Определение № 593 от 21.10.2014 г. на ВКС по т. д. № 151/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по съвместна касационна жалба на Т. П. В. и П. З. В., двете от [населено място] срещу решение № 106 от 07.10.2013 г. по в. т. д. № 223/2013 г. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Бургаски окръжен съд решение № 146 от 26.04.2013 г. по т. д. № 267/2012 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от Т. П. В. и П. З. В. срещу [фирма], [населено място] обективно и субективно съединени искове – иск с правно основание чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците в същото дружество от 09.04.2012г., с които касаторите са изключени като съдружници; за изплащане на стойността на притежаваните от тях дружествени дялове в размер на 1 700 лв. и за преразпределение на дружествените им дялове между съдружниците Б. Г. и Мария И., както и иск с правно основание чл. 71 ТЗ за осъждане на управителите на [фирма] Р. Г. и А. И. да им предоставят исканата от тях дружествена счетоводна информация към месец февруари 2012 г. В касационната жалба се поддържа искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на всички предвидени в закона (чл. 281, т. 3 ГПК) основания. Главното оплакване на касаторите е за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в обсъждане на несъбрани по делото писмени доказателства и по-конкретно – на протокола от извънредното Общо събрание на съдружниците от 06.12.2010 г., което е довело и до необоснованост на направените изводи за това, че е спазена процедурата по изпращане на предупреждението за изключване; че предупреждението съответства на законовото изискване за точно посочване на неизпълнените от съдружници задължения и че са налице основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключването им. Като неправилно в касационната жалба е определено и становището на решаващия състав, че не следва да бъдат обсъждани доводите на ищците относно това, дали дружеството действително е било във финансово затруднение и дали е следвало да се взема решение за допълнителни парични вноски, тъй като тези въпроси касаят целесъобразността, а не законосъобразността на посоченото решение. Изрично несъгласие е заявено и с извода на въззивния съд за неоснователност на иска по чл. 71 ТЗ с твърдението, че същият е необоснован, доколкото не съответства на доказателствата по делото, сочещи на противоречие в становищата на двамата управители относно искането до тях за предоставяне на счетоводна информация на двете съдружнички, което е основание да се приеме за безспорно нежеланието им да предоставят такава. Като значими за допускането на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са посочени следните въпроси: „ 1. Може ли въззивният съд служебно, без направено от страните доказателствено искане, да попълва делото с недопуснати от първата инстанция доказателства; 2. Допустимо ли е въззивният съд при постановяване на решението си да разгледа, анализира и да изведе правните си изводи от доказателствата, които не са допуснати и събрани от първоинстанционния съд и за които страните не са поискали събиране на основание чл. 266 ГПК; 3. Задължен ли е съдът да изследва въпроса дали действително дружеството е било във финансово затруднение с оглед на законосъобразността на решението за изключване на основание чл. 126, ал. 3, т. 3 ТЗ поради гласуване против решение за допълнителни парични вноски и този въпрос отнася ли се до целесъобразността или до материалната законосъобразност на едно такова решение”. По отношение на тези въпроси се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, съответно – противоречие с решение № 341 от 02.07.20010 г. по гр. д. № 177/2010г. на ІІ г. о. и с решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. № 212:/2011 г. на ІV г. о. (за първите два въпроса) и противоречие с решение № 26 от 02.04.2009 г. по т. д. № 533/2008 г. (за третия въпрос). Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 06.01.2014 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Т. П. В. и П. З. В. искове по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна решенията на Общото събрание на съдружниците [фирма], [населено място] от 09.04.2012 г., въззивният съд е приел, че са налице основанията по чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ за изключване на двете ищци като съдружници в ответното дружество, изразяващи се в това, че същите не са предприели действия за изпълнение на задълженията, посочени конкретно в протокола от проведеното на 06.12.2010 г. (т. 7) извънредно Общо събрание на съдружниците, решението за които е прието от всички съдружници, в т. ч. и от съдружничките Виденови. С оглед факта, че предупреждението за изключване по чл. 126, ал. 3 ТЗ съдържа позоваване на неизпълнението на конкретни задължения, свързани с предмета на дейност на дружеството, които напълно кореспондират с тези по т. 7 от дневния ред на Общото събрание от 06.12.2010 г., т. е. няма вписани нови задължения и предвид обстоятелството, че считано от този момент двете съдружнички са имали достатъчно време да предприемат действия по реализиране на изброените задължения, за които те са изразили съгласие, като в определения им в предупреждението седемдневен срок евентуално да финализират тяхното изпълнение, решаващият състав е счел за доказано наличието на бездействие от страна на ищците и съответно – нарушение по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 и т. 3 ТЗ. Доколкото са относими към целесъобразността, а не към законосъобразността на решението за допълнителни парични вноски, като неподлежащи на обсъждане съдът е преценил доводите, свързани с финансовите затруднения на търговското дружество. По отношение оплакването във въззивната жалба за противоречие на решението по т. 2 от дневния ред на процесното Общо събрание с разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ и на чл. 16, ал. 5 от дружествения договор, Бургаски апелативен съд е приел, че същото е неоснователно, тъй като такова основание не е заявено в исковата молба, а е заявено едва в първото по делото заседание, което обаче е след преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ и поради това е недопустимо съгласно задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение на ОСГК на ВКС № 1/2002 г. Като неоснователни са преценени и възраженията, касаещи иска по чл. 71 ТЗ. От една страна, въз основа на събраните по делото доказателства и от извършената служебна справка в Търговския регистър, решаващият състав е счел, че двете съдружнички са били запознати и че биха могли да се запознаят (както и всеки друг) с годишния финансов отчет на дружеството и че са били наясно с финансовите резултати от неговата дейност. От друга страна, според въззивния съд, по делото не са събрани доказателства, от които да се направи извод, че ищците са поискали достъп до книжата на дружеството и че такъв им е отказан, каквото именно е задължението на дружеството към съдружниците съгласно чл. 123 ТЗ – да осигурява достъп, а не да им предоставя документи. Настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставения в т. 2 от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос, по отношение на който е осъществено както изискването да е обуславящ изхода на делото, така и поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с решение № 341 от 02.07.20010 г. по гр. д. № 177/2010 г. на ВКС, ІІ г. о., съобразно което, при липса на искане от заинтересованата страна, процесуално недопустимо е съдът служебно да събира доказателства при въззивното разглеждане на спора – извод, който следва и от мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС № 1 от 09.12.2013 г. Останалите два въпроса не могат да обосноват допускане на касационния контрол, тъй като нямат характер на обусловили изхода на делото. По-конкретно, неотносимостта на първия въпрос произтича от обстоятелството, че в случая не е налице „служебно попълване на делото с недопуснати от първоинстанционния съд доказателства”, тъй като по делото липсват данни въззивният съд да е приел като доказателства документите, които не са били приети от първата инстанция. По отношение на третия въпрос отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК следва от обстоятелството, че изводът на въззивния съд за наличие на основанията по чл. 126, ал. 1, т. 1 и т. 3 ТЗ е аргументиран единствено с неизпълнение на задълженията на съдружниците, изброени конкретно и приети с решението по т. 7 от дневния ред на Общото събрание от 06.12.2010 г., но не и с несъгласието на изключените съдружнички за извършване на допълнителни парични вноски. Поради това, въпросът – дали следва да е доказано наличието на финансови затруднения на дружеството и съответно необходимостта от допълнителни парични вноски – се явява ирелевантен за крайния изход на спора по чл. 74, ал. 1 ТЗ. Предвид обстоятелството, че касаторите не са поставили въпрос, относим към въззивното решение в частта за иска по чл. 71 ТЗ, в тази му част същото не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение