Определение № 331 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5157/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. С., [населено място], чрез пълномощника адвокат Д. Б., срещу въззивно решение № 265322/10.08.2021 г. по гр. д. № 12620/2019 г. на Софийски градски съд. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: При определяне и възстановяване на запазената част на наследник след прилагане на чл.12 ЗН, коя стойност на наследствения имот /намалената с приспаднато увеличение, послужила за определяне на запазената част, или действителната към момента на откриване на наследството/ служи за определяне на дяловото участие на наследника със запазена част във върнатия в наследството имот. Ответникът по касация П. Г. Д., [населено място], в отговор по чл.287 ГПК изразява становище,че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а по същество и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното: С обжалваното решение, след частична отмяна на решение № 101816/2019г. по гр.д.№ 54036/2016г. на СРС, е постановено друго, с което е намалено завещателно разпореждане от 03.03.2004г. на Г. Р. Д., поч.2015г., в полза на преживялата съпруга Д. П. С. с 83 547,25 лева, възстановена е запазената част от наследството на Г. Р. Д. в полза на сина му П. Г. Д. в размер на 83 547,25/170 532,50 части от наследството и е допусната делба на следните имоти :1.апартамент №3, находящ се в С.,[жк]с площ 53,90 кв. /подробно описан/ и гараж №1, находящ се в С.,[жк]/подробно описан/ при квоти 83 547,25/170 532,50 части за П. Д. и 86 985,25/170 532,50 части за Д. С.; 2.апартамент №1, находящ се в С., [улица] площ 79,27 кв.м. /подробно описан/ при квоти 83 547,25/341 065 части за П. Д. и 257 517,75/341 065 части за Д. С.. Въззивният съд е приел,че във въззивната жалба на Д. С. и в насрещната въззивна жалба на П. Д. са направени изрични оплаквания,че първоинстанционният съд не е образувал наследствена маса по чл.31 ЗН при наличие на общо завещателно завещание и дарение, поради което неправилно е определена запазената част на П. Д.. Посочил е, че когато наследодателят е съставил общо завещание, но също така е извършил и дарения в полза на наследника със запазена част и/или на други лица, след смъртта на наследодателя остават свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 ЗН могат да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от неговото наследство. В този случай трябва да се извърши остойностяване на притежаваните имущества към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН. След формиране на масата по чл. 31 ЗН може правилно да се определи от една страна с какво точно е облагодетелстван наследникът по завещание или друго надарено лице, а от друга страна - накърнена ли е и в какъв размер запазената част на ищеца, като е необходимо да се приспадат даренията в негова полза, ако такива са направени по смисъла на чл. 30, ал. 1 ЗН. Въззивният съд е образувал наследствена маса по чл. 31 ЗН като е включил посочените от ищеца имоти в уточнителна молба, неоспорена от ответниците. Посочил е,че наследствената маса по чл. 31 ЗН се образува по следния ред: събира се стойността на всички имущества, които наследодателят е притежавал при смъртта си, която стойност се изчислява към същия момент. Към тази чиста стойност на наследството се прибавят даренията, с изключение на обичайните такива, според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриване на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряването за движимостите. Прибавяне на даренията означава прибавяне на стойността на подареното към стойността на наследството, а тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти означава, че се държи сметка за състоянието на вещта при подаряването й и за настъпилите промени след това. От получената стойност на масата по чл. 31 ЗН се определя паричната стойност на запазената част от наследството по чл. 29 ЗН. Съдът е длъжен да извади от наследствената маса увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН (чл. 31, изр. 1 ЗН), какъвто довод е направен и във въззивната жалба на Д. С. относно подобренията, извършени в два от имотите. Увеличението може да е резултат на труд и средства, вложени от наследника в наследственото имущество, и трябва да е изразено ясно в някаква форма - имот, постройки или насаждения и др., и да е налице в момента на откриване на наследството. За размера на увеличението е от значение не колко е изразходвал наследникът в труд и средства, а с колко е увеличено наследството. При подобрения в дарения имот, извършени след момента на дарението, определянето на стойността му съгласно чл. 31 ЗН, изр. 2 ЗН изисква приспадане на стойността на имота, увеличена в резултат на извършените подобрения, от стойността на имота към момента на откриване на наследството. Кредитирани са като компетентни и обективно изготвени заключения на съдебно-оценителна експертиза относно увеличената стойност на два от процесните имоти в резултат на извършените подобрения. За неоснователни са приети възраженията на ищеца, че липсват доказателства за извършени от ответницата Д.С. подобрения в апартамент № 3, апартамент № 9 и апартамент № 1. При отчитане на съответните стойности по реда на чл.31 ЗН е получена обща стойност на масата в размер на 334 189 лв., от която се изчислява запазената част на ищеца в размер на 1/4 - в размер на 83 547,25 лв. Завещанието в полза на ответницата е намалено чрез съотношението между накърнената запазена част на ищеца - 83 547,25 лв. и стойността на завещаното имущество - 170 532,50 лв. По отношение на апартамент № 1 е отчетено, че наследодателят е завещал на ответницата С. само 1/2 ид.ч. от придобития имот. Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на соченото от касатора основание на чл. 280,ал.1,т.3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. В случая поставеният въпрос е свързан пряко с правилността на въззивното решение. Касаторът прави изчисления, с които прибавя суми към знаменателя на определената от въззивния съд стойност и твърди, че по този начин се увеличава делът му в съсобствеността. Поставеният въпрос не е правен и изисква изследване на допълнителни факти, които не могат да се извлекат от мотивите на въззивния съд и неговите фактически констатации. Налага се да се направят изчисления и да се преценят доказателства в настоящото производство по чл.288 ГПК, което е недопустимо. Следва да се има предвид, че въззивният съд ясно е обосновал начина на формиране на наследствената маса по чл.31 ЗН и по реда на чл.29 ЗН е определил стойността на запазената част на наследника - в съответствие с цитираната от него практика на ВКС /решение №81/2012г. по гр.д.№937/2011г., ІІ г.о./. При това положение не може да се приеме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. С оглед изложеното, съдът намира, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК, на ответника не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане и данни да са направени такива. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.