определение № 364 /14.12.2012 г. по гр.д. № 1389 / 2012 г. на Върховния касационен съд, г.к., ІІІ г.о., с което е оставена без разглеждане касационната жалба на э срещу въззивно решение № 198 от 14.05.2012 г. по гр.д. № 239 /2012 г. на Благоевградския окръжен съд. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. е игнорирано, че общата стойност на съединените искове надхвърля 5 000 лева. Насрещните страни А. Л. Т. и С. Х. Т. не са подали отговор на частната жалба. За да постанови обжалваното определение, съставът на Върховния касационен съд е приел, че с обжалваното решение са разгледани три иска срещу трима ответници за връщане на дадени в заем по устни договори за заем на три различни дати парични суми по 5 000 лева, че цената на всеки съединен иск е по 5 000 лева, а разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК изключва касационно обжалване на решения по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева и обжалваното решение е изключено от пределите на касационния контрол. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото, която има право да обжалва постановеното определение и е редовна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Д. на жалбоподателя, че за преценка на допустимостта следва да се съобрази общата стойност на съединените искове, не се основава на правилото, установено с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК и е неоснователен. Както е приел и съставът на Върховния касационен съд, допустимостта на касационното обжалване се преценява по отношение на всеки отделен иск. По делото са разгледани три съединени иска срещу трима ответници за парични вземания в размер на по 5 000 лева всяко, произтичащи от три различни устни договора за паричен заем, сключени на отделни дати. Тези искове са оценяеми и съгласно правилото на чл.69,ал.1,т.1 ГПК цената на всеки от тях е в размер на търсената сума – по 5 000 лева. В случая нито един от трите иска не е обусловен от друг иск с цена над 5 000 лева, нито от неоценяем иск. Съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК и установената съдебна практика искове с цена по 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване. От това следва, че частната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. В. от изложеното настоящият състав