Определение № 108 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 661/2022 г.

ВКСIII гражданско отделение22.03.2022 г.докладчик Жива Декова

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 276804/23.12.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2533/2021 г. по описа на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 262204/17.01.2022 г., подадена от М. Д. Д. и М. А. Г. – Д., против определение № 276804/23.12.2021 г., постановено по в. ч. гр. д. № 2533/2021 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната им жалба против определение № 185613/27.08.2020 г. по гр. д. № 9232/2019 г. на Софийски районен съд, с което е оставено без уважение искането им с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса в производството и разпореждане № 20196888/11.09.2020 г., постановено по същото дело, с което е оставено без уважение искането им за откриване на процедура за възстановяване на документи. В частната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че липсват доказателства, установяващи предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК по отношение на двамата ищци, които са в трудоспособна възраст. Посочил е, че наложените обезпечителни мерки с постановления на НАП на ищеца М. Д. Д. не са основание за освобождаване от заплащане на държавна такса по делото. В чл. 83, ал. 2 ГПК, изчерпателно са посочени обстоятелствата, които се преценяват от съда, за да бъде направен извод за освобождаване на дадено физическо лице от задължение за внасяне на държавна такса. В чл. 83, ал. 2 ГПК е указано, че единствено имущественото състояние се установява с декларация, подписана от лицето. Всички останали обстоятелства, се установяват с писмени доказателства. В случая, видно от служебна извършената справка в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ М. Д. Д. упражнява търговска дейност като едноличен търговец, вписан е като управител и съдружник в множество търговски дружества, представлява и е член на Съвета на директорите на акционерни дружества, които не са обявени в ликвидация или несъстоятелност, с оглед на което може да се направи извод, че тези дружества развиват търговска дейност. Липсват доказателства тези търговски дружества да са с отрицателен финансов баланс, а дейността на управителя на търговско дружество е уредена като възмездна такава /арг. чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ/. Ищцата М. А. Г. - Д. е регистрирана и упражнява дейност като частен съдебен изпълнител. Ищците не са представили доказателства да са регистрирани в Бюрото по труда, за да се приеме, че са безработни и не получават доходи. Изложил е, че правилно в обжалваното разпореждане № 20196888/11.09.2020 г. е оставено без уважение и искането им за откриване на процедура за възстановяване на документи (а не възстановяването на документи), тъй като не са налице предпоставките за откриване на процедура по чл. 94, ал. 5 ПАС по делото липсват каквито и да е данни, че документи са били приложени по делото и впоследствие – изгубени. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. В случая липсва основание за допускане на касационно обжалване. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо, не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите посочват като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, но не са формулирали правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен от въззивния съд и който считат, че е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз. Наведените доводи за неправилност на въззивното определение не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те представляват оплаквания относно правилността на атакуваното определение и имат отношение към проверката, която се провежда само ако то бъде допуснато касационно обжалване. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на частният жалбоподател, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Жалбоподателите са били длъжни да изложат ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира. Липсата на поставен въпрос, отговарящ на изискванията за общо основание, е достатъчна, за да не се допуска касационна проверка на обжалвания съдебен акт, без да се разглежда наличието на допълнителни предпоставки. Само в допълнение може да се посочи, че дори не са представени или цитирани актове на Съда на Европейския съюз, във връзка с които се твърди, че се осъществява предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Предвид изложеното касационно обжалване не следва да бъде допуснато. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Цитирани разпоредби

9