Определение № 1557 от 02.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3443/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КПКОНПИ против решение № 59/16.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 15/2023 г. от състав на АС- Бургас. Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна претенцията на КПКОНПИ за отнемане на незаконно придобито имущество, като неоснователна и съдът е потвърдил постановеното в този смисъл решение на ОС – Бургас. Съдът е приел, че по повод проверката, със заявление от 08.08.2020 г. – нотариално заверено, майката на ответницата е декларирала, че е направила дарение на такава сума в полза на дъщеря си по повод сключването на брака й с втория ответник. Представен е бил и писмен договор, който е оспорен, но доказателства относно автентичността му не са били представени. Договорът и протокола за предаване на средства са частни документи, нямат обвързваща достоверна дата. Единствения документ с такава дата е от 08.08.2020 г. – по повод проверката, но в него се съдържа само изявление – потвърждение от страна на майката. Доказателства за произхода на сумата, действителното й предоставяне в полза на ответниците по делото не са представени и възраженията в тази насока във въззивната жалба са основателни. Показанията на разпитаната по делото свид. Б. сочат за предаването на плик с пари, но самата свидетелка сочи, че няма представа каква е била сумата. Посочено е, че не са събрани никакви доказателства относно материалните възможности на родителите за извършване на дарение на подобна парична сума към 2009 г. Поради това твърденията за дарение на сума в размер на 128 104 лв. по повод сватбата съдът е приел за недоказани – не са ангажирани доказателства относно финансовите възможности на родителите на ответницата, съответно – банкови документи към 2009 г. за наличието на такава сума – притежание на родителите й, че такава сума към този момент е била теглена от банкови сметки на родителите й, която впоследствие е била предадена на ответниците. Представените писмени доказателства не са с достоверна дата, същите са частни свидетелстващи документи и не могат да бъдат безспорни доказателства по повод твърденията на ответниците. Частният документ, какъвто е представения договор между ответниците и трето лице, има достоверна дата за трети лица като ищеца, само в хипотезите на чл. 181, ал. 1 ГПК, а именно "от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа" Въззивната инстанция е приела, че от приходната част следва да бъде изключена сумата от 101 399.01 лв., получена по твърдения като наеми за имот – липсват безспорни и категорични доказателства за отдаването на имота под наем и получаване на твърдените суми за проверявания период, което да послужи като основание тези суми да бъдат включени в приходната част. С оглед на гореизложените съображения от приходната част съобразно приетото от първоинстанционния съд следва да бъдат изключени сумите – първоначалното салдо от 54 164 лв., дарена сума по повод сватбено тържество – 128 670 лв., както и сума в размер на 101 399.01 лв. – твърдени като получени от наеми за имот – или – общо – 284 233.01 лв. Приложени са по делото документи, издадени от частни търговски дружества в РФ – по естеството си частни свидетестващи документи. Налице са показания на свидетел /л. 1436 и сл. по делото на ОС/, представено е копие на трудовата книжка на лицето, като съдът е приел, че е налице съвпадения на сочените факти – и двамата ответници са работели, получавали са възнаграждения, имали са добри материални възможности. В тази насока съдът е обсъдил подробно свидетелските показания на свидетел по делото, който има преки впечатления - работела съвместно с ответницата от 2007 до 2016 г. и има ясни впечатления за трудовата дейност на същата и получаваното възнаграждение от нея за този период – по-голямата част от който се включва в проверявания период. Поддържали са приятелски отношения със семейството и са имали впечатления и от положението на ответника. Лично е получила трудовата книжка на ответницата от директора и я е донесла в България. Ето защо - следва да бъде възприета сумата кумулирана от общо доходи, приходи и източници на финансиране на ответниците и от първоинстанционния съд /стр.15 по делото/ - 612 924.86 лв. / по СИО – стр.33-34, л.1553 по делото на ОС/, съответно – 595 461.26 лв. за проверявания десетгодишен период 2008 – 2018 г., а за 2009 – 2019 г. – 610 273.41 лв. Съобразно гореизложеното относно неприемането на някои от сумите в приходната част и изваждането на сумата от 284 233.01 лв., съдът е приел, че тези показатели стават съответно – 328 691.85 лв. За периода 2008 – 2018 г - 311 228.25 лв. и за периода 2009 – 2019 г. – 326 040.40 лв. При установените по-горе параметри на нетните доходи за отделните проверявани периоди, дори и да бъдат възприети горепосочените стойности на имуществото по СИЕ, визирани от Комисията - въззивник независимо от другите обстоятелства по делото,съдът е приел, че за тези периоди ще се получат следните стойности на съответствия: за периода 25.10.2008 – 25.10.2018 г при нетен доход 144 645.95 лв. и придобито имущество според въззивната Комисия 212 955.57 лв. се получава несъответствие – минус 68 309.62 лв.; за периода 14.05.2009 – 14.05.2019 г. при нетен доход 153 094.15 лв. и придобито имущество според Комисията на стойност 213 490.57 лв. съответствието за периода се получава несъответствие минус 60 396.42 лв., за периода 23.05.2009 г. – 23.05.2019 г. при нетен доход –на стойност 152 934.89 лв. и придобито имущество според Комисията в размер на 213 490.57 лв. съответствието се равнява на несъответствие минус 60 555.68 лв.. и за периода 07.06.2009 – 07.06.2019 – при нетен доход 152 669.45 лв. и придобито имущество на ответниците според Комисията в размер на 213 490.57 лв. съответствието за периода възлиза на несъответствие минус 60 821.12 лв. Съдът е приел, че дори да бъде възприета пазарната цена на недвижимия имот – апартамент от 120 000 лв. – както е прието и от първоинстанционния съд – т.е. – стойността на придобитото имущество ще нарасне с 28 000 лв. повече, оттам - размерът на несъответствието ще нарасне за първия период до около минус 97 000 лв. - максимума за четирите периода. Но дори и този размер е под изискуемия минимум от 150 000 лв. по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ за значително несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваното лице за релевантния времеви период от 10 години. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че решението е очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидната неправилност е обосновава с оспорването на писмени доказателства, извършено пред първата инстанция, откритото производство по направеното оспорване и липсата на доказване относно автентичността на оспорените документи. Съдът е приел за част от оспорените документи, че доказването не е проведено, а по отношение на оспорените документи, установяващи получени трудови възнаграждения, съдът не е обосновал своите изводи въз основа на представените и оспорени документи, а въз основа на всички останали представени в насока на доказване на истинността на документите доказателства – трудова книжка и свидетелски показания, удостоверяващи истинността на твърденията на страната. В тази връзка изводите на съда не могат да се подведат под основанието за очевидна неправилност на решението. В горната насока следва да се отговори на поставените въпроси относно оспорването на документ, липсата на доказателства във връзка на направеното оспорване и липсата на поискана от страната графологическа експертиза, като съдът не е процедирал в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Задължението на съда да се произнесе по направеното оспорване на частните документи не е обвързано от процесуалния закон със служебно назначаване на графологична експертиза, като с оглед тежестта от доказването, правилно разпределено от съда, страната, която носи тази тежест може да поиска назначаването на такава. В случая това не е сторено от ответниците по делото, които са се възползвали от възможността да установят истинността на твърдените от тях факти с други доказателствени средства – писмени доказателства и свидетелски показания. Липсата на поискана и изготвена графологична експертиза не е основание за допускане до касационно обжалване, доколкото съдът е счел доказването за успешно проведено въз основа на останалите по делото доказателства. Въпросите, касаещи разноските по делото, присъдени в полза на ответниците в производството не са въпроси, които могат до доведат до допустимост на касационното обжалване на решението на съда, като решението в тази си част подлежи на контрол по друг процесуален ред, от който КПКОНПИ не се е възползувала. Направено е частично оттегляне на касационната жалба, като касационното производство следва да се прекрати по отношение само на посочените в молбата имущества, като решението на въззивната инстанция в тези части следва да се обяви за влязло в сила. В полза на пълномощника на ответницата М. Г. К. следва да се присъдят направените по делото за настоящата инстанция разноски в размер на 500 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, на основание чл.38 ЗА. За ответника П. К. не е представено адвокатско пълномощно по делото за тази съдебна инстанция. Водим от горното, състав на ВКС