Определение № 50287 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1267/2022 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 3337/10.02.2022 година, подадена от А. Т. С., против решение № 1787/30.11.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 2509/2021 година. С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е отменил първоинстанционното решение № 1138/04.03.2020 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, 43-ти състав, постановено по гр. д. № 13 834/2019 година като е постановил ново, с което е отхвърлил предявеният от А. Т. С. против „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че С. не дължи на дружеството сумата от 5364.97 лева, начислена в резултат на преизчисляване на количествата електрическа енергия за обект на потребление, намиращ се в [населено място],[жк], [улица], вх. „“, ет., ап., с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН] за периода от 28.09.2017 година до 26.08.2018 година, за които е издадена фактура № [ЕГН]/26.08.2019 година. В подадената от А. Т. С. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от касатора против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. Т. С. твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК. Ответникът по касационната „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] е подал отговор с вх. № 6969/22.03.2022 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1787/30.11.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 2509/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение. А. Т. С. е бил уведомен за обжалваното решение на 12.01.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 3337/10.02.2022 година.. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Варна е изложил съображения, че на 18.12.2015 година в обекта на аб. № [ЕГН] бил монтиран електромер № 1115 0315 0079 2307 с нулеви показания по нощна и дневна тарифи и с нулеви показания от тарифи 1.8.1 до 1.8.4, включително и тарифа 1.8.0, видно от КП № 1027728 (л. 38 от първоинстанционното производство). От съдържанието на констативен протокол № 1202385/27.09.2018 година се установявало, че при контролна проверка на измервателните системи и свързващите ги инсталации на собствения на С. обект, в присъствие на двама свидетели, в обекта на потребление, електромерът бил демонтиран и на негово място е монтиран нов. Иззетият електромер бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба № 507521. Протоколът бил подписан от двама представители на „Енерго-Про Мрежи” АД [населено място] и от свидетелите. Демонтираният електромер бил предаден за експертиза в БИМ. Съставен бил констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1631/16.08.2019 година, от заключението на която се установявало, че при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема на електромера, а също така наличие на преминала енергия в тарифа 1.8.3-028405.9 kWh. Посочено било, че електромерът не съответствал на техническите характеристики. Въз основа на последния било съставено становище за начисление на електрическа енергия от 22.08.2019 година в размер на 28405 кWh за периода 28.09.2017 година-27.09.2018 година на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което било установено точното количество неотчетена електроенергия енергия, за цената на което била издадена и фактура в размер на исковата сума. Пред първоинстанционния съд била изслушана съдебнотехническа експертиза, от заключението на която и от обясненията на експерта, се установявало, че към датата на извършване на контролната проверка, процесният електромер бил в срок на метрологична годност. В конкретния случай било налице вмешателство в параметризацията на СТИ-през измервателният уред било преминало количество електроенергия отчетено в невизуализиран регистър 1.8.3, което не било отчетено във визуализираните регистри. Количеството електроенергия енергия, натрупано в невизуализирания регистър било отчетено от електромера. При разглеждането на делото пред Окръжен съд Варна била изслушана комплексна съдебнотехническа експертиза, с участието на вещо лице софтуерен специалист, от заключението на която се установявало следното: първоначалната параметризация на електромера в обекта на потребление била извършена от завода производител, „АК Пластроник“ [населено място]. Количеството електроенергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 било преминала реално през СТИ. Електроенергията, която била преминала през измервателната система на електромера била доставена до обекта и била потребена след осъществено софтуерно вмешателство, според използваните мощности във времеинтервалите, през които бил включен тарифен регистър 1.8.3. Натрупването било започнало от датата на извършената софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ, при която бил включен тарифен регистър 1.8.3. Тази дата не можела да се установи със сигурност. При монтажа на процесното СТИ стойностите на тарифните регистри били нулеви и не било възможно да бъдат изтривани налични данни в тарифните регистри на СТИ. Т. е. към датата на монтажа му в обекта, процесното СТИ било ново, с нулеви показания за всички тарифни регистри. Промяна в съдържанието на тарифите на СТИ след процедура по оценяване на съответствието, без да бъде осъществен достъп до вътрешността му, би следвало да бъде невъзможен дори и за производителя. В случая не били налице данни за неправомерно вмешателство върху схемата на СТИ или неправомерен достъп до вътрешността му. Общо начисленото количество електроенергия за периода могло да бъде доставено без да бъдат надхвърлени ограниченията, свързани с техническите параметри на монтираното в обекта СТИ. Не можели да бъдат променяни параметри свързани с метрологичните характеристики на електромера, както и да бъдат изтривани или променяни данни от измерванията. Въззивният съд е посочил, че при така установената фактическа обстановка в тежест на ответника по отрицателния установителен иск било да въведе в процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му било породено и съществувало в отричания от ищеца размер. Главното твърдяно правопораждащо вземането основание в случая била извършена корекция на сметката на абоната на основание чл. 50 от ПИКЕЕ (обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 година), които правила, към датата на процесната проверка били отменени-съответно чл. 1 - 47 и чл. 52 - 56 от ПИКЕЕ с решение № 1500/06.02.2017 година по адм. д. № 2385/2016 година по описа на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 година. Действащи към релевантния момент били разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с решение № 2315/21.02.2018 година по адм. д. № 3879/2017 година по описа на ВАС, обнародвано в ДВ бр. 97/23.11.2018 година. Към датата на проверката липсвал нормативен ред за установяване на условия за преизчисление и за начина на извършване на проверка на СТИ. Ето защо отсъствали предпоставки от състава на соченото от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] основание за провеждане на корекционната процедура, предвид датата на съответната проверка на електромера. Вземането следователно не било възникнало на основание правомерна реализирана корекция на сметка. Евентуално поддържаното от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] правопораждащо основание на вземането било обвързващото страните облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия. Правното основание за доставчика да претендира заплащане на цена за количество потребена електрическа енергия, записано като показания на невизуализиран на дисплея регистър, била разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗЗД при доказан факт на реалното потребление за определен период от време. В тази връзка, прието в съдебната практика на ВКС било, че правоотношенията между енергоснабдителното предприятие и крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка (продажба). Договорът имал специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи, следвало да се прилагат общите правила за продажба-чл. 183 и следващите от ЗЗД, съответно гл. XXII от ТЗ, когато сделката била търговска. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия бил договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват приложение на общия граждански закон (ЗЗД) във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 от ЗЗД следвало, че когато било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка била отчетена доставка в по-малък размер и съответно била заплатена по малка цена от реално дължимата, купувачът следвало да доплати разликата в дължимата сума. Така, купувачът дължал заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия, на основание чл. 200 от ЗЗД. Без значение било дали имало виновно поведение у потребителя за неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия, важното било какво количество действително бил потребил, като дължал цена за цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми били начислени не според реално доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниквало вземане поради разликата между измереното и реално доставеното количество електроенергия. При липса на специална правна уредба (преди приемането на ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ) задължението на потребителя да заплати реално доставено количество електроенергия в обекта намирало правно основание в договора за покупко-продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислявало според предвиденото в тях. С оглед тези разрешения, правилно първоинстанционният съд в конкретния случай бил приел, че между страните било налице валидно възникнало облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия, регламентирано от ЗE. Дружеството „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] било лицензиран доставчик, а А. Т. С.–потребител на електроенергия за битови нужди, присъединен към електропреносната мрежа, обслужвана от дружеството. С. бил битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДРЗЕ и дължал да заплаща на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] само цената на електроенергията, която реално била доставена в обекта. Спорен между страните бил въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за С. било възникнало задължението за плащане на сумата 5364.97 лева-разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 28.09.2017 година-27.09.2018 година. В тежест на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] при това било да докаже тази количествена разлика, съответно възникналото вземане от разликата в стойността на доставеното и начисленото количество в задължение на С.-битов потребител. От съвкупността на събраните по делото доказателства (писмени и експертни) се установявало, че при извършена на 27.09.2018 година техническа проверка на СТИ, монтирано в обекта, служители на дружеството били констатирали показания не само в явните регистри, но и в скрит регистър; че при извършена проверка в БИМ било установено, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но при софтуерно „прочитане“ на паметта му била установена осъществена външна намеса в тарифната му схема-наличие на преминала електрическа енергия в невизуализиран на дисплея регистър 1.8.3. Според приетата по делото съдебнотехническа експертиза било констатирано неправомерно вмешателство в работата на измервателното устройство-налице била външна (софтуерна) намеса в програмата за параметризация на електромера, тъй като били налични данни, записани в трети, невизуализиран на дисплея на измервателния уред регистър. Дадено било заключение, че отчетените в този трети регистър количества електроенергия били доставени, преминали през СТИ и потребени, но не били инкасирани и заплатени, поради отчитането им в невизуализиран на дисплея регистър. Събрани били и данни за невъзможността в случая да се установял началния момент на натрупване на количеството електроенергия в скрития регистър. Тези изводи били подкрепени от събраните при разглеждане на делото във въззивната инстанция експертни знания посредством проведена от вещо лице софтуерен специалист експертиза. От заключението на последната следвало, че в случая електромера бил монтиран през 2015 година в обекта нов, с нулеви показания по всички тарифни регистри. Количеството електроенергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 било преминала реално през СТИ. Електрическата енергия, която била преминала през измервателната система на електромера била доставена до обекта и била потребена. Натрупването било започнало от датата на извършената софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ, при която бил включен тарифен регистър 1.8.3, която обаче не можело да се установи със сигурност. Общо начисленото количество електроенергия за периода обаче било доставимо в рамките на този период с оглед техническите параметри на монтираното в обекта СТИ. Следователно било установено, че количеството електроенергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода 28.09.2017 година-27.09.2018 година определена за доплащане била в рамките на допустимото количество, т. е. можела да се достави, съответно потреби в този период с оглед техническите параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници съгласно експертното заключение, прието и неоспорено по делото. Количеството електроенергия, натрупано в невизуализиран регистър 1.8.3 било реално преминало през измервателната система на СТИ, същото количество било доставено до обекта и съответно действително потребено от потребителя. Следователно, при валидно обвързващо страните продажбено правоотношение, по силата на което доставчикът реално бил доставил количества електроенергия, натрупани в невидими за редовен отчет регистри на СТИ, които количества доставими и потребими в сочения период били и реално доставени и потребени от потребителя, то за доставчика било възникнало вземане под формата на цена на разликата между редовно отчетеното количество електроенергия и реално преминалите и използвани от А. Т. С. количества електроенергия за същия периода. Преминалите и реално потребени количества електроенергия в невидимите регистри били установени от заключението на метрологичната експертиза, а стойността им била оценена по приравнени цени, определени за технологични разходи. Затова било ирелевантно каква част от тези количества следвало да се причислят към дневно, съответно каква-към нощно или върхово потребление. По изложените съображения въззивният съдебен състав приемал, че претендираната от „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] цена за потребена в обекта на А. Т. С. електроенергия, като разлика между отчетено количество и такова, което не било отчетено при редовен отчет, но било реално потребено от потребителя в исковия период била дължима на основание договорното правоотношение между страните, а предявеният отрицателен установителен иск бил недоказан по основание и следва да се отхвърли. С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Варна при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от А. Т. С. е поискал касационното обжалване да бъде допуснато по правните въпроси за това длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, така и всички събрани доказателства? и за това при недоказано неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, при запазена точност на измерването от СТИ, но неизпълнение на задължението на търговеца за точно и добросъвестно отчитане и измерване на доставената месечно енергия, следва ли да се ангажира отговорността на купувача по реда на чл. 183 от ЗЗД. По отношение на тези въпроси се твърди, че е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване. Наличието на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на първия от поставените въпроси се обосновава с твърдение за противоречие между въззивното решение и решение № 222/27.03.2018 година, постановено по т. д. № 505/2017 година по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о. С последното е прието, че въззивният съд е длъжен да постанови решението си въз основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството. Така поставения въпрос обаче не обосновава допускането на решението на Окръжен съд Варна до касационно обжалване, тъй като при постановяването му въззивният съд е съобразил установената практика по чл. 12 и чл. 235 от ГПК задължаваща го, при постановяване на решението си, да извърши преценка на всички събрани по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на твърденията, възраженията и доводите на страните съдът трябва да определи предмета на доказване по делото, който съгласно чл. 153 от ГПК обхваща, всички относими към спорното право правнорелевантни факти и връзките между тях. Като следствие от това съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото допустими и относими доказателства, като въз основа на това приеме, кои от твърденията, възраженията и доводите на страните, приема за доказани и кои не. Обсъждането на доказателствата трябва да бъде извършено от съда по вътрешно убеждение, като същите бъдат преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. При това не може да бъде давано преимущество на едни доказателства над други, освен ако това не произтича от закона или част от доказателствата да бъдат игнорирани, при положение, че съдът не ги е изключил от доказателствения материал по делото. Доказателствата не трябва да бъдат преценявани само сами за себе си, а във връзка едни с други, като се спазват опитните правила и правилата на формалната логика. При наличието на противоречиви доказателства съдът е длъжен да посочи, на кои от тях дава вяра и защо, а на кои не и поради каква причина. Съдът обаче не е длъжен да преценява онези твърдения, доводи и възражения на страните, които са неотносими към конкретния спор, а също така и неотносимите към предмета на доказване доказателства, както и да излага мотиви във връзка с тях. По отношение на втория въпрос наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се обосновава с позоваването на решение № 141/12.01.2021 година, постановено п о гр. д. № 4486/2019 година и решение № 60 146/15.07.2021 година, постановено по гр. д. № 3300/2020 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В първото от тези решения е прието, че преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 (обнародвани в ДВ, бр. 54/2012 година) и приемането на ПИКЕЕ от 2013 година, е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електроенергия за минал период, когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електроенергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 година. Във второто решение е прието, че правна възможност за преизчисляване на сметките за потребена ел. енергия за минал период съществува и при действието само на разпоредбите на чл. 48 до чл. 51 от ПИКЕЕ към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, а дори и при непълнота на уредбата тя се преодолява чрез приложение на правилото на чл. 183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо в хипотеза на извършена софтуерна интервенция върху СТИ гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия по съображения за липсата на предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 година Потребителят дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер за съответния период, за който тя е начислена-аргумент от чл. 200 от ЗЗД. От изложеното в тези решения следва, че при наличието на установена софтуерна намеса в тарифната схема на средството за търговско измерване (електромера), която не е извършена по установения за това ред, която е довела до отчитане на по-малко от реално доставяната електроенергия потребителят дължи заплащането на реално доставеното и потребено количество енергия стига същото да бъде доказано от доставчика. Това произтича от обстоятелството, че количеството електроенергия реално е преминало през електромера и е било потребено, поради което отношенията между страните ще следва да се уредят по реда на чл. 183 от ЗЗД, тъй като в случая претендираната от дружеството сума представлява цена на доставена и потребена електроенергия, а не обезщетение за вреди от манипулирането на електромера, поради което и не се изисква виновно поведение на потребителя. Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество електрическа енергия. В случая въззивният съд е приел за установено наличието на софтуерна намеса в тарифната схема на отчитане на електромера, която не е извършена по установения за това ред и която води до отчитане на преминаващата през него електроенергия в невизуализирана на екрана тарифа. Това е довело до неотчитането и незаплащането на преминалата през тази тарифа електроенергия, като доставчикът е доказал реалната доставка и потребление на това количество електроенергия. С оглед на това решението на Окръжен съд Варна не противоречи на посочените две решения на ВКС, поради което и поставения във връзка с тях въпрос не е основание за допускане на исканото касационно обжалване. Още повече, че въззивният съд не е излагал мотиви за липсата на точно и добросъвестно изпълнение на задълженията на доставчика на електроенергия. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК А. Т. С. е поискал въззивното решение на Окръжен съд Варна да бъде допуснато до касационно обжалване и по реда на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, а именно поради очевидна неправилност. Поначало неправилността на съдебното решение представлява основание за касационно обжалване на въззивното решение. Както е посочено и в ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГК на ВКС наличието на такава се преценява от съда не във фазата на допускане на касационното обжалване, а след това, в производството по чл. 290 и следващите от ГПК, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства както поотделно така и в тяхната взаимовръзка. Поради това предвидената като основание за допускане на касационното обжалване очевидна неправилност не се припокрива изцяло с неправилността на съдебното решение, като основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 от ГПК. Невъзможността за извършване на проверка на решаващите изводи на въззивния съд в производството по чл. 288 от ГПК налага проверката за наличието или не на очевидна неправилност на решението, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, да се извършва, без да се прави проверка на действително съществуващите пороци на съдебния акт, само въз основа на мотивите на същия и наличната в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК обосновка в тази насока. В конкретния случай твърденията за очевидна неправилност на обжалваното решение могат да се изведат само от твърденията в касационната жалба и изложението към нея за допуснати от съда нарушения при установяване на фактите и неправилно приложение на материалния закон, които от своя страна са довели до неправилен извод по съществото на спора. Тези твърдения обаче са такива обосноваващи основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК и не могат да бъдат проверени, без да се извърши проверка на решаващата дейност на въззивния съд. В конкретния случай касационният съд би трябвало да извърши проверка на дейността на въззивния съд по оценка на доказателствата в тяхната съвкупност, което не може да бъде направено само при обикновен прочит на решението. Затова сочените обстоятелства не могат да обосноват предвиденото в чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Проверката на оспорваните изводи на съда по същество налага да се извърши преценка на това дали същите са изградени въз основа на представените по делото доказателства, след съвкупното обсъждане на същите въз основа на направените от страните твърдения и възражения, като се прецени и начина на формиране на волята на решаващия съд. Това обаче може да бъде направено едва в производството по чл. 290 от ГПК, но не и в това по чл. 288 от ГПК. Изложените от А. Т. С. твърдения не сочат на неправилно приложение на императивна на разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон или на това, че въззивното решение е явно необосновано поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Именно при такива основания може да бъде прието, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. В останалите случаи на неправилност на въззивното решение, същото може да бъде допуснато до касационно обжалване на някое от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за това. Предвид на това не е налице основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Окръжен съд Варна. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване решение № 1787/30.11.2021 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, І-ви състав, постановено по гр. д. № 2509/2021 година по подадената против него от А. Т. С., касационна жалба с вх. № 3337/10.02.2022 година и такова не трябва да се допуска. С оглед изхода на делото А. Т. С. ще трябва да заплати на „Енерго-Про Продажби” АД [населено място] сумата от 1428.00 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение