Определение № 241 от 29.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 156/2023 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на синдиците на „КТБ„ АД / в несъстоятелност / против определение № 818/14.12.2022г. по ч.т.д.№ 570/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 261476/27.05.2022 г. по т.д.№ 752/2020 г. на Софийски градски съд. С потвърденото определение е върната исковата молба на синдиците на „КТБ“ АД / н./, с която са предявени искове, с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН и чл.135 ЗЗД, счетени за недопустими: този по чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН, като подаден след изтичане на преклузивния срок по чл. 62 ал. 1 ЗБН, в редакцията на разпоредбата преди изменението й с пар.3 от ЗИД ЗБН обн. ДВ бр. 22/2018 г., а тези по чл. 135 ЗЗД – като подадени след изтичането на преклузивния срок по чл. 649 ал. 1 ТЗ, както и поради липса на правен интерес. Касаторът оспорва правилността на въззивното определение, излагайки собствените си съображения по приложението на чл. 62 ал. 1 от ЗБН вр. с пар.3 от ЗИД ЗБН вр. с пар.7 от ПЗР на ЗИДЗБН / обн. ДВ бр.22/2018г./, акцентиращи на процесуалния характер на нормата на пар.3 и на това, че обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИД ЗБН / обн. ДВ бр.22/2018 г. / не засяга разпоредбата на пар.3 от ЗИД ЗБН, въвеждащ по-дълъг от първоначално предвидения двугодишен преклузивен срок за предявяване на посочените в разпоредбата отменителни искове, считано от откриване производството по несъстоятелност на банката. Касаторът се позовава на обстоятелството, че настоящият иск е предявен не предходно, а след изменението на чл. 62 ал. 1 ЗБН с пар. 3 от ЗИД ЗБН, влязъл в сила на 17.03.2018 г., а недопустими биха били искове предявени между 22.04.2017 г. / момента, в който е изтекъл първоначално предвидения двугодишен преклузивен срок, считано от откриване производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД / и 17.03.2018 г. / влизането в сила на изменението на чл. 62 ал. 1 ЗБН с пар. 3 от ЗИД ЗБН /. Само в този период касаторът намира, че следва да се отрече въведеното с пар. 7 от ПЗР на ЗИД ЗБН / обн. ДВ бр.22/2018 г. / обратно действие на пар.3, за открити преди влизането му в сила производства по несъстоятелност, предвид обявената от Конституционния съд на Република България противоконституционност на пар. 7. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК ,от легитимирана страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С атакуваното определение въззивният съд е потвърдил връщането на исковата молба, по предявения от синдиците на „ КТБ „ АД / н. / иск, с правно основание чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН, поради предявяването му след изтичане на преклузивния срок по чл. 62 ал. 1 от ЗБН, в редакцията му преди измененията с пар. 3 от ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр. 22/2018 г., с пар. 7 от ПЗР на който закон на изменението на чл. 62 ал. 1 ЗБН е придадено обратно действие – и за производства по несъстоятелност, открити преди влизането му в сила, каквото е и производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД / н. /, открито с решение от 22.04.2015 г. по търг. дело № 7549/2014г. на СГС. Съдът се е позовал на обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр. 22 2018 г. ,с решението на Конституционния съд на Република България - № 8/05.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г., както и на вече формирана практика на касационна инстанция относно правните последици на обявената противоконституционност, спрямо заварени производства по отменителни искове по ЗБН. Въпреки липсата на доводи за неправилност на първоинстанционното определение, по връщането на исковата молба и по предявените искове, с правно основание чл.135 ЗЗД, въззивният съд е потвърдил изводите за тяхната недопустимост, като предявени след преклузивния срок по чл. 649 ал. 1 ТЗ и поради липса на правен интерес. В изложението по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК, касаторът формулира следните въпроси: 1/ Към кой момент следва да се направи преценка за спазване на преклузивния срок по чл. 62 ал. 1 ЗБН – в редакцията към момента на предявяване на иска или с оглед решението на Конституционния съд, с което пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22 от 2018 г. е бил отменен ? и 2/ Намира ли приложение въведеното с пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г., обратно действие спрямо искове, предявени след обнародване на пар.3 от ЗИДЗБН, обн. ДВ бр.22/2018 г. и в предвидения от него 5- годишен преклузивен срок ? Допълнителният селективен критерий по всеки от въпросите е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, поради липса на отговор във формираната до момента съдебна практика. Касаторът акцентира на обстоятелството, че искът по чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН е предявен след откриване производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД /н./, но и след изменението на срока, с пар.3 от ЗИД на ЗБН обн. ДВ бр.22/2018 г., а не преди това, а противоконституционността на пар. 7 от ПЗР на същия ЗИД ЗБН засяга само предявените по-рано, спрямо изменението с пар.3, искове, какъвто не е настоящия. Страната се позовава и на чл. 151 ал. 2 от Конституцията на Република България, според който, актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението за обявяване на противоконституционността