Определение № 252 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 237/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Й. В. Р., М. В. Л. и М. В. И., чрез пълномощника им адвокат М. Б., против решение от 16.12.2011 г., постановено по гр.д. № 663 по описа за 2011 г. на Окръжен съд-Кюстендил, с което е потвърдено решение от 8.07.2011 г. по гр.д. № 94/2011 г. на Районен съд-Дупница за отхвърляне на предявения от Й. В. Р., М. В. Л. и М. В. И. против В. Г. В. и Х. К. В. иск по чл.30 ЗН за намаляване на дарение с *, извършено от наследодателя В. Г. И. в полза на ответниците с нотариален акт за дарение № *, т.*, д.*/* г. на парцел * в кв.* /идентичен с УПИ * в кв.*/ по плана на [населено място], ведно с построената в него паянтова жилищна сграда. Ответниците по касационната жалба В. Г. В. и Х. К. В. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение констатира: За да постанови решението Окръжен съд-Кюстендил е възприел установената от районния съд фактическа обстановка /В. Г. И. е починал на 8.11.1980 г. и ищците са негови деца, а ответниците – негови внуци, като с нотариален акт № *, т.*, д.*/* г. е дарил на ответниците парцел * в кв.* /идентичен с УПИ * в кв. */ по плана на [населено място], ведно с построената в него паянтова жилищна сграда/. Искът за възстановяване на запазената част на ищците е приет за неоснователен, тъй като правото им е погасено по давност, започнала да тече от откриване на наследството, в който смисъл е ППВС № 7/1973 г., т.е. на 8.11.1980 г. К. се позовават на основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжаллане, като считат, че въззивното решение противоречи на ППВС № 7/28.11.1973 г., т.3, б.”г”, както и че следва да се даде тълкуване от кога започва да тече петгодишния давностен срок, след като ответниците не са декларирали дарения им от общия наследодател В. Г. И. недвижим имот в [община] до 2010 г., когато ищците са разбрали за дарението и след като ищците са ползвали процесния недвижим имот до 2010 г. без ответниците да им се противопоставят и без да им съобщят до дози момент за извършеното дарение. В. решение изцяло съответства на тълкуването по ППВС № 7/73 г., т.3, б.”г”, според което течението на петгодишния давностен срок за упражняване правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез дарение, започва от момента на откриване на наследството, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Въпросът за началото на давностния срок е изцяло неотносим към данните по делото, тъй като фактически твърдения относно декларирането, ползването на имота и узнаване за извършеното дарение, по делото не са правени, а съответно не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. следва да възстановят направените от ответниците по жалбата разноски в размер на 400.00 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение