Определение № 50682 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4313/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Д. срещу решение № 91/17.06.2021г. по гр.д.№ 71/21г. по описа на Окръжен съд Разград, с което е обезсилено първоинстанционното решение в частта по предявения от Г. Н. Н. срещу С. Ст.Д. иск по чл. 232 ЗЗД с цена 4662,78 лева, потвърдено е в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни – главен и евентуален, искове на С. Д. срещу Г. Н. по чл. 55, ал.1, предл.1-во ЗЗД и по чл. 59 ЗЗД с обща цена от 6693, 00 лева и в обезсилената част делото е върнато на първата инстанция за произнасяне по предявения главен иск по чл. 59 ЗЗД. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Цената на предявения от ищеца срещу ответницата иск е 4662,78 лева. Въззивното решение, с което решението на първоинстанционния съд по този иск е обезсилено и делото е върнато за разглеждане на предявения иск, подлежи на касационно обжалване по реда на чл.280 и сл. ГПК при ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 3 ГПК, т.е. ако цената на иска е под 5 000 лв. по граждански дела, респективно под 20 000 лв. по търговски дела, въззивното решение е необжалваемо. Или както правилно въззивният съд е указал с решението си, в частта по чл. 270, ал.3 ГПК същото е окончателно. Предявените от ответницата срещу ищеца насрещни главни искове са в условията на обективно кумулативно съединение. Те се основават на твърденията й, че на различни конкретни дати (общо девет), в периода 2015г.-2018г., тя е предала на Н. различни по количество и вид селскостопански култури ( пшеница, царевица и слънчоглед) в натура, чиято стойност е съответно 700 лева, 105 лева, 700 лева, 1596 лева, 225 лева, 105 лева, 700 лева, 2450 лева и 112 лева, а Н. не е имал валидно правно основание да получи нито една от тях. Претендирано е присъждане на цитираните суми в общата им стойност от 6693, 00 лева на основание чл. 55, ал.1, предл.1-во ЗЗД, евентуално на основание чл. 59 ЗЗД. Или налице са множество отделни и самостоятелни искови претенции, а не една с цена 6693 лева. В тази връзка, доколкото всеки един от насрещните искове е с цена под 5000 лева, въззивното решение и в частта, с която те са отхвърлени е необжалваемо. Воден от горното, настоящият състав на ВКС