Определение № 7754 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6754/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Ж. В., от гр. Плевен, чрез процесуалния й представител адвокат М. Ичев, срещу определение № 2086/23.06.2026 г. по адм. дело № 526/2026 г. описа на Административен съд-Плевен, ХІ състав, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 3 и чл. 215, ал. 3 ЗМВР е временно отстранена от заеманата от нея длъжност, като началник на сектор "Психологическа лаборатория-Плевен" към отдел "Оперативна психология" при ИП -МВР, считано от датата на връчване на заповедта за отстраняване до окончателно приключване на производството по евентуално обжалване на отнемане на достъпа й до класифицирана инфомация № 17/16.06.2026 г., или уреждане на служебното й правоотношение по реда на ЗМВР, като за периода на отстраняване не й се изплаща месечно възнаграждение на основание чл. 214, ал. 5 ЗМВР и е допуснато предварително изпълнение на заповедта. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата и произнасяне на съда по заявеното с нея искане за спиране на предварителното изпълнение на атакувания акт. Ответникът - министър на вътрешните работи в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, като претендира оставянето в сила на атакувания прекратителен акт, ведно с искане за присъждане на юрискносултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първата инстанция е заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 3 и чл. 215, ал. 3 ЗМВР, Л. Ж. В. - главен инспектор, е временно отстранена от заеманата от нея длъжност като началник на сектор "Психологическа лаборатория-Плевен" към отдел "Оперативна психология" при ИП-МВР, считано от датата на връчване на заповедта за отстраняване до окончателно приключване на производството по евентуално обжалване на отнемане на достъпа й до класифицирана инфомация - № 17/16.06.2026 г., или уреждане на служебното й правоотношение по реда на ЗМВР, като за периода на отстраняване е разпоредено да не й се изплаща месечно възнаграждение на основание чл. 214, ал. 5 ЗМВР и е допуснато предварително изпълнение на заповедта. Разпоредено е и изземване на зачислената на лицето служебна карта. За да остави без разглеждане жалбата на В. и да прекрати образуваното по нея производство, административният съд излага съображения, че след като според чл. 211 ЗМВР, заповедта за временнно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. и 2 а и ал. 4 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на АПК, като обжалването не спира изпълнението й, то актовете извън изрично посочените, в т.ч. и като процесния - за отстраняване от длъжност при условията на чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗМВР, не подлежат на самостоятелно обжалване пред съд, поради което са налице предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК подадената жалба, като недопустима, да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство - да бъде прекратено. Определението е неправилно. Не намира правна опора направеният от съда извод, че след като законодателят е предвидил изрично обжалването на актовете, издадени на основание чл. 214, ал. 1, т. 1, 2а и ал. 4 ЗМВР, да става пред съответния административен съд по реда на АПК и жалбата да не спира изпълнението им, то останалите актове за отстраняване от длъжност, в т.ч. и процесния - по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗМВР, не подлежат на съдебно обжалване. Още повече, че последиците от този акт засягат съществено права и интереси на адресата на заповедта и при липсата на изрична законова норма, препятстваща обжалването му по съдебен ред, обжалваното определение е издадено в отявлено противоречие с правилото на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р България, според което гражданите и юридическите лица имат право да оспорват всички административни актове, които ги засягат, освен при създадено със закон изкючение, каквото в случая не е налице, противно на приетото от първата инстанция. Временното отстраняване от длъжност е забрана за упражняване на задължения по служебно правоотношение и черпене на права от последното, като тази забрана може да продължи различен период от време, а съгласно чл. 214, ал. 5 ЗМВР държавният служител не получава заплата за времето, през което е отстранен, с изключение на случаите по ал. 1, т. 2а. Предвид сериозните правни последици на заповедта и липсата на изрична законова норма, създаваща изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове, отричането на правото на лицето да атакува постановения акт засяга съществено правото му на защита. Предвид изложеното съдът приема, че оспорваното определение като неправилно поради противоречие с приложимия материален закон, следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, по която е образувано адм. дело № 526/2026 г. по описа на АС-Плевен. На основание чл. 226, ал. 3, връзка с чл. 236 АПК разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав