Определение № 175 от 01.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1186/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на синдиците на КТБ / в несъстоятелност / - А. Д. и К. М., против решение № 224/23.01.2020 г. по т.д.№ 3507/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 685/11.04.2019 г. по т.д.№ 1551/2017 г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от синдиците на банката против Л. Т., М. Т., Л. Т. и С. И. искове, с правно основание чл.60а ал.1, т.2 ЗБН и евентуално предявените искове от същият ищец искове с правно основание чл.60а,ал.1, т.1 ЗБН. Постъпила е и касационна жалба, с характер на частна жалба против същото решение в частта му за разноските от адв. Д. А. като пълномощник на Л. Т. и М. Т.. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че касационната жалба на синдиците на КТБ / в несъстоятелност / - А. Д. и К. М., е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по нея, настоящият състав съобрази следното: В изложението по чл.284 ал.3 ГПК, касаторът се позовава на очевидна неправилност, на основание чл.280 ал.2 пр. трето ГПК. Поддържано е и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК като касаторът е формулирал в тази връзка и редица въпроси, относими към характера и приложението на разпоредбата на чл.60а ЗБН. С решение № 8/27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на Република България, разпоредбата на чл.60а ал.1 от ЗБН / обн. ДВ бр.22 от 2015 г., доп. бр.33 от 2019 г., в сила от 19.04.2019 г. / е обявена за противоконституционна. Следователно, в хода на висящото съдебно производство се явява отпаднало занапред правното основание на иска, обуславящо неговата недопустимост, а оттук и недопустимост на въззивното решение, за която съдът следи служебно и без обосноваване на основание за допускане на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.2 пр. второ ГПК и чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Следователно, касационното обжалване ще следва да се допусне за проверка допустимостта на въззивния акт. Подадената от адв. Д. А. като пълномощник на Л. Т. и М. Т. касационна жалба / имаща характер на частна жалба/ е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Този извод се налага, не само поради това, че решението в частта му за разноските не подлежи на самостоятелно обжалване, но и поради това, че е проведена редовна процедура по чл.248,ал.1 ГПК и въззивният съд, сезиран с молба на адв. Д. А. е постановил определение на 10.03.2021г. по делото, с което е удовлетворил изцяло искането на адв. Д. А., като е допълнил решението си и е присъдили разноски за оказаната защита на всеки един от подзащитните му. Следователно, за страната не е налице правен интерес от обжалване на решението в частта му за разноските, още повече, че постановения от състава акт подлежи на самостоятелно обжалване, съобразно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение