Определение № 187 от 20.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1685/2021 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК и е образувано по частни касационни жалби, едната подадена от М. М. С. лично, втората чрез процесуалния му представител адв. Н. П. П., срещу определение № 1370/09.07.2019 г., постановено по въззивно частно гр.д. № 1449/2019 г. от Пловдивския окръжен съд. Излагат се съображения за неправилност. Няма подадени отговори от насрещните страни. Съставът на Върховния касационен съд намира, че е надлежно сезиран, в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. След дадени указания, е представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, които се приповтарят с тези, изложени в частната касационна жалба, изготвена чрез адв. Н.П.. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното: Въззивният съд, като е потвърдил определението на Пловдивския районен съд, е върнал исковата молба, подадена от М. М. С. и е прекратил образуваното по нея исково производство, поради наличие на основанието по чл. 129, ал. 3 ГПК. За да постанови този резултат, съдът е установил, че исковата молба, подадена от С. е била нередовна – с неизяснени обстоятелствена част и петитум. Първоинстанционният съд дал подробни указания по чл. 129, ал. 2 ГПК и предупредил, че при неизпълнение в указания срок, исковата молба ще бъде върната. Съобщението е получено при отказ на 23.01.2019 г. от М. С.. Не е последвало изпълнение в срок. Съдът е изложил съображения, че е правно ирелевантно по каква причина страната е отказала да получи изпратеното от съда съобщение; отделно твърдението, че кореспонденцията на лишените от свобода било ограничено, е невярно. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване със следните въпроси, разглеждането на които, според него, е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото: обвързан ли е съдът от процесуалните срокове по ГПК за окомплектоване на гражданското дело и изпращането му на „Прокуратурата“ с оглед наличие на жалба за извършено престъпление от общ характер, депозирана пред гражданския съд; какви постановки следва да съобрази гражданския съд всеки път при обосноваване или съмнение за извършено престъпление от общ характер в мотивите си, за да окомплектова гражданското дело и да го изпрати в „Прокуратурата“. Сочи, също така, че на основание чл. 280, ал. 2 ГПК въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставените въпроси са без значение за постановения резултат, а той е свързан с тълкуване на чл. 129, ал. 3 ГПК. Важното е дали исковата молба е била нередовна, дадени ли са точни указания за отстраняване на нередовностите, указанието получено ли е от ищеца – лично или чрез процесуален представител, последвало ли е изпълнение в срок. Във връзка с това няма поставени правни въпроси, а и не се твърди исковата молба да е била редовна, да не са били дадени точни указания от съда, да е последвало в срок и точно изпълнение от ищеца. Той сам признава, че е отказал да получи съобщението, като саморъчно е написал и каква е причината, а последното е без значение за редовното връчване. За съда не е имало друга правна възможност, след изтичане на седмичния срок за изпълнени, освен да върне исковата молба, както изрично разпорежда чл. 129, ал. 3 ГПК. Не е налице и някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 2 ГПК – цитирането й само по себе си няма как да обуслови допускане на касационно обжалване. Касационният съд и сам, служебно, при проверка не установи наличие на нарушения, обуславящи нищожност или недопустимост или очевидна неправилност на обжалваното въззивно определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение