Определение № 498 от 16.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1709/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 110 от 24.01.2020г. по гр.д. № 1393/2019г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 1305 от 05.04.2019г. по гр.д. № 14315/2017г. на Пловдивски районен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което на основание чл. 109 ЗС Х. Х. П. е осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на Г. В. Т. - собственик па първи жилищен етаж от триетажна жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица] на 1/3 идеална част от поземления имот, да упражнява собственическите си права, КАТО ПРЕМАХНЕ застрояването в североизточната част на описания поземлен имот, върху площ от около шест кв.м ., разположена по протежение на регулационната граница откъм [улица]между жилищните сгради на [улица] 51, осъществено незаконно чрез включване на описаната част от поземления имот в застроената площ на съществуващата в имота сграда, заснета с идентификатор **** /стар идентификатор ****/; както и КАТО ДА ПРЕМАХНЕ тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през едно от жилищните помещения на първия жилищен етаж на описаната по-горе жилищна сграда, както и тръбна инсталация, преминаваща външно по северната фасада на жилищната сграда. Касационната жалба е подадена от ответника Х. Х. П. чрез пълномощник адв. В. К.. Поддържа се, че решението е недопустимо и неправилно. Недопустимостта е обоснована с доводи за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, както с нарушение на принципа на диспозитивното начало чрез произнасяне по непредявен иск. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Не са формулирани конкретни правни въпроси, но е посочена практика на ВКС и са изложени мотивирани твърдения за допуснати от съда отклонения от нея касаещи: а/ липсата на установяване по какъв начин гаражът на ответника пречи на ищеца да ползва спалнята в своя първи етаж от сградата, предвид нормативния минимум от 1,57кв.м. осветеност, когато трикрилният прозорец му осигурява такава от 1,80кв.м.; б/ грубо нарушение на разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК поради постановяване на решението без извършване на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, на заключенията на вещите лица и на свидетелските показания, част от които са игнорирани. Твърди се и очевидна неправилност поради приетото, че в спалнята на ищеца има два двукрили прозореца, а в действителност вещото лице сочи, че има един двукрил и един трикрил прозорец, като друкрилият е към гаража. Ответникът Г. В. Т., чрез пълномощника му адв. С. В., взема мотивирано становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС. Ищецът Г. В. Т. е собственик на първи жилищен етаж от жилищната сграда и твърди, че ответникът е извършил незаконно пристрояване на стопанската постройка в имота, представляваща самостоятелен обект с идентификатор № ****, със застроена площ 14кв.м., на един етаж, с предназначение: хангар, депо, гараж, долепена до жилищната сграда. Според ищеца постройката е била с площ от около 9 кв. м., но ответникът без правно основание преместил източната й стена на регулационната граница на имота, с което увеличил застроената площ на постройката с около 6 кв.м. и по този начин тя затваря изцяло единия от прозорците на североизточното помещение в жилището му и лишава от необходимото естествено осветление. На второ място твърди, че ответникът е изградил тръбна инсталация за водоснабдяване и за отвод на канална вода, преминаваща от избения етаж през жилището на ищеца до втория етаж на сградата, както и от външна страна по северната фасада на сградата, което нанесло сериозни имуществени вреди - нарушена мазилка, шпакловка, боядисване, мухъл и невъзможност да бъде ползван имотът по предназначението му. Иска се премахване на достроената част от 6 кв.м., както и да премахване на изградените тръбни инсталации - едната от избения етаж през жилищните помещения на първи етаж до втори и трети жилищни етажи, а другата - по външната северна фасада на жилищната сграда. За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявените искове по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел за установено, че ищецът Г. В. Т. е собственик /въз основа на договор за продажба от 2008 г./ на първия жилищен етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор ***, в [населено място] на [улица], заедно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и 1/3 идеална част от правото на собственост върху посочения поземлен имот. Ответникът е собственик на останалите 2/3 идеални части от поземления имот, на втория жилищен етаж от жилищната сграда, както и на постройка, заснета като „хангар, депо, гараж“, с идентификатор **** /стар идентификатор ****/. Ответникът, ползващ помещенията в избения етаж на процесната сграда, е осъществил тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, която преминава открито през жилищно помещение в собствения на ищеца имот на първия жилищен етаж и достига до собствения на ответника втори жилищен етаж, които обстоятелства не са спорни между страните. Спорът е съсредоточен около това дали описаните по-горе действия създават неоснователни пречки за упражняване правата на ищеца като собственик на първия етаж от сградата. От заключението на извършените пред районния съд единична и комплексна технически експертизи, е установено, че осъществената от ответника вътрешна тръбна инсталация - водопроводна тръба - вертикала и канализационна тръба - вертикала, преминават открито през югозападното помещение в жилището на Г. Т.. Това помещение фактически се ползва като спалня, а по проект е предвидено за кухня-столова, като отделно от него е предвидено „помещение за готвене“, непосредствено до което по проект се предвижда баня и тоалетна. Помещението няма характер на санитарно такова и преминаване на обслужващи друго жилище водопроводни и канализационни тръби през него, въззивният съд е приел за недопустимо /съгласно чл. 40 ал. 2 от ЗУТ, санитарни помещения над жилищно помещение, над кухня или килер за хранителни продукти, се допуска само в жилището, което обслужва/. Приел е, също така, че осъществената по този начин водопроводна и канална инсталация, подложена на вибрации от протичащата през нея течност, създава пречки за ползване на жилищните помещения, тъй като нарушава здравно-хигиенните норми за допустими нива на шум; наред с това създава опасност от наводнения, както и поява на опасни за здравето мухъл и плесени. Въз основа на това съдът е заключил, че осъществената от ответника тръбна инсталация - водопровод и отвод на канална вода, преминаваща през жилищни помещения на първия етаж, създава неоснователни пречки за ищеца да ползва по предназначение собствения си първия жилищен етаж от сградата. Затова е уважил иска за премахването й. Без да изложи някакви допълнителни съображения, с диспозитива си съдът е уважил и иска за премахване на външните ВиК отклонения - тези по северната фасада на сградата. Съдът не е посочил в мотивите си, но по делото е установено, че за преместването на ВиК вертикални щрангове има издадено разрешение за строеж 2001г.; към този момент ищецът Г. Т. не е бил собственик на жилището на първия етаж; собственик е била праводателката му А. Х. Г. - сестра на касатора, а ищецът е бил неин наемател; необходимостта да се изграждат тези щрангове е предизвикана от извършено по-рано по нареждане на собственичката прерязване на преминаващи тръби и оставане жилището на ответника без водоснабдяване. На следващо място съдът е приел, че притежаваната от ответника постройка с идентификатор ****, находяща се в североизточната част на поземления имот, между жилищните сгради с адреси на [улица] 51, от две страни, и източната регулационна линия на имота - от трета страна, е реализирана без необходимото за това разрешение. Липсва съгласие на собствениците на сградите, както в процесния имот, така и в съседния от север имот, с който е налице свързано ниско застрояване. Наведените твърдения кога и кой фактически е реализирал строежа съдът не е обсъждал; изтъкнал е, че ответникът като собственик на тази постройка, който допуска и поддържа фактическото състояние в имота, е пасивно легитимиран по предявената негаторна претенция, в случай, че от същото се създават пречки за ищеца да упражнява собственическите си права. Намерил е за установено от заключението на техническата експертиза, че в обема на процесната постройка попада и с това изцяло се закрива един от прозорците /на северната фасада/ на североизточното помещение в жилището на ищеца. По този начин се намалява естественото осветление на стаята. Според чл.113 на Наредба № 7/22.12.2003 г. стаите и кухните трябва да имат пряко странично осветление, като площта на отворите е най-малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните. Вещото лице е посочило, че стаята е с площ 11 кв.м. и се ползва за спалня. Необходимата площ за осигуряване естествена осветеност е 1,57 кв. м. /1/7 от 11 кв. м./; според заключението стаята има „два двукрили прозореца“ с обща площ 3кв.м., следователно затварянето на който и да е от тях би довел до несъответствие с установените минимални норми за осветеност на помещението. Тук съдът е констатирал, че не е ясно въз основа на какво първата инстанция приема, че единият прозорец е трикрил. Въз основа на горното въззивният съд е обосновал извод, че процесната постройка с идентификатор ****, собственост на ответника, закрива изцяло северния прозорец в североизточното помещение в жилището на ищеца, с което създава пречки за упражняване правото на собственост на последния, поради което претенцията за премахване на част от застрояването е основателна. При преценка на поддържаните от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема следното: Налице е съмнение относно допустимостта на решението в частта, касаеща премахването на външната тръбна ВиК инсталация. Този иск е отхвърлен от първоинстанционния съд /както и останалите искове/, но срещу неговото отхвърляне липсват оплаквания във въззивната жалба на ищеца Г. Т.; в жалбата, при очертаване предмет на обжалване са посочени само отхвърления иск относно достроената част от 6 кв.м. на стопанската постройка и относно изградената тръбна ВиК инсталация, преминаваща от избата през жилищното помещение на ищеца към втория етаж на къщата. Въпреки това, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение изцяло и е уважил и този иск. Поради това следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.2 ГПК за проверка допустимостта на въззивното решение в тази част. Второ, по доводите за недопустимост на съдебния акт в частта за уважаване на иска относно вътрешната тръбна ВиК инсталация. В исковата молба се твърди, че направените от ответника ВиК отклонения от избите през жилищните помещения на първия етаж, собствени на ищеца, са незаконни - без одобрени проекти и строителни разрешения; че от тях е настъпило наводняване, т.е. нанасят се вреди на имота и се ограничава правото на собственост. Съдът в мотивите си се е позовал на разпоредбата на чл.40, ал.2 ЗУТ, допускаща разполагане на санитарни помещения над жилищни помещения, над кухни или килери за хранителни продукти, само ако те обслужват същото жилище. По този начин, тъй като в случая това условие не е налице, съдът е мотивирал, че преминаването на ВиК инсталацията през жилищно помещение на ищеца, макар и да има строително разрешение, е в нарушение на закона. Позоваването на тази разпоредба не означава, че искът по чл. 109 ЗС е уважен на различно основание от предявеното. От значение за основателността на този иск е дали е налице неоснователно засягане, ограничаване на правото на собственост, а такова съдът е констатирал. Ето защо тези съображения за недопустимост не могат да бъдат подкрепени. По-нататък касаторът поставя въпроса за изпълнението от страна на съда на неговите процесуални задължения да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение /чл.12 ГПК/ и да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка /чл.235/ГПК/. В тази насока визира практиката по Решение №409 от 28.02.2013г. по гр.д. № 59/2011г. на I г.о., Решение №156 от 21.06.2017г. по гр.д. № 5182/2016г. на IV г.о., Решение № 214 от 25.10.2016г. по гр.д. № 2345/2016г. на I г.о. /последното се отнася до случай като настоящия на пререшаване на делото от въззивния съд/. Конкретните оплаквания на касатора са свързани с изводите на съда за вида на прозорците в спалнята на ищеца, за която се твърди, че е затъмнена от пристроената част към гаража. Според въззивния съд вещото лице е посочило, че в стаята има “два двукрили прозореца” с обща площ е 3 кв.м., а първоинстанционният съд “неясно въз основа на какво” е приел, че единият прозорец е двукрил, а другият трикрил. При прочит на заключението на в.л. Б. е видно, че на стр.5 от него /л. 144 от делото/ се сочи, че единият прозорец е двукрил, а другият трикрил; на стр.7 от същото заключение е посочено, че и двата прозорци са двукрили; в устните си обяснения в съдебно заседание /л.162 от делото, гръб/ експертът уточнява, че единият прозорец е с три трила. Преценката на това конкретно обстоятелство - дали прозорците са двукрилни или единият е трикрилен, има решаващо значение за крайните изводи на двете инстанции относно нарушението на нормите за осветеност. Вещото лице, без конкретни изчисления, е посочило, че тези норми са нарушени и въззивният съд е възприел този извод, а първоинстанционният съд е направил свои изчисления на база пет крила на прозорците и не е кредитирал извода за нарушение на нормите. При тези фактически неточности и съмнения в изводите на вещото лице, според касатора съдът е бил длъжен служебно да събере необходимите доказателства за изясняване на този релевантен за спора въпрос, още повече, че в жалбата е направено оплакване за необоснованост на фактическите изводи. Непредприемането на действия от страна на съда според касатора съставлява отклонение от Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК, т.3. Въз основа на горното следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението в частта по иска за премахване на пристроената част от 6 кв.м. Основанието е по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие с практиката на ВКС по въпроса за задължението на въззивния съд да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна връзка, а също и на задължението му служебно да пристъпи към събиране на доказателства за проверка обосноваността на фактическите констатации на първата инстанция когато такова оплакване е въведено в жалбата. По иска за премахване на вътрешната ВиК инсталация, преминаваща през жилищно помещение на ищеца. Поддържаните от касатора основания за достъп до касационен контрол се базират на първо място на несъответствие с Тълкувателно решение № 31/1984г., според което строежът, извършен въз основа на строително разрешение, следва да се счита за законен. В случая въззивният съд изобщо не е изложил съображения по наличието на разрешение за строеж от 2001г., издадено на ответника, а е посочил, че изградените ВиК проводи, минаващи открито през помещението на ищеца, създават пречки за ползване на жилищните помещения, тъй като нарушават здравно-хигиенните норми за допустими нива на шум, създават опасност от наводнения и от поява на опасни за здравето мухъл и плесени. Именно този извод е обусловил уважаване на иска. При тези мотиви противоречие със сочения тълкувателен акт не е налице. Същевременно, и спрямо тази част на решението е налице основание за допускане на касационен контрол по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради отклонение от горепосочената практика, задължаваща съда да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и да даде отговор на доводите на страните. В решението липсват съображения по редица възражения на ответника по иска - че съгласие за изграждане на ВиК проводите е дадено от ищеца; че той е осигурил достъп до жилището си за монтажните работи; че според вещите лица тръбите в жилището на ищеца могат да бъдат скрити, а не премахвани; че постановеното премахване е несъответна по тежест мярка, тъй като ще доведе до лишаване на жилището на ответника от водоснабдяване и канализация, както това вече се е случило в периода 2000-2015г., отговорност за което има и ищеца. В обобщение, до касационен контрол следва да се допусне решението и по трите иска. Към настоящето производство е присъединено ч.гр.д. №1708/2020г., имащо за предмет частна жалба на Г. В. Т. срещу решението на Пловдивски окръжен съд от 11.03.2020г., с което е оставено без уважение искането му за допълване на решението от 24.01.2020г. в частта за разноските чрез присъждане на пълния размер на разноските за двете инстанции. Предвид допускането на касационно обжалване по жалбата на Х. П., частната жалба ще бъде разгледана при постановяване на решението по същество, доколкото изходът на спора е определящ за отговорността за разноските. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.