му в сила. Следователно, според касатора, извършените до този момент процесуални действия, в които касаторът визира и самото предявяване на иска, са допустими. Поддържа се и очевидна неправилност на въззивното определение по аналогични съображения. Въпросите касатора приложението на 5–годишния преклузивен срок от откриване производството по несъстоятелност на „КТБ„ АД / н./, за предявяване на иск по чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН, но не въвеждат значимо за отговора в конкретната хипотеза обстоятелство – вече погасено, при действието на чл. 62 ал. 1 ЗБН в първоначалната й редакция, право на иск. Дори да се преформулират с всички относими предпоставки и обобщят до действително релевантния въпрос - Прилага ли се 5-годишния преклузивен срок от откриване производството по несъстоятелност на банка, съгласно изменението на чл. 62 ал. 1 ЗБН с пар.3 от ЗИД ЗБН обн. ДВ бр.22 /2018 г., спрямо иск по чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН, ако производството по несъстоятелност на банката е открито преди влизане в сила на пар. 3 от ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр.22/ 2018 г. и първоначално предвиденият двугодишен преклузивен срок за предявяване на иска е изтекъл предходно на влизане в сила на последната разпоредба, с оглед правните последици на обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на същия ЗИД ЗБН, с който параграф е придадено изрично обратно действие на изменението с пар. 3 и за открити производства по несъстоятелност, преди влизането на пар.3 в сила ? – то се явява удовлетворен единствено общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не и допълнителния селективен критерий. Относно правните последици на решение № 8/27.05.2021г. по к. д. № 9/2020 г. на КС на РБ, с което е обявена за противоконституционна разпоредба на ЗБН, спрямо заверени искови производства по ЗБН, е даден отговор с постановени по реда на чл. 274 ал. 3 от ГПК и чл. 290 от ГПК актове: определение № 60239/14.06.2021г. по ч. т. д. № 902/2021г. на ВКС, I т. о., решение № 60167/22.12.2021г. по т. д. № 1284/2019г. на ВКС, II т. о., решение № 158/03.12.2021г. по т. д. № 763/2020г. на ВКС, I т. о. и решение № 60142/25.11.2021г. по т. д. № 2675/2019г. на ВКС, I т. о.. Както изрично се споделя в определение по ч.т.д.№ 1854/2022г. на І т.о. на ВКС, даденото в тях разрешение, в относимост към обявената противоконституционност на нормата на чл.60а ЗБН, е приложимо и към обявената за противоконституционна разпоредба на § 7 ПЗР на ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., с която е придадено обратно действие на изменението на чл. 62 ал. 1 от ЗБН с § 3 от ЗИД ЗБН, обн. ДВ бр.22/2018г., предвиждащо замяна на двугодишния срок, за предявяване на исковете по чл. 60 от ЗБН, чл. 60а от ЗБН и чл. 135 от ЗЗД във връзка с производството за банкова несъстоятелност, с петгодишен. Разрешението е мотивирано с правилото на чл. 151 ал. 2 изр. трето от Конституцията на РБ и с произнасянето в Решение № 22/1995г. по к.д. № 25/1995г. на КС на РБ, според което правният ефект на решението на Конституционния съд за обявяване на един закон /или разпоредба от закон / за противоконституционен се изразява в неприлагането на закона от деня на влизане на решението в сила, като от този момент насетне законът / разпоредбата / престава да действа и да регулира обществени отношения, предмет на неговата правна уредба. Съобразено е и решение № 3/28.04.2020г. по конституционно дело № 5/2019г. на КС на РБ, според което по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага / като според мотивите към решението „не се прилага“ означава, че макар да не е отменен, този закон фактически не е част от приложимото право и няма правна сила /. Изразено е разбирането, че неприложимостта на обявената за противоконституционна разпоредба, настъпила в хода на висящото производство, има за последица недопустимост на постановените решения поради липса на право на иск на синдиците на „КТБ“ АД /н/. С обявяване на разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗИДЗБН за противоконституционна обратното действие на законодателното изменение относно срока е „отпаднало“ и разпоредбата на § 3 от ЗИД на ЗБН не намира приложение спрямо преклузивния срок за предявяване на исковете по конкретното дело / който се урежда от редакцията на чл.62, ал.1 ЗБН преди изменението от ДВ бр.22/2018 г. / и с оглед който срок правото на иск на ищеца е вече погасено. При веднъж погасено право на иск на конкретното правно основание се касае за вече отречени в правния мир възможни последици от реализирането на фактическия състав на материалноправна / тази на чл. 60 ал. 1 т. 3 ЗБН в конкретния случай /, а не на процесуална норма. От този момент насетне може да се предположи възникването на нови правоотношения с обектите на атакуваните с отменителните искове сделки, които обявената противоконституционност на пар. 7 от ПЗР на ЗИДЗБН / впрочем и самата редакция на разпоредбата / на практика съобразява, за разлика от касатора. Друго би било разрешението само в случай, че към момента на влизане в сила на пар. 3 от ЗИД ЗБН, спрямо момента на откриване производството по несъстоятелност на съответната банка, не е изтекъл първоначално предвидения двугодишен преклузивен срок по чл. 62 ал. 1 ЗБН, но не такъв е настоящия случай. Аналогично разрешение е прието в решение по т.д.№ 2644/2021 г. на настоящия състав. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение