Определение № 1198 от 27.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 348/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - чрез юрк. Н. А., против определение № 5729 от 22.12.2025 г., постановено по в. гр. д. № 1601/2025 г. на Окръжен съд - Варна. С посоченото определение е оставена без уважение молбата на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по в. гр. д. № 1601/2025 г. решение № 1147 от 09.11.2025 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на ответницата С. К. И. - И. разноски (общо 1 661.89 лв.) по отношение на адвокатското възнаграждение в размер на 1 500 лв. с равностойност 849.71 евро. В частната жалба се поддържа, че присъдените на ответницата разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни. Излагат се доводи, че пред въззивната инстанция не е било необходимо организиране на сложна адвокатска защита и че възнаграждението не съответства на труда, положен от упълномощения от ответницата процесуален представител - адвокат. По съображения в жалбата се иска обжалваното определение да бъде отменено и молбата по чл. 248 ГПК да бъде уважена като се намали дължимото за въззивното производство адвокатско възнаграждение при съобразяване на възприетите в практиката на ВКС критерии за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, на изискванията на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и на задължителното тълкуване в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на Съда на ЕС. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството по частната жалба. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което не следва да се обсъжда, тъй като частната жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК и произнасянето по основателността й не е обвързано с предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответницата С. К. И. - И., представлявана от адв. Й. Ц., в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и за оставянето й без уважение с присъждане на разноски. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по в. гр. д. № 1601/2025 г. е образувано пред Окръжен съд - Варна по въззивна жалба, подадена от С. К. И. - И. чрез адв. Й. Ц., против решение по гр. д. № 12178/2024 г. на Районен съд - Варна в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че С. К. И. - И. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 8 084.57 лв. - частично претендирана главница по договор за потребителски кредит от 06.02.2018 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението на 23.02.2024 г. до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 2263/2024 г. на Районен съд - Варна, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са присъдени разноски на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, съразмерно на уважената част от иска. Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подал отговор в срока по чл. 258 ГПК, в който наред с оспорването на жалбата е направил и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с искане при произнасяне по разноските на насрещната страна съдът да намали разноските за адвокатско възнаграждение след съобразяване на разясненият в Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/2022 г. В проведеното на 10.10.2025 г. открито съдебно заседание ответницата С. И. - И. е представлявана от упълномощен за производството пред въззивната инстанция адвокат - Й. Ц., която е заявила, че поддържа въззивната жалба, и е поискала присъждане на разноски, отразени в списък по чл. 80 ГПК - платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 27.05.2025 г. в размер на 1 500 лв. и платена държавна такса в размер на 161.69 лв. С решение № 1147 от 09.11.2025 г. Окръжен съд - Варна е отменил решението на Районен съд - Варна в обжалваната с въззивната жалба част и е отхвърлил поддържания като главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и съединения с него евентуален осъдителен иск за сумата 8 084.57 лв. В зависимост от изхода на делото въззивният съд е осъдил „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да заплати на ответницата жалбоподател направените във въззивното производство разноски в размер общо на 1 661.89 лв., без да се произнася по направеното с отговора на въззивната жалба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В срока по чл. 248, ал. 3 ГПК е подадена молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за изменение на въззивното решение в частта за разноските и за намаляване на адвокатското възнаграждение, присъдено на ответницата под формата на разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК. В молбата са изложени подробни аргументи за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК с оглед фактическата и правна сложност на спора пред въззивната инстанция и извършената от процесуалния представител на ответницата адвокат. С обжалваното в настоящото производство определение Окръжен съд - Варна е оставил без уважение молбата по чл. 248 ГПК, след като е приел, че няма основания за намаляване на уговореното и заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение. В мотивите към определението са изложени съображения, че с оглед защитавания пред въззивната инстанция материален интерес от 8 084.57 лв. минималният размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет е в размер на 1 109 лв.; че по делото е реализирана ефективна защита, довела до произнасяне и по евентуалния осъдителен иск срещу ответницата; че въпреки наличието на многобройна съдебна практика по идентични спорове за дължимост на суми по договори за кредит, е съществувала необходимост от подаване на въззивна жалба, във връзка с която е реализирана адекватна процесуална защита и се е стигнало до отмяна на първоинстанционното решение; че размерът на възнаграждението е съобразен с извършените от пълномощника на ответницата процесуални действия и с положените усилия в хода на въззивното производство, поради което не се налага да бъде редуциран. Обжалваното определение е неправилно, а подадената против него частна жалба е основателна. В разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК (изм. ДВ бр. 17/2026 г.) е предвидена процесуална възможност заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да бъде намалено по възражение на насрещната страна, ако размерът му е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. В т. 3 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската услуга и фактическата и правна сложност на делото; Когато е сезиран с възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на делото, като съобрази доказателствените факти по делото и доказателствата, които ги обективират, дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай и др., и ако в резултат на извършената преценка изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията за защита при упражняване на процесуалните права, да намали договорения адвокатски хонорар. При прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК преценката на съда не трябва да е изолирана от изискването на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. - адвокатското възнаграждение да се присъди в размер, който е обоснован и справедлив. Същевременно трябва да бъде съобразено и задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 г., че при извършване на преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение националният съд не е обвързан от фиксираните в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд не е извършил задълбочена преценка на фактите по делото, които имат значение за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК. Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба, с която е въведено едно единствено оплакване за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, а именно - че в решението не е отчетено установеното със заключението на съдебносчетоводната експертиза обстоятелство, че задължението по договора за кредит е погасено изцяло чрез плащане до приетия за дължим размер от 14 000 лв., представляващ чистата стойност на кредита по смисъла на чл. 23 ЗПК. С жалбата не са правени доказателствени искания и във въззивното производство не са събирани нови доказателства. Предвид очертания с въззивната жалба и с отговора спорен предмет на делото, в развилото се пред въззивната инстанция производство делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Материалният интерес, защитаван от упълномощения от ответницата адвокат, е на стойност 8 084.57 лв. (4 133.57 евро), а извършените от последния процесуални действия пред въззивната инстанция се изразяват в изготвяне и подаване на въззивна жалба (с обем от две страници) и участие в едно открито съдебно заседание, в което е направено изявление за поддържане на въззивната жалба, придружено с искане за присъждане на разноски. Преценени в тяхната съвкупност, посочените обстоятелства разкриват несъответствие между размера на уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 1 500 лв. (766.94 евро) и фактическата и правна сложност на делото, поради което своевременно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно, а изводът на въззивния съд за отсъствие на основание по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на възнаграждението е неправилен. Съобразявайки материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на разрешения с въззивното решение правен спор, обема и съдържанието на предоставената пред въззивната инстанция адвокатска услуга, настоящият състав на Върховния касационен съд преценява, че справедливият и обоснован размер на дължимото адвокатско възнаграждение възлиза на сумата 400 евро (равностойност на 782.33 лв.), до която следва да бъде намалено присъденото от въззивния съд възнаграждение - след отмяна на обжалваното определение и изменение по реда на чл. 248 ГПК на въззивното решение в частта за разноските. Съгласно задължителното тълкуване в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438 на Съда на ЕС при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдебният състав не съобразява минималния размер на възнаграждението, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет. Постановеното в производство по чл. 248 ГПК определение няма характер на съдебен акт по чл. 81 ГПК, поради което разноски и юрисконсултско възнаграждение за производството по неговото обжалване не следва да се присъждат на частния жалбоподател. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,