Определение № 227 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1356/2014 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.К.Я. от Б. - пълномощник на З. Ш. А. и А. М. А., срещу определение №7 от 06.01.2014год. по в.ч.гр.д.№ 2461/2013год. на Окръжен съд [населено място], с което по реда на чл.274 ал.2 ГПК е отменено определение №566 от 20.11.2013г. на Районен съд [населено място], постановено по гр.д.№ 769/2013г., с което е спряно производството по делото до приключване с краен съдебен акт на производството по гр.д.№679/2013г. по описа на А.. В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на закона и се прави искане за неговата отмяна. В същата е инкорпорирано изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание. Ответниците по частната касационна жалба К. И. Х. и З. Х. Х. считат, че същата е процесуално недопустима, евентуално - неоснователна. Претендират присъждането на деловодни разноски в размер 500лв. съгласно договор за правна помощ. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о., след преценка на данните по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално недопустима - подадена е срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. Процесуалните разпоредби на т. 1 и т. 2 на чл. 274, ал. 3 ГПК очертават кръга на определенията, срещу които могат да се подават частни касационни жалби и то при наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението на Бургаски окръжен съд, постановено по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, с което се отменя определение на първата инстанция за спиране на производството и делото се връща на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия, не е от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, т. е. на обжалваемите определения на въззивната инстанция с частна жалба пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Постановените от въззивния съд определения, с които се отменят преграждащи развитието на делото определения на първоинстанционния съд не подлежат на обжалване. В случая въззивният съд е отменил акта на първоинстанционния съд за спиране на производството по делото, т. е. запазена е висящността на производството. Същото няма характер и на акт, с който се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Поради това въззивното определение е окончателно и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваното с настоящата частна жалба определение е извън кръга на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК определения, подлежащи на касационно обжалване, поради което и частната касационна жалба срещу него следва да се остави без разглеждане като недопустима. При този изход жалбоподателите следва да се осъдят да заплатят на ответниците по частната жалба сторените и надлежно удостоверени в настоящото производство разноски в размер 500лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,