Определение № 2723 от 21.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 1046/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Аркон Консулт“ ЕООД, чрез адв. Б. Б. от САК и адв. К. С. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт (пълномощно е приложено както към касационната жалба, така и на л. 121 и л. 345 от кориците на първоинстанционното дело, респ. на л. 39 от кориците на въззивното дело), срещу решение № 105/20.02.2024 г., постановено по в. т. д. № 949/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд, ТО, 5 с-в, с което е потвърдено решение № 627/12.05.2023 г., постановено по т. д. № 2045/2021 г. по описа на СГС, ТО, VI-9 с-в, с което е уважен предявеният от В. Р. Д. срещу „Аркон Консулт“ ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ, във вр. с чл. 127 ТЗ за сумата от 4 340 345,51 лв., представляваща остатъка от неизплатената част от равностойността на дружествения дял на В. Р. Д. от имуществото на „Аркон Консулт“ ЕООД към 31.08.2021 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 18.10.2021 г., до окончателното ѝ заплащане. Касаторът поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно, тъй като в нарушение на процесуалния закон – необсъждане на релевираните във въззивната жалба и в устните състезания пред апелативния съд правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, въззивният съд е достигнал до необоснованото съждение, че по счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, чистият актив от имуществото на ответното дружество е положителна величина, а не отрицателна, както се установявало от доказателствата по делото, поради което в противоречие с материалния закон е уважен предявеният осъдителен иск. Към касационната жалба и към молба с вх. № 16895/07.10.2024 г. са представени нови писмени доказателствени средства, но в настоящия стадий на исковото производство нито е допустимо те да бъдат събирани, нито да бъде обсъждана тяхната доказателствена сила. Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание, уредено в чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението да е очевидно неправилно, като поставя следните процесуалноправни и материалноправни въпроса: 1. „При формиране на изводите си за злоупотреба с права по смисъла на чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД следва ли съдът да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да вземе предвид и да обсъди всички извънпроцесуални и процесуални действия на страните и направените от тях признания на неизгодни факти?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 108/25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1538/2019 г., IV г. о., ГК и цитираните в него решения); 2. „Дължи ли се дял от неразпределената печалба на прекратилия съдружието си по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник в ООД, когато същият е признал изключителен принос на другия съдружник за формиране печалбата на дружеството ?“ (по този материалноправен въпрос не се посочва задължителна или казуална практика на ВКС); 3. „Правото на напусналия съдружник да получи дял от формираната и неразпределена печалба на дружеството (съответно да получи дивидент) произтича ли пряко от закона или по решение на общото събрание е допустимо да бъде разпределена печалба в различно от дяловото участие съотношение?“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 226/19.02.2014 г. по т. д. № 727/2012 г. на ВКС, т. о.); 4. „Длъжен ли е въззивният съд по молба на страните или по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др., които имат отношение към обосноваността на решението, са нужни специални знания, които съдът не притежава?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната – т. 10 от ТР № 1/04.01.2001 г„ ВКС, ОСГК по т.гр.д. № 1/2000 г., така и казуалната практика на ВКС - решение № 2/11.01.2024 г. по т. д. № 2195/2022 г., ВКС. ІІ т. о.; решение № 306/09.10.2013 г. по гр. д. № 1851/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 26/19.03.2018 г. по гр. д. № 554/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение № 188/15.05.2012 г. по гр. д. № 588/2011 г. на III г. о.; решение № 324/22.11.2011 г. по гр. д. № 392/2011 г. на II г. о. и решение № 145/19.02.2020 г. по т. д. № 3004/2018 г. на II г. о.); 5. „При формиране на изводите си съдът има ли задължение да установи налице ли е противоречие в свидетелските показания, да изложи мотиви в какво се състои това противоречие, да извърши преценка и да изложи мотиви налице ли са основания да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите, като ги съпостави с останалите доказателства по делото, и защо?“; 6. „Съставлява ли неизпълнение на това задължение съществено процесуално нарушение, обуславящо извод за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение?“ (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение № 207/17.03.2021 г. по гр. д. № 165/2020 г. ВКС, IV г. о. и цитираната в него практика по чл. 290 ГПК; решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, II г. о.); 7. „Допустимо ли е съдът да игнорира показанията на свидетел само поради това, че те са близки роднини или служители на една от страните по делото? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 118/11.01.2021 г. по гр.д. № 665/2020 г., ВКС, II г. о.); 8. „Следва ли съдът да приеме за доказани обстоятелства, за които свидетелстват частни документи в хипотеза, в която същите са оспорени, но страната, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства във връзка с оспорването си?“; 9. „Следва ли да се приемат за доказани обстоятелствата, за които по делото са представени, приети и неоспорени от другата страна частни писмени доказателства ?“; 10. „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да съобрази и вземе предвид фактите и обстоятелствата, за които по делото са представени частни документи, неоспорени от страните?“ (по тези три процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение № 50/21.07.2017 г. по гр. д. № 4880/2016 г„ ВКС, IV г. о.); 11. „Процесуалната възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в случаите, когато потвърждава неговото решение, дерогира ли изискването на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 4/18.02.2016 г. по гр. д.№ 3322/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. и цитираните в него решения по чл. 290 ГПК; решение № 2/11.01.2024 г. по т. д. 2195/2022 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 154/31.08.2012 г. по гр. д. № 746/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение № 346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1387/2010 г., ІІІ г. о.); 12. „При изготвянето на междинен баланс за определяне на стойност на дружествен дял по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ намират ли приложение изискванията на счетоводни стандарти СС 1-Представяне на финансови отчети, СС8-Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, СС34-Междинен финансов отчет, СС24-оповестяване на свързани лица?“ и 13 „При установяване на нарушения на всички или част от цитираните счетоводни стандарти следва ли съдът по искане на някоя от страните или по свой почин да допусне събирането на доказателства за установяване на обстоятелството дали тези нарушения оказват влияние върху балансовата стойност на активите - като числов израз, за да бъде решението правилно и обосновано?“ (твърди се, че правният отговор на тези два правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото). Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за обосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за основателност на касационните основания, изложени в касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощници – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, апелативният съд е приел за установено, че през релевантния период ищцата и другият съдружник Р. Н. Р. са притежавали равни дялове (по 50%) от капитала на ответното търговско дружество, като на 28.05.2021 г. тя е отправила предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ за напускане на дружеството с ограничена отговорност, получено от „Аркон консулт” ООД. След напускането на ищцата като съдружник другият съдружник е поел освободените дялове, вследствие на което е станал принципал на дружеството. Всяка от страните в процеса е представила изготвени междинни финансови отчети към 31.08.2021 г., но поради взаимното им оспорване е допуснато изготвянето на няколко ССчЕ, които са анализирали счетоводните операции и записвания при ответното търговско дружество – през релевантния период, вкл. и тези, свързани с представените от ответника в настоящия исков процес договори, в които е удостоверено, че са сключени преди прекратяване на участието на ищцата в дружеството с изтичане на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Съобразявайки формираната по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС, въззивният съд е изяснил, че паричната равностойност на дружествения дял на напусналия от имуществото на търговското дружество се определя въз основа на т. нар. чист актив (без собствения капитал, резерви и финансов резултат), без направената парична вноска, като при съставянето на междинния баланс активите и пасивите се отразяват по историческата им цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена - според приложимите счетоводни стандарти. Въззивният съд е приел за достоверни фактическите изводи на двете разширени (в троен състав) ССчЕ поради тяхната обективност и обоснованост – счел е, че те са обосновали аналогични съждения за междинния баланс, който е следвало да бъде изготвен към 31.08.2021 г., като са внесли идентични корекции в счетоводните записвания въз основа на приложените принципи на счетоводството и изискванията на закона. Обсъдено е особеното мнение на в. л. П. Л., обосновано по допуснатата от първоинстанционния съд разширена ССЧЕ, като е констатирано, че с него единствено се коригира изказа, използван в експертизата, както и неправилно направените от нея правни изводи, но не и нейните специализирани съждения и заключения, които напълно се споделяли и от това вещо лице. Именно идентичността в констатациите по двете заключения на тройните експертизи е послужила като основание на въззивния съд напълно да възприеме техните фактически и експертни изводи. Изрично апелативният съд е изяснил, че за определяне на имуществените последици при прекратяване участието на съдружник релевантен е чистият актив от имуществото на ответното търговско дружество по счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, т.е. към 31.08.2021 г. Възприемайки, фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд при подробния анализа на текущото счетоводно отчитане от приетата разширена ССчЕ съобразно нормативните изисквания, предписани в ЗСч, апелативният съд е препратил към тях, като те са станали част от неговите мотиви. Изяснил е, че изготвянето на баланс безспорно представлява част от счетоводното отчитане, поради което е приел за неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният съд не е изследвал счетоводното отчитане, вместо да анализира изготвянето на баланса - съгласно чл. 29, ал. 1 ЗСч годишният счетоводен отчет за всички предприятия се състои най-малко от счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, и приложение. Правилата, принципите и минималните изисквания за представяне на информация в междинните финансови отчети се определят със СС № 34 – „Междинно счетоводно отчитане“. Съгласно т. 2 от СС 34 – „Междинен финансов отчет“ е финансовият отчет за период по-кратък от една календарна година /1 януари - 31 декември/, а съгласно т. 3.1. от СС 34 формата, структурата и съдържанието на междинния финансов отчет се определят съгласно СС 1 – „Представяне на финансови отчети“. Съобразил е, че съгласно т. 4.1. предприятията следва да изготвят междинни финансови отчети, като прилагат същата счетоводна политика, която са приложили при съставянето на годишните финансови отчети, като при признаване, класифициране и оценяване в отделни съставни части на междинните финансови отчети (активи, пасиви, собствен капитал, приходи, разходи) трябва да се спазват общите положения на СС 1 – Представяне на финансови отчети относно представянето и съществеността на статиите (т. 4.), а когато изискванията на този стандарт са спазени при съставянето на междинния финансов отчет, този факт не се оповестява (оповестяването е задължително, ако не са спазени някои изисквания на стандарта - т. 11.1). Обаче сделките между свързани лица винаги се оповестяват в междинните финансови отчети по правилата на СС 24 – „Оповестяване на свързани лица“ (т. 11.3 от СС 34). Апелативният съд е изяснил, че по смисъла на т. 1.2. от СС 24 при разглеждането на взаимоотношенията между свързани лица се дава предимство на същността на взаимоотношението, а не на неговата юридическа форма, като взаимоотношения между свързани лица, при които е налице контрол, се оповестяват задължително, независимо от наличието или липсата на сделки между свързаните лица (т. 4.1. СС 24). Приложил е правната норма, уредена в чл. 24, ал.1 ЗСч, предписваща, че финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние, и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал. Вярното и честно представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти (чл. 24, ал. 2 ЗСч). Достигнал е до правното съждение, че отчети, които не отговарят на това нормативно изискване, не могат да служат за определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това - напр. дали в резултат на преоценка, неотговаряща на нормативните изисквания, стойността на активите е завишена или занижена. При установена нередовност на записванията, водеща до обосновани съмнения относно балансовата стойност на активите, равностойността на дружествения дял по чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използват експертните познания на вещи лица. При обсъждането на представените от страните междинни отчети към процесния период въззивният съд е обосновал правното съждение, че различните финансови резултати и съответно различния размер на дружествения дял се дължи на спор относно действителността на конкретни сделки и действия, осъществени през 2021 г., респ. на начина им на отразяване в баланса и ОПР на дружеството (за процесния период). Изяснил е, че междинният отчет, представен от ищцата, е изготвен от лице, което към момента на изготвянето не е разполагало с правото да съставя, съответно да подписва ГФО от името на ответното дружество. Не е възприел и междинния отчет, изготвен от ответника, тъй като съобразно фактическите изводи на изслушаните по делото ССчЕ при неговото изготвяне са били допуснати нарушения на чл. 17, ал. 1 ЗСч и чл. 25 ЗСч - именно от показанията на свидетеля И., който е посочен като съставител на този междинен отчет, се установявало, че фактически той не го е изготвил, а по разпореждане на управителя на дружеството Р. Р. единствено го е подписал. При така приетите за установени правнорелевантни факти въззивният съд изцяло е възприел фактическите изводи, до които са достигнали вещите лица, изготвили разширените ССчЕ, като е съобразил че те са мотивирани при обстойно разглеждане на всички процесни сделки и тяхното счетоводно отразяване от гледна точка на относимите към тях счетоводни и данъчни стандарти и изисквания. Съобразил е констатациите на вещите лица, че анализираните сделки и действия, предприети през 2021 г., оказват влияние върху финансовия резултат на ответното дружество за процесния период, а начинът на отразяването им в баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството за процесния период е в нарушение на подробно изяснените от тях счетоводни принципи и стандарти, поради което данните от счетоводните операции, свързани с тях, не отговарят на изискването на чл. 24, ал. 2 ЗСч. Основавайки своите фактически изводи от заключенията на вещите лица, въззивният съд е обосновал правното съждение, че тези счетоводни операции не могат да служат за определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, поради което е възприел изцяло данните по коригирания междинен баланс на „Аркон консулт” ЕООД, изготвен от вещите лица. Изяснил е защо счита за неоснователен правния довод, релевиран във въззивната жалба, че СС 34 не е приложим, тъй като се отнася за предприятия, които съставят, представят и публикуват междинни финансови отчети и които се определят от съответните държавни органи – НСС 34 се отнася и до междинни финансови отчети, които се изискват от външни потребители на счетоводна информация (чл. 1 от НСС 34). Счел е, че фактическите изводи на вещите лица от разширените ССчЕ напълно се подкрепят от установеното от показанията на свидетеля Л. Х., че договорите (представени по делото и анализирани от ССчЕ) били донесени един по един от Р. Р. в дружеството, с цел тяхното осчетоводяване, в периода края на м. юли 2021 г. и м. август 2021 г., като били комплектовани с докладни записки и др. Анализирайки тези гласни доказателства, въззивният съд е приел за установено, че подписването и осчетоводяването на процесните договори е планирано, след като в дружеството било получено предизвестие за напускане на В. Д.. Разговорът между Р. Р. и свидетеля Х., при който Х. уведомил, че при напускането на съдружник се съставя междинен баланс към 31-во число на месеца, както и уведомяването на свидетеля от страна на Р. Р., че изготвения междинен баланс трябва да бъде с нули, обсъден в съвкупност със заключенията на тройните ССчЕ, посочвали действителната причина за изготвянето на всички представени договори, която очевидно е създаване на условия, при които на напускащия съдружник да не бъде изплатено нищо. Този извод се потвърждавал и от съпоставката на финансовото състояние на дружеството към момента на предизвестието за напускане и към изтичането на срока на това предизвестие. Самият свидетел дава сведения, че е изготвял вариации на баланс след всеки договор, който му е бил предоставян, като съставял баланс и ОПР, който предоставял на Р. Р. във връзка с неговото искане. В светлината на неговите показания, както и предвид експертните заключения съдът е поставил под съмнение и не е дал вяра на показанията на свидетелката Е. М.. По отношение на представените девет договора, които по своето правно естество разкриват правния характер на комисионен, консултантски, посреднически договори, договори за търговско представителство, както и три договора за цесия, договор за влог и едностранните актове за разпределения на дивиденти от неразпределени печалби, въззивният съд е констатирал, че те са сключени в период, в който предметът на дейност на ответното дружество не е променен, независимо от събраните по делото гласни доказателства за започнало към периода на сключването им преструктуриране. Предметът на дейност на „Аркон консулт” ЕООД е бил променен едва след преобразуване на дружеството в еднолично (вписването в търговския регистър е от 03.09.2021 г.), а от показанията на свидетелите И. и Х. се изяснява, че през релевантния период дейността на дружеството основно е счетоводна и консултантска. Въззивният съд е съобразил и правнорелевантното обстоятелство, че управляващият и представляващ „Аркон консулт” ЕООД - Р. Р., представлява и управлява и „Аркон Партнърс“ ООД, поради което двете дружества се явяват свързани лица, а съобразно СС34 и СС24 е следвало задължителното оповестяване на сделките помежду им, реализирани за процесния период, като такова оповестяване не е извършено. Споделил е правното становище на първоинстанционния съд относно договорите за консултантска, посредническа и комисионна дейност – те представлявали частни документи, които се ползват с доказателствена сила само по отношение на авторството им, но не доказват нито фактите, които са предмет на съдържащите се в тях изявления, нито датата и мястото на съставянето на тези документи. Изследвал е и обстоятелството, че ответното дружество е поучило лиценз за извършване на дейност по внос, износ и реекспорт на продукти, свързани с отбраната едва през м. октомври 2021 г., т.е. след момента на сключване на договорите с този предмет, поради което е обоснован правният извод, че предприетите стъпки за получаване на лиценза са обусловени от това да бъде обосновано сключването на процесните договори - да се представи като основателно и съответно на дейността на ответника заплащането на суми от имуществото на дружеството и съответно неговото намаляване. Възлагането от „Аркон консулт” ЕООД на „Аркон Партнърс“ ООД на проучване на пазари с оглед възможността за участия в тръжни процедури, в период преди получаване на съответните разрешение и/или удостоверения, нямало нито правна, нито икономическа обоснованост. С оглед свързаността на тези две търговски дружества съдът е счел за лишено от правна и житейска логика сключването между тях на комисионен, консултантски, посреднически договори, договори за търговско представителство, поради което е достигнал до правното съждение, че сключването им е било обусловено от желанието на управителя им да повлияе негативно на баланса на „Аркон консулт” ЕООД - към релевантния момент. Въззивният съд е изяснил защо не възприема за достоверни показанията на двамата свидетели, доведени от ответника – те са негови служители, поради което били зависи от него, а по отношение на свидетеля Г. Р. - и родствената връзка с управителя Р. Р. (служебната зависимост и родствената връзка създавали съмнение относно безпристрастността и достоверността на дадените показания). Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни обстоятелства и развитите правни доводи апелативният съд е счел за основателно оспорването на ищцата относно симулативността на процесните договори, сключени между свързани лица – в процесния случай била налице абсолютна симулация, при която страните по договора не са целели настъпването на неговите последици, а тяхното намерение е било да се достигне до промяна в имуществото на ответното дружество, вследствие на която да се отрече правната възможност ищцата да получи паричната равностойност на притежавания от нея дружествен дял. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства апелативният съд е обосновал правния извод, че не следва да се прилагат правните последици на сключените договори, поради което те не трябва да се вземат предвид при изчисляването на имуществото на ответното търговско дружество, от което ще бъде парично остойностен дружественият дял на ищцата. Това заключение се подкрепяло и от фактическите констатации по двете разширени ССчЕ, че към момента на осчетоводяването на стопанските операции, предмет на тези правни сделки, е липсвал какъвто и да е резултат, който да бъде отчетен и отнесен към процесния период и който да послужи като основание за извършване на плащане до 31.08.2021 г. - за изследвания период дружеството е формирало само разходи по тези договори, а ЗСч признавал едно плащане за разход, когато има и насрещен приход (доколкото липсва приход за ответника от тези сделки през 2021 г., то за разходите, свързани с тях, липсва нормативно изискване за признаването и счетоводното им отразяване през същата година). Плащането на комисионно възнаграждение към свързано лице - при липсата на оповестяване на сделката в съответствие със СС 34 и при липсата на сключен договор, също създавало обосновано съмнение относно верността на осчетоводяването на това плащане като разход, отразен в МФО. По отношение на представените договори за цесия, сключени на различни дати, но осчетоводени на 23.07.2020 г., съдът е приел, че те, както и останалите обсъждани сделки, са извършени между свързани лица, но липсват данни за оповестяването им в съответствие с изискванията на СС 34. Не са представени и доказателства, че при осчетоводяването им те са били съпроводени с фактури и други счетоводни документи за плащания по тях, поради което това обстоятелство обуславя липсата на вярност на съставяната съпътстваща счетоводна операция - в съответствие с правилата на чл. 24 ЗСч, а вярното и честно представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, установени в приложимите счетоводни стандарти (чл. 24, ал. 2 ЗСч). Отчети, които не отговарят на тези нормативни изисквания, не могат да служат за определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това (дали в резултат на преоценка, неотговаряща на предписанията на правна норма, стойността на активите е завишена или занижена). Съдът е счел, че съгласно заключението на първата разширена ССчЕ при осчетоводяване на стопанските операции и плащания по Протокол от 31.08.2021 г. за взети решения за разпределение на печалбата за 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. от Р. Н. Р., в качеството му на принципал на „Аркон Консулт” ЕООД, се е достигнало до декапитализирането на търговското дружество, тъй като неговият управител - Р. Р., го е задължил към себе си със сумата от 9 453 224,91 лв. Въззивният съд е приел, че съобразно изискването на чл. 125, ал. 3 ТЗ ответното дружество е следвало на 31.08.2021 г. да състави на първо място МФО, въз основа на който да се определи стойността на дела на напусналия съдружник и едва след това да се разпределя дивидент, ако са били налице предпоставките за това. Оставащият съдружник, а към този момент - и едноличен собственик на капитала, обаче е взел решение да намали дружественото имущество, определяйки дължим на себе си дивидент - това действие на оставащия съдружник, представляващо по своето естество акт на орган на управление на ответника, било злоупотреба с права по смисъла на чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, вкл. и съобразно обстоятелството, че принципалът е разпределил дивидент от минали години, т.е. в полза само на единия съдружник е разпределена печалба, реализирана с участието и на напусналия съдружник. Изяснено е, че безспорно злоупотребата с права е неправомерно поведение, поради което не е допустимо извършилият я да черпи от нея изгода за себе си. По отношение на договора за влог от 20.08.2021 г., подписан между влогодателя „Аркон Консулт“ ООД, представлявано от Р. Р., и влогоприемателя Р. Р., въззивният съд изцяло е споделил констатациите на ССчЕ за липса на яснота - защо паричните средства в лева и щатски долари са приети и предадени за съхранение, като в допълнение е пояснил, че липсват твърдения тези парични суми да са предавани в брой (напротив, ССчЕ категорично е установила, че тази сума е преведена по банковата сметка на влогоприемателя, т.е. те са продължавали да бъдат вложени в банка, но при различен титуляр на банковата сметка). Причината за сключването на договора за влог по-скоро би могла да бъде неуспешен опит за намаляване на дружественото имущество, доколкото влогът не би се отразил на наличността на активи по баланса, а само на техния вид. Нещо повече, вещите лица са констатирали извършени нарушения на СС 24, ЗДДФЛ, ДОПК и ЗСч, като е установено, че влогоприемателят е приел 11,5 млн. лв. - без уговорен краен срок на съхранението им, а в допълнение влогодателят е поел задължение да заплаща всички разноски по съхранението им. Преводите на сумите са извършени на 23.08.2021 г. и 24.08.2021 г., като апелативният съд е споделил фактическия извод на вещите лица, че договорът е съставен с цел формиране на основание за последващо отразяване на извършени парични преводи. Всички счетоводни записвания, отразяващи счетоводни операции и плащания, съгласно протокол от 31.08.2021 г. - за разпределение на печалбата за 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. от Р. Н. Р. в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Аркон Консулт“ ООД, както и тези по протокол за прихващане от 31.08.2021 г. по чл. 103 и чл. 104 от ЗЗД, са със счетоводни корекции през м. 09.2021 г., като на ССЕ не са предоставени данни за първоначално съставените счетоводни операции. По отношение на счетоводните операции и плащания, съгласно протокол за прихващане от 31.08.2021 г. по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД, представляващ споразумение за прихващане между „Аркон Консулт” ООД и Р. Н. Р., първата разширена ССчЕ е констатирала, че сумата от 9 453 724.91 лв. е осчетоводена като задължение на дружеството към Р. Н. Р. по кредита на сметка 425 „Задължения за съучастия”, подсметка 425-1 „Р. Р.”, като тя е отразена и в баланса на дружеството към 31.08.2021 г., в Раздел В „Задължения”, група „Други задължения“, статия „задължения по съучастия”, а в актива е посочен по сметка като вземане. От протокола за разпределение на печалбата се установява, че Р. Р. е задължил собственото си дружество в размер на 9 453 224,91 лв. към себе си, което е довело до декапитализирането му. По този начин чрез всички съставени документи е извършено скрито разпределение на печалбата на основание допълнителните разпоредби на ЗКПО, тъй като е направено в полза на един от съдружниците и не е свързано с дейността на дружеството - прехвърлени са парични средства от патримониума на дружеството в полза на единия собственик, за което няма взето решение на общото събрание. По отношение на счетоводните операции по извършен валутен превод от банковата сметка на дружеството в „Пощенска банка“ на 20.08.2021 г. към бенефициера В. Д. на стойност 4 000 000 щ. д. и левова равностойност от 6 703 200 лв., с посочено основание „аванс за изплащане на дружествен дял чл.125 ал.З ТЗ“ - в баланса на дружеството към 31.08.2021 г., приложен по делото, сумата фигурира осчетоводена като вземане по дебита на сметка 498-9 „Други дебитори-В. Д.” в размер 6 703 200 лв., представляваща левовата равностойност на извършен валутен превод от банковата сметка на дружеството в „Пощенска банка“ на 20.08.2021 г., към бенефициера В. Р. Д. на стойност 4 000 000 USD, с основание „аванс за изплащане на дружествен дял чл. 125 ал. 3 ТЗ”. Тази счетоводна операция е коригирана на 18.10.2021 г. (датата на подаване на исковата молба), което обстоятелство се установява от прегледаните в счетоводството счетоводни справки. Въззивният съд изцяло е споделил изводите на двете разширени експертизи, че разгледаните сделки и действия, предприети през 2021 г., оказват влияние върху финансовия резултат на ответното дружество за процесния период. Вещите лица са дали обосновано заключение, че начинът на отразяване на тези стопански операции в баланса и ОПР на дружеството за процесния период е в нарушение на изяснените в експертизите счетоводни принципи и стандарти. По тази причина данните по тях, респ. съставените на тяхна база отчети не отговарят на нормативното изискване по чл. 24, ал.2 от ЗСч и същите не могат да служат за определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Въз основа на така изяснените правнорелевантни факти въззивната инстанция е споделила констатациите на двете разширени ССчЕ - при съставяне на коригираните от тях баланси към 31.08.2021 г. При определяне на паричната равностойност на дружествения дял на напусналия съдружник от имуществото на търговското дружество е прието, че в приложение на критериите, установени от съдебната практика, следва да се възприеме предложеният от експертизата подход I, съгласно който дружественият дял на напусналия съдружник - В. Д., представляващ чистата стойност на актива, изчислен въз основа на изготвения коригиран баланс към 31.08.2021 г., при прилагане на историческа цена на ДМА, възлиза на 11 043 545.51 лв. (размерът на нетния дял, определен след приспадане на дължим данък дивидент от 5%). Но тъй като с исковата молба се претендира остатък от неизплатената стойност на притежаваните от ищцата дружествени дялове, то в случая искът с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ следва да бъде уважена в размер на 4 340 345,51 лв., представляваща разликата между установения нетен дял от 11 043 545.51 лв. и авансово преведената на ищцата сума в размер от 6 703 200 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Обобщени първият и от четвъртия до единадесетия процесуалноправни въпроси са от значение за установяване на действителните правнорелевантни обстоятелства по делото и изграждането на правилни фактически изводи при формиране на вътрешното убеждение на съда (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 12 ГПК) – чрез съвкупната преценка на всички събрани по делото годни доказателствени средства (съобразно тяхната действителна доказателствена сила) и при съобразяване с наведените правни и фактически доводи във въззивната жалба и нейния писмен отговор. Именно вследствие на тази мисловна логическа дейност въззивният съд трябва да подведе приетите от него за установени по делото факти под диспозицията на приложимата материалноправна норма, за да разреши правилно правния спор, предмет на исковото производство. Апелативният съд е извършил самостоятелна преценка на всички относими по делото доказателства, като се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, както предписват процесуалните правила, уредени в ГПК, и установената казуална съдебна практика на ВКС, вкл. посечената от касатора. За да достигне до правния извод, че в процеса на доказване ищцата е установила, че чистата стойност на актива, изчислен въз основа на изготвения коригиран баланс към 31.08.2021 г., при прилагане на историческа цена на ДМА, възлиза на 11 043 545.51 лв. (размера на нетния дял, определен след приспадане на дължим данък дивидент от 5%), въззивният съд подробно е анализирал събраните по делото доказателства, вкл. и показанията на свидетелите, като, прилагайки правилата на чл. 172 ГПК, е изяснил защо приема за достоверни субективните възприятия на едната група свидетели (И. и Л. Х.), а на другата група свидетели (Е. М. и Г. Р.) за неистинни – в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства и способите за установяване на причинните връзки между обстоятелствата и явленията в обективната действителност, вкл. и приетите като компетентно изготвени разширени ССчЕ. Преценявайки установените от свидетеля Л. Х. правнорелевантни факти, въззивният съд е приел за установено, че подписването и осчетоводяването на процесните договори е планирано, след като в дружеството било получено предизвестие за напускане на В. Д.. Разговорът между Р. Р. и свидетеля Х., при който Х. уведомил, че при напускането на съдружник се съставя междинен баланс към 31-во число на месеца, както и уведомяването на свидетеля от страна на Р. Р., че изготвеният междинен баланс трябва да бъде с нули, е обсъден в съвкупност със заключенията на разширените ССчЕ, които са изяснили действителната причина за изготвянето на всички представени договори, която очевидно е създаване на условия, при които на напускащия съдружник да не бъде изплатено нищо. Счел е, че този извод се потвърждава и от съпоставката на финансовото състояние на дружеството към момента на предизвестието за напускане и към изтичането на срока на това предизвестие. Самият свидетел е изяснил, че е изготвял вариации на баланс след всеки договор, който му е бил предоставян, като съставял баланс и ОПР, който предоставял на Р. Р. във връзка с неговото искане. В светлината на неговите показания, както и предвид експертните заключения, съдът е поставил под съмнение и не е дал вяра на показанията на свидетелката Е. М.. Въззивният съд е съобразил и правнорелевантното обстоятелство, че управляващият и представляващ „Аркон консулт” ЕООД - Р. Р., представлява и управлява и „Аркон Партнърс“ ООД, поради което двете дружества се явяват свързани лица, като съобразно СС34 и СС24 е следвало задължителното оповестяване на сделките помежду им, реализирани за процесния период, а такова не е извършено. В този смисъл, прието е, че по отношение на всички процесни сделки, които удостоверяват поети от ответното търговско дружество правни задължения, но са сключени между свързани лица, липсват данни за оповестяването им в съответствие с изискванията на СС 34. Не са представени и доказателства, че при осчетоводяването им те са били съпроводени с фактури и други счетоводни документи за плащания по тях, поради което това обстоятелство обуславя липсата на вярност на съставяната съпътстваща счетоводна операция - в съответствие с правилата на чл. 24 ЗСч, а вярното и честно представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, установени в приложимите счетоводни стандарти (чл. 24, ал. 2 ЗСч). Отчети, които не отговарят на тези нормативни изисквания, не могат да служат за определяне на равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение по смисъла на чл. 125, ал. 3 ТЗ, независимо от конкретната причина за това (дали в резултат на преоценка, неотговаряща на предписанията на правна норма, стойността на активите е завишена или занижена). Сделките и действия, предприети през 2021 г., оказват влияние върху финансовия резултат на ответното дружество за процесния период, а начинът на отразяването им в баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството за процесния период, е в нарушение на подробно изяснените от тях счетоводни принципи и стандарти, поради което данните от счетоводните операции, свързани с тях, не отговарят на изискването на чл. 24, ал. 2 ЗСч. Приел е, че ЗСч признава едно плащане за разход, когато има и насрещен приход, а доколкото липсва приход за ответника от тези сделки през 2021 г., то за разходите, свързани с тях, липсва нормативно изискване за признаването и счетоводното им отразяване през същата година. От друга страна, съгласно заключението на първата разширена ССчЕ при осчетоводяване на стопанските операции и плащания по Протокол от 31.08.2021 г. за взети решения за разпределение на печалбата за 2015 г., 2016 г., 2018 г. и 2019 г. от Р. Н. Р., в качеството му на принципал на „Аркон Консулт” ЕООД, се е достигнало до декапитализирането на търговското дружество, тъй като неговият управител - Р. Р., го е задължил към себе си със сумата от 9 453 224,91 лв. Въззивният съд е приел, че съобразно изискването на чл. 125, ал. 3 ТЗ ответното дружество е следвало на 31.08.2021 г. да състави на първо място МФО, въз основа на който да се определи стойността на дела на напусналия съдружник и едва след това да разпределя дивидент, ако са били налице предпоставките за това. Оставащият съдружник, а към този момент - и едноличен собственик на капитала, обаче е взел решение да намали дружественото имущество, определяйки дължим на себе си дивидент - това действие на оставащия съдружник, представляващо по своето естество акт на орган на управление на ответника, е злоупотреба с права по смисъла на чл. 57, ал. 2 КРБ и чл. 8, ал. 2 ЗЗД, вкл. и съобразно обстоятелството, че принципалът е разпределил дивидент от минали години, т.е. в полза само на единия съдружник е разпределена печалба, реализирана с участието и на напусналия съдружник. Изяснено е, че безспорно злоупотребата с права е неправомерно поведение, поради което не е допустимо извършилият я да черпи от нея изгода за себе си. Този правен извод е обоснован с цялостния и съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателствени средства и способи за изясняване на причинно-следствените връзки между фактите и явленията в обективната действителност. По отношение на фактическите изводи, до които е достигнал първоинстанционният съд при подробното обсъждане на текущото счетоводно отчитане от приетата разширена ССчЕ съобразно нормативните изисквания, предписани в ЗСч, апелативният съд е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК, като по този начин те са станали част от неговите мотиви, но същевременно той е отговорил на всички правни доводи на въззивника за неправилност на първоинстанционното решение, както предписва процесуалният закон. Тъй като е счел, че от събраните по делото доказателства се изясняват всички правнорелевантни факти за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, при изслушани една еднолична и две разширени ССчЕ, вкл. и пред въззивната инстанция, апелативният съд е счел за ненеобходимо да бъде допускана нова повторна съдебна ССчЕ – арг. чл. 201 ГПК и чл. 202 ГПК. Обосновал е своят правен извод защо счита, че частните диапозитивни документи притежават само формална, но не и материална доказателствена сила, вкл. и такава, която да обвързва съда, поради което е преценявал действителността на материализираните в тези писмени доказателствени средства правни сделки с оглед на всички събрани по делото доказателства – арг. чл. 236, ал. 2 ГПК. Дали при осъществения подробен анализ на събраните по делото доказателства апелативният съд е допуснал твърдяната в касационната жалба правна грешка, обуславяща необосноваността на въззивното решение, вкл. и дали констатациите на двете разширени ССчЕ са извършени въз основа на съставяне на коригираните от тях баланси към 31.08.2021 г., до който фактически извод е достигнал въззивният съд, а не към по-ранен момент, касационният съд може да се произнесе само при разглеждане на релевираните касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след установяване на обстоятелството, че въззивното решение подлежи на касационен контрол при общата и специалните предпоставки, уредени в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Вторият (материалноправният) въпрос не отговоря на общата процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като той не е от значение за изхода на правния спор – въззивният съд, за да обоснове своя решаващ извод за пораждане на облигационното право на напусналия съдружник да получи паричната равностойност на дружествения му дял от имуществото на ответното капиталово дружество, нито е разглеждал, нито е формирал своята правосъдна воля с твърдяното в касационната жалба признание от ищцата за изключителен принос на другия съдружник за реализиране на печалбата на дружеството. Третият (материалноправният) въпрос също не отговоря на общата процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като при обосноваване на своя краен съдебен акт апелативният съд не е обсъждал въпроса дали пораждането на предявеното парично притезание се предпоставя от обстоятелството дали е разпределена печалба (съответно да се получи дивидент), а е установявал чистия актив от имуществото на дружеството съобразно изготвения от приетите разширени ССчЕ междинен счетоводен баланс към 31.08.2021 г., поради което не е изследвал дали неразпределената печалба на дружеството (съответно получаването на дивидент) произтича пряко от закона или по решение на общото събрание, респ. дали е допустимо да бъде разпределена печалба в различно от дяловото участие съотношение. От друга страна, този материалноправен въпрос не отговоря и на уредената в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК специална процесуална предпоставка за допускане на въззивното решение до касационно обжалване – той да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, тъй като посоченото от касатора решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК, дава правен отговор на различни материалноправни въпроси от тези, които са били разгледани от въззивния съд, а именно: 1) „Ако в договора за прехвърляне на дружествени дялове липсва изрично постигнато съгласие по отношение на неразпределената печалба за предходен период, кому принадлежат правата върху нея – на прехвърлителя или на приобретателя?“ и 2) „Наличието на решение по чл. 137, ал. 1 и т. 3 ТЗ на дружеството с ограничена отговорност съставлява ли процесуална предпоставка за предявяването на осъдителен иск за изплащането на част от печалбата?“. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, вкл. и след подробен анализ на фактическите изводи, до които са достигнали вещите лица от приетите разширени ССчЕ, въззивният съд е обосновал правния извод, че с процесните сделки и действия се цели да се намали чистият актив от имуществото на ответното търговско дружество - начинът на отразяването им в баланса и отчета за приходите и разходите на дружеството за процесния период е в нарушение на изяснените от вещите лица счетоводни принципи и стандарти, поради което данните от счетоводните операции, свързани с тях, не отговарят на изискването на чл. 24, ал. 2 ЗСч. Той не е отрекъл правното съждение, че при изготвянето на междинния счетоводен баланс за определяне на паричната равностойност на дружествения дял от имуществото на търговското дружество по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ са приложими посочените в дванадесетия (материалноправния) въпрос счетоводни стандарти, но при преценка на обосноваността на фактическите изводи, до които са достигнали разширените ССчЕ – съгласно правилото на чл. 202 ГПК, той е заключил, че при осчетоводяването на процесните сделки, сключени между свързани лица, са нарушени основни принципи и стандарти на вярното счетоводно отчитане (арг. чл. 24, ал. 1 ЗСч), поради което е приел за достоверен коригирания междинен счетоводен баланс към 31.08.2021 г. (изготвен от двете разширени ССчЕ). По същество с последните два правни въпроси се релевират правни доводи за необоснованост на обжалвания съдебен акт, респ. за неправилно приложение на процесуалния закон от въззивния съд - касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 2 и 3 ГПК, които обаче могат да бъдат разглеждани едва в производството по чл. 290 ГПК, т.е. след установяване, че въззивното решение подлежи на касационен контрол. Поради тези правни съображения поставените правни въпроси не отговаря и на специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Константна е съдебната практика относно правното задължение на съда да обоснове своя краен съдебен акт въз основа на съвкупната преценка на приетите от него за установени правнорелевантни обстоятелства (арг. чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК), както и чрез използване на специални знания из различни области на обществения живот, науката, занаятите и техниката, вкл. и относно редовното водене на счетоводната отчетност. Експертните становища, които и въззивният съд би могъл при определени процесуални предпоставки служебно да изисква, следва да се преценяват съвкупно с останалите надлежно събрани по делото доказателства (арг. чл. 202 ГПК, във вр. с чл. 195, ал. 1 ГПК), поради което произнасянето по тези въпроси от настоящия състав на ВКС не би допринесло за промяна на създадената съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването на посочените процесуалноправни норми, респ. за развитие на правото - разпоредбите, които уреждат правилата за събиране на доказателства и съвкупната преценка относно тяхната доказателствена стойност, както и за установяване на редовността на воденото счетоводство, са ясни и непротиворечиви. Не е налице и самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване - то да е очевидно неправилно. Правните доводи, с които се обосновава този селективен критерий, съставляват оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения при обосноваване на логическата мисловна дейност на съда, което е довело до неговата необоснованост (съдът не бил разграничил смисъла на „счетоводен баланс“ от „финансов отчет“), респ. приел е за верни заключенията на експерти, които според касатора са абсолютно тенденциозни, неверни и с неправилни фактически изводи, като съдът е формирал правен извод за злоупотреба с материално право при съставянето на междинния финансов резултат от ответното дружество – към 31.08.2021 г., при вече прекратено членствено правоотношение с ищцата. Както бе изяснено, за да установят тези твърдени пороци на въззивното решение, касационната инстанция трябва да извърши присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Следователно, неправилността, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. С оглед на изхода на настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторът трябва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по касационната жалба сумата от 80780,40 лв. с ДДС, представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд