Определение № 4202 от 17.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3078/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Ренита-Лукс“ЕООД, чрез процесуалния си представител адв.М.П. от АК – [населено място], срещу решение №72/17.04.2025г. по в.гр.д.№436/2024г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 662/14.06.2024 г. по гр.д.№119/2023г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от „Ренита-Лукс“ЕООД, установителни искове за приемане за установено в отношенията му със „Сити център“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК: 103140439, че „Ренита-Лукс“ ЕООД е собственик на следните недвижими имоти: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***, с обща площ 77.40 кв.м., предназначен за – търговска дейност, брой нива на обекта - второ, в тяло "Б", находящ се в [населено място], [община], В. област [улица], ет. -***, обект 1, ведно с прилежащите към него 6.76 кв.м. идеални части, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор, при граници: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ***с обща площ 60.79 кв.м., предназначен за търговска дейност, обект Фризьорски салон, брой нива на обекта - второ, в тяло "Б", находящ се в [населено място], [община], В. област [улица], ет. -***, обект Фризьорски салон, ведно с прилежащите към него 10,60 кв.м. идеални части, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД 18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: ПИ с *** идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, ***; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ***с обща площ 56,35 кв.м., предназначен за – търговска дейност, обект Магазин 4, брой нива на обекта второ, в тяло "Б", находящ се в [населено място], [община], В. област [улица], ет. -***, обект 4, ведно с прилежащите към него 9,97 кв.м. идеални части, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД18 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***.; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ***с обща площ 178,29 кв.м., предназначен за – търговска дейност, обект Магазин 5 брой нива на обекта - второ, в тяло "Б", находящ се в [населено място], [община], В. област [улица], ет. -1, обект 5 ведно с прилежащите към него 14,37 кв.м. идеални части, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18 64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: ПИ с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ***с обща площ 56,09 кв.м., предназначен за - жилище апартамент, в тяло "Б", находящ се в [населено място], [община], В. област [улица], ет. ***, ап. ***, ведно с прилежащите към него 12,91 кв.м.; изба 2.30 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ***, с обща площ 60,00 кв.м., предназначен за – жилище апартамент, в тяло "Б", находящ се в [населено място], [община], В. област [улица], ет. ***, ап. ***, ведно с прилежащите към него 13,13 кв.м.; изба 2.43 кв.м., съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***; САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА, с идентификатор ***с обща площ 109,53 кв.м., предназначен за - жилище апартамент, в тяло "Б", находящ се в [населено място], [община], В. област [улица], ет. ***, ап. ***, ведно с прилежащите към него 17,92 кв.м.; изба 2.43 кв.м., съгласно Заповед 2 за одобрение на КККР № РД-18-64/16.05.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: имот с идентификатор № ***; имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***; имот с идентификатор № ***, имот с идентификатор № ***, на основание упражнявано давностно владение за периода от 07.08.2007г. до настоящия момент. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушения на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, и ал.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.Поставени са следните правни въпроси: 1.Допустимо ли е съдът да постанови решение, основавайки се само на индиция за антидатиран предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, като изцяло изключва останалите категорични доказателства за наличие на владение повече от 10 години; 2.Допустимо ли е съдът да прави съпоставка на доказателства от настоящото дело с доказателства по друго такова, макар и да е между същите страни и от това да дава преценка за антидатиране на документ; 3.Правилно ли въззивният съд е приел, че липсата на съответствие между описанието на имота и фактическото владение води до извод за пълна липса на владение; Сочи се противоречие с решение №6 от 18.02.2014г. по гр.д.№5494 /2013г. на ВКС, I г.о. 4.Какви са правните последици от антидатирането на предварителния договор и как то влияе на оценката на владението и началната дата на давността; Поддържа се противоречие с решение № 103 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 7301/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение № 40 от 04.07.2017 г. по гр.д. № 3171/2016 г. на ВКС, II г.о. 5.Допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си въз основа на фактически констатации, които категорично противоречат на съдържанието на приобщени по делото писмени доказателства, без да изложи мотиви за игнориране или пренебрегване на тези доказателства; Навеждат се доводи, че изводите на въззивния съд са формирани в противоречие с решение №6/18.02.2014г. по гр.д.№5494/2013г. на ВКС, І г.о. 6.Допуска ли се въззивният съд да постанови решението си без да обсъди в мотивите си показанията на свидетел, разпитан по делото, когато тези показания са относими към спорния предмет и имат съществено значение за изхода на делото. Твърди се, че по този въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с решение №79/12.07.2017г. по гр.д.№3244/2016г. на ВКС, І г.о. 7.Съставлява ли основание за отвод по чл.22, ал.1, т.6 от ГПК обстоятелството, че съдията е разгледал друго дело между същите страни с идентична фактическа обстановка и сходни доказателства, и може ли отказът да си даде отвод да представлява нарушение на правото на безпристрастен съд по чл.6 ЕКПЧ. От ответника по жалбата „Сити Център“ ЕООД /в несъстоятелност/, чрез адв. И. И., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата. Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че по наведеното в исковата молба като основание за придобиване на имотите- изтекла в полза на ищеца давност за периода от сключване на предварителния договор до завеждане на иска, в тежест на последния е да установи, че е упражнявал /лично или чрез друго лице/ фактическа власт върху имотите, своейки ги, като владението е било непрекъснато и явно.Началният момент на владението ищецът основава на изпълнение по предварителен договор от 07.08.2007г., съгласно който „Сити Център“ЕООД, представлявано от А. Н. Б. продава на „Ренита Лукс“ЕООД, представлявано от А. Н. Б. следните недвижими имоти: самостоятелни обекти, находящи се в новострояща се жилищна сграда/ в груб строеж/ в [населено място],[жк], УПИ *** №***, в кв.***по плана на[жк]-ви микрорайнон, както следва: самостоятелен обект с площ 77.40 кв.м. с предназначение за търговска дейност в тяло Б, намира се на [улица], ет.-***, обект ***, ведно с прилежащите към него 6.76 кв.м. ид.ч., при граници: магазин 2, над обекта тераса, за сумата от 15 222.42 лева.; самостоятелен обект с площ 60.79 кв.м. с предназначение за търговска дейност, обект фризьорски салон, в тяло Б, намира се на [улица], ет.-***, обект ***, ведно с прилежащите към него 10.60 кв.м. ид.ч., при граници: магазин 4, магазин 2, ап.***, ап.***, ап.***, за сумата от 19 097.23 лева.; самостоятелен обект с площ 56.35 кв.м. с предназначение за търговска дейност- магазин 4 в тяло Б, намира се на [улица], ет.-***, обект ***, ведно с прилежащите към него 9.97 кв.м. ид.ч., при граници: магазин 5, фризьорски салон, ап.***, ап.***, за сумата от 11 082.47 лева; самостоятелен обект с площ 178.29 кв.м. с предназначение за търговска дейност – обект Магазин 5, в тяло Б, намира се на [улица], ет.-***, обект 5, ведно с прилежащите към него 14.37 кв.м. ид.ч., при граници: магазин 6, магазин 4, ап.***, ап.***, ап.*** за сумата от 35 064.66 лева.; самостоятелен обект с площ 56.09 кв.м. с предназначение за жилище, апартамент, в тяло Б, намира се на [улица], ет.***, ап.***, ведно с прилежащите към него 12.91 кв.м. ид.ч., изба от 2.30 кв.м., при граници: ап.***, ап.***, ап.***, ап.***, за сумата от 11031.34 лева.; самостоятелен обект с площ 60 кв.м. с предназначение за жилище, апартамент, в тяло Б, намиращ се на [улица], ет.***, ап.***, ведно с прилежащите към него 13.13 кв.м. ид.ч., изба от 2.43 кв.м., при граници: ап.***, ап.***, ап.***, ап.***, ап.***, за сумата от 11800.33 лева.; самостоятелен обект с площ 109.53 кв.м. с предназначение за за жилище, апартамент, в тяло Б, намира се на [улица], ет.***, ап.***, ведно с прилежащите към него 17.92 кв.м. ид.ч., изба от 2.43 кв.м., при граници: ап.***, ап.***, ателие 1, за сумата от 21 541.49 лева.В т.3 от договора е посочено, че продажната цена в общ размер на 124 839.94 лева е предадена изцяло и в брой в деня на подписване на договора, а владението върху обектите, предмет на договора, се предава на купувача в деня на подписването му.За срок на подписване на окончателен договор е посочен 30.12.2008г., като след тази дата всяка от странните има право да поиска обявяването на договора за окончателен на основание чл.19, ал.3 ЗЗД по реда на глава 31 от ГПК пред компетентния съд. Датата, на която е подписан предварителния договор, е оспорена от ответника, като се твърди, че същият е изготвен с оглед целите на производството по несъстоятелност, много по-късно от посочената дата. Въззивният съд е изложил съображения, че процесният предварителен договор съставлява частен документ, който има доказателствена сила само по отношение на авторството му, но не и материална доказателствена сила досежно обстоятелствата, отразени в него, нито датата и мястото на съставянето на документа.Ответното дружество няма качеството на трето лице по см. на чл.181 от ГПК.Трети лица по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК са тези, неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране.Процесният предварителен договор е подписан от А. Б. в качеството му на представляващ дружествата продавач и купувач.При това положение ответното дружество „Сити Център“ ЕООД/ в несъстоятелност – с назначен синдик за представляващ/ няма качеството на трето лице по смисъла на чл.181 ГПК.Това е така, тъй като юридическо лице, което оспорва издаден от негов бивш органен представител частен документ с твърдения, че е съставен след прекратяване на представителното правоотношение, но е антидатиран, не е „трето лице“ по смисъла на чл. 181 ГПК и не може да се позовава на липсата на достоверна дата.Документът обаче не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно датата на съставянето му и ако същата бъде оспорена от юридическото лице, тя следва да бъде установена с други доказателствени средства.Доказателствената тежест е за лицето, което претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ.При така направеното оспорване на датата се възлага доказателствената тежест на страната, която претендира изгодни за себе си правни последици от фактите, удостоверени или обективирани в частния документ, да проведе главно и пълно доказване, че въпросният документ е съставен на вписаната в него дата. В случая това е купувачът по договора, т.е. въззивното дружество „Ренита-Лукс“ ЕООД.При това разпределение на доказателствената тежест /указано и от първоинстанционния съд в доклада, извършен в о.с.з. на 22.05.2023/ и от съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства, въззивният съд е приел, че същите не доказват достоверността на вписаната в предварителния договор дата – 07.08.2007г.Процесният предварителен договор е подписан от лицето А. Б. като представляващ и двете страни по договора. В тази връзка съдът отчита, че към посочената дата на сключването му правноорганизационната форма на въззивника е „Ренита Лукс“ ООД, но със съдружници при равни дялове А. Б. и неговата сестра М. Б..Едва, считано от 20.08.2009г. дружеството е преобразувано в ЕООД с едноличен собственик на капитала М. Б.. Независимо от горното, посочената в предварителния договор организационна форма на дружеството-купувач, е посочена като еднолично дружество, каквото то е станало почти две години по-късно. Горното е индиция, че предварителният договор към посочената дата 07.08.2007г., не е бил факт. Строежът на процесната сграда е разрешен с разрешение за строеж №173/30.12.2004г., издадено от Район Младост при Община Варна на А. Н. Б., съгласно одобрени инвестиционни проекти от 29.12.2004г. в УПИ *** по плана на [населено място], ж..к.“В.“ I м.р.Ответното дружество „Сити Център“ЕООД, с управител и представляващ А. Н. Б. е придобило собствеността върху поземления имот с договор за покупко-продажба от 12.10.2005г., обективиран в НА №122, том V, рег.№6337, дело №708/2005г. на нот.№190- Е. Д.Конструкцията на сградата е приета със съответния Акт Образец 14 на 15.03.2007г.Същата е въведена в експлоатация на 25.04.2008г., за което е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация №27 за жилищна сграда, състояща се от два блока „А“ и „Б“ и подземен гараж, находяща се в УПИ *** по плана на[жк] м.р. [населено място]. От заключението на проведената по делото СТЕ се установява, че обектите, описани в предварителния договор, са идентични с тези, претендирани с исковата молба, макар и за част от тях да са налице известни различия.Съобразно първоначално одобрените проекти от 2004г. на етаж 6 от тяло Б са предвидени два апартамента, като за всеки етаж номерацията на обектите е посочена с 1 и 2 и апартаменти ***и ***не са предвидени.Вещото лице категорично е посочило, че представеното от ищеца намалено копие на чертеж на л.369 от делото, където се виждат обособени три апартамента на ет.6 с №№***, ***и ***не се съдържа в архива на районната администрация, нито в строителната документация.Няма данни и да е налице одобрено изменение на проектите, което да се установява, че апартамент *** се разделя на два апартамента, като към всеки от тях се присъединяват и части от тераса /каквито са наведените твърдения/. Към датата, посочена в предварителния договор-07.08.2007г., сградата е била изградена в груб строеж и към момента на одобряване на екзекутивните чертежи 10.04.2008г. промяната не е отразена. В издадените документи и актове по време на строителството липсва информация за момента на изграждане на ап.***, като за първи път той се споменава в описателната част на Акт обр.15 от 16. 04. 2008г.В цитирания Акт обр.15 ап.***, който също е предмет на предварителния договор, въобще не е описан като изграден.В тяло „Б“ са описани 35 броя апартаменти, което представлява доказателство, че дори към 16.04.2008г. обособяването на три вместо предвидените по одобрени архитектурни проекти два броя апартаменти на 5/6 етаж, не е било факт. Респективно, не може да бъде направен извод, че към посочената дата в предварителния договор 07.08.2007г., са били обособени ап.***, както и ап.***, предмет на договора. Може да бъде направен извод, че същите са възникнали по-късно, респективно предварителният договор не е изготвен на посочената дата. Никъде в одобрените проекти, Акт обр. №14 и 15, дори в представения по делото НА№100/27.11.2007г. за покупко продажба на ап.***, не е посочен административен адрес на сградата.Дори да се приеме за безспорно, че [улица]съществува още от преди издаване на разрешението за строеж, то същата не е посочена в нито един писмен документ съпътстващ по време подписване на предварителния договор. Индиция за антидатиране е и направената в процесния предварителен договор препратка към исковото производство за сключване на окончателен договор, визирайки гл.31 от ГПК, която според действащия към 07.08.2007г. закон регламентира друго.Въпросната гл.31 е от сега действащия ГПК, който макар и да е обнародван в ДВ бр.59/20.07.2007г., е в сила от 01.03.2008г., т.е. влиза в сила седем месеца след подписване на предварителния договор.Въззивният съд не е споделил наведените възражения, че договорът е бил съобразен с обнародвания вече закон, тъй като макар и обнародван, доколкото не се касае за направено законодателно изменение в номер на отделна разпоредба, а за приемане на изцяло нов кодекс, то и направеното обяснение звучи нелогично и неубедително.Възражението за допусната фактическа грешка в изписаното гл.31 ГПК, вместо гл. 30 ГПК от 1952г. /регламентираща производството по чл.19, ал.3 ЗЗД/ е неоснователно, предвид идентичната редакция в сключените в същия период и други предварителни договори между същите страни относно други обекти в сградата /тяло А и тяло Б/, предмет на служебно известни на съда висящи искови производства /в.гр.д. №287/24г. и в.гр.д. № 36/2025г. по описа на АпС – Варна/. Аргумент в подкрепа на извода за антидатиране е и обстоятелството, ценено в съвкупност с всички гореизложени факти, че по настоящото дело не е установено отразяване в счетоводството и на двете дружества-купувач и продавач, относно извършено плащане на цената, респ. извършени разходи и дейности за довършителни СМР по обектите, в съответствие с посоченото в договора.Назначената по делото ССЕ не е установила вписвания в счетоводните книги и подавани ГФО за двете дружества, а въз основа на предоставена информация от НАП и за издавани фактури относно уговорената продажна цена.Вярно е, че осчетоводяването на плащането на цената не е реквизит от фактическия състав на сделката, но опровергаването съдържанието на част от представения частен писмен документ, установяваща извършено плащане към момента на подписване на договора, което плащане не е налице, разколебава верността и на останалата част от документа и е индиция, че договорът е с недостоверна дата. За процесните обекти са сключени договори за наем с трети лица като най-ранният е от 2014г.Дори и да се приеме, че фактическата власт е установена към периодите на сключването на договорите за наем от името на „Ренита лукс“ ЕООД с третите лица наематели, то не е изтекъл необходимия десетгодишен давностен срок с оглед датата на депозиране на исковата молба.По-ранно установена фактическа власт не се установява и от събраните свидетелски показания.Макар и свидетелката А. да твърди, че още от 2008г. е бил нает съпруга й да ремонтира апартаментите №***и №***, то доколкото от изложените по-горе писмени доказателства- одобрени архитектурни проекти, както и издадените актове за приемане в експлоатация не се установява да са били налице обекти- ап.31 и ап.33 към 2007г и 2008г., то и показанията на тази свидетелка са приети за недостоверни.Неубедителни звучат и твърденията й, че въпреки че е закупила апартамент от Б. през 2006г., същата е наела още две помещения – апартамент и търговско помещение, като е сключила договор с друго лице, което й се е представило за собственик. Въз основа на тези съображения въззивният съд е формирал извод, че антидатирането на представения предварителен договор за покупко-продажба и несъществуването му към датата, сочена за сключването му, е установено.Следователно и ищецът не е доказал, че е установил фактическа власт върху имотите от 07.08.2007г. По възражението, че дори да се приеме, че ищецът не е упражнявал фактическа власт от 07.08.2007г., но е започнал да упражнява такава от момента на откриване на производството по несъстоятелност, съдът е приел същото за неоснователно.С решение №1209/21.12.2013г. по т.д. №1301/2013г. по описа на ВОС е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Сити Център“ЕООД.С решение №571/07.07.2015г. по същото дело дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността му, прекратени са правомощията на органите му, дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото си.Предвид изложеното, дори и да се приеме, че от 07.07.2015г., когато дружеството е лишено от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, същото не е можело да упражнява и владение върху процесните имоти, то изискуемият десетгодишен давностен срок не е изтекъл до 18.01.2023г.Не се установяват предпоставките по чл.79 от ЗС за упражнявано от ищцовото дружество владение върху процесните имоти, поради което и „Ренита-Лукс“ ЕООД не може да се легитимира като техен собственик на основание давностно владение.Предявените от това дружество искове са недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК/ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/09г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Освен общата предпоставка за допускане на касационно обжалване на едно въззивно решение, е необходимо касаторът да обоснове и наличието на някой от специалните критерии, които са визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1, т.1-т.3 от ГПК.Както непосочването от страна на касатора на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, така и липсата на обосновка на специалния критерий, е формално основание да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. По първите два правни въпроса, които е формулирал касатора не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е обоснован специалния критерий за това. Отделно от горното първият въпрос е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, тъй като същият не е приел за недоказано, че ищецът е установил владение върху имотите въз основа на предварителния договор от 07.08.2007г., само поради това, че договорът е антидатиран заради препратката в него към исковото производство за сключване на окончателен договор, визирайки глава 31 от сега действащия ГПК, който към този момент все още не е бил част от обективното право, а въз основа на анализ на всички останали събрани по делото доказателства – писмени доказателства, съдебно техническа експертиза, съдебно-счетоводна експертиза.Установено е, че индивидуализацията на имотите по предварителния договор не съвпада с първоначално одобрените проекти от 2004г., като същевременно не са налице данни за тяхната последваща промяна.Тъй като част от тези обекти не са били предвидени по тези проекти - ап.***и ап.***, то е прието, че те са възникнали в последващ момент, което опровергава твърдението на ищеца, че предварителният договор е сключен именно на посочената в него дата.Прието е също така, че липсват счетоводни записвания в книгите на двете дружества за плащанията, които са свързани с този договор. Вторият въпрос е свързан с първия и по него не следва да се допуска касационно обжалване по вече изложените съображения. Въпросът е поставен във връзка с приетото от въззивния съд, че е неоснователно твърдението на ищеца за допусната в договора фактическа грешка в изписването на гл. 31 ГПК, вместо гл. 30 ГПК /, поради това, че е налице идентична редакция в сключените в същия период и други предварителни договори между същите страни относно други обекти в процесната сградата, предмет на служебно известни на съда висящи искови производства.Според касатора изводът на съда, че договорът е антидатиран, е направен при съпоставка на съдържанието на договора с доказателства по друго дело.От изложеното по-горе се установява, че съдът не е приел, че договорът не е сключен на датата, посочена в него, само въз основа на констатациите си относно правната уредба, към която препраща, а е изложил и други мотиви в подкрепа на този извод, поради което поставеният въпрос няма претендираното значение за изхода от спора и по него не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК трети въпрос е свързан с правилността на обжалваното въззивно решение, на който не може да бъде даден отговор във фазата по селектиране на касационната жалба по чл. 288 ГПК, а едва с решението на касационната инстанция, постановено по реда на чл.290 от ГПК.Отделно от това посоченото в изложението решение на тричленен състав на ВКС е неотносимо към предмета на спора, тъй като с него е допуснато касационно обжалване по съвсем различен въпрос: „за правната природа на съдебната спогодба по делбеното дело, за обвързващата и сила за съделителите, които са я сключили и за тълкуването на волята на съделителите в спогодбата, когато неразделна част от нея е скица на процесния поземлен имот, чиято делба се извършва“. Не следва да се допуска касационно обжалване и по четвъртия поставен въпрос, който е формулиран общо, а не във връзка с направените от въззивния съд правни изводи.Следва да се приеме, че не е обосновано общото основание за допускане на касационен контрол, тъй като материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда/т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК/.Отделно от това посочените две решения по чл.290 от ГПК са неотносими, тъй като по тях е прието за безспорно установено, че продавачът по предварителен договор за покупко-продажба е предал доброволно владението върху имота, предмет на съглашението, а в настоящия случай е формиран извод, че такова предаване на владението не се установява. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по петия правен въпрос.Както се посочи при отговора на третия въпрос посоченото решение №6/18.02.2014г. по гр.д.№5494/2013г. на ВКС, І г.о., е в случая неотносимо, както поради разликата в предмета на делата, така и поради правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване. Отделно от това за да формира решаващ извод, че предварителният договор е антидатиран въззивният не се е основал само на съдържанието на одобрените проекти за изграждане на процесната сграда, но и на много други косвени доказателства. Не следва да се допуска касационно обжалване по шестия поставен въпрос, тъй като не е налице противоречие между изводите на въззивния съд и посоченото решение на ВКС, тъй като по това дело въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпроса как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуална заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 от ГПК.Такава преценка в случая въззивният съд не е правил. Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по последния поставен въпрос, тъй като същият е поставен общо.Липсват доводи в касационната жалба и изложението към нея, че в конкретния случай са били налице основания за отвод на член от състава на съда, респ. че това се е отразило на правилността на обжалваното въззивно решение. От изложеното по-горе се установява, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд. Ответникът по касация не е представил доказателства, че е направил разноски за настоящото производство, поради което и такива не следва да му бъдат присъждани. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